Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ЛИТЕРАТУРА И ОБРАЗОВАНИЕ, ИЛИ ЗА ОТДАДЕНОСТТА НА ЖИВЕЕНЕТО
Проф. д.п.н. Румяна Йовева на 70 години

Теменуга Тенева

web

Признавам, че това, което ще кажа за Румяна Йовева, е много лично. Тя е мой учител по литература в гимназиалния курс, дългогодишен колега в катедрата по методика в Шуменския университет, научен ръководител, приятел. В този смисъл познаването й обозначава и порастването, и зрелостта ми.

Но и извън пристрастията за проф. Румяна Йовева не може да се говори каталожно, с изброяване на дейности и постижения в областите на нейната реализация. Защото и литературата, и преподаването й са живи, динамични среди на общуване, в които участниците са разнолики и нееднородни, но са обединени от желанието за изразяване на човешкото като позиция в света и перспектива на общоживеенето. Близостта на художественото и образователното е още във формиращите им личността фунции - чрез езика и познанието, което внушават, чрез ценностните модели на вградения в тях опит, чрез удоволствието и удовлетворението, получени при възприемането-разбирането на казаното (прочетеното), обясненото, усвоеното. Множеството на литературните факти и многозначността на посланията им пък създават многоречието в опознаването им, а персоналностите във всяка аудитория от читатели-обучавани допълнително проблематизира диалога за/чрез литературата.

В подобна разноговореща ситуация ролята на посредника в образователното общуване е всъщност съвместяване на специализации от различен порядък - психологически (усет за художественото, усет за личностно-човешкото), научен (литературоведски, философски, исторически, естетически, лингвистичен), педагогически, фактологичен (не само на произведенията от литературата, а и на свързаните с тях явления), социологически (съобразяване с аудиторията и с всеки неин член). И ако е вярно, че много са призваните, но малко са избраните в успяването на мисионерството, то със сигурност проф. Йовева е избрана да бъде един от успяващите в превеждането на незнаещите към знанието за художественото слово. Тя самата определя живота си като учителство, предопределено от голямата й любов - литературата. И това е обяснението за развълнуваното и вълнуващото й присъствие като изследовател и преподавател в контекста на българската наука и образование.

Още с темата на първата си дисертация, защитена през 1979 г. - "Философско-историческите романи на Емилиян Станев" (Йовева 1981) - Р. Йовева заявява отграничаването си от стереотипите, през които се чете литературата ни в тогавашната културна ситуация. Във време, когато всичко се съизмерва с една естетическа доктрина, тя говори за сблъсъка на идеологии, изразяващ философската проблематика на Историята и/чрез Човешкото в различните тематични избори на Емилиян-Станевите "несъбитийни", но обглеждащи събитието на герои от различен порядък романови сюжети. В изследователския контекст на образите-образци на колективното утилизиране Йовева поставя интерпретативните си акценти върху екзистенцията на индивида в случването, отнасяйки произведенията на писателя към модернистичното светопреживяване - стъпало в отмерването на духовния ръст на литературата ни, за който ще започне да се говори оттогава нататък.

Предусещането на перспективите в литературознанието и методиката на литературното обучение в научната и преподавателската дейност на проф. Йовева е резултат на вярната й интуиция за художествения текст, проверена и рационализирана през съвременните философски и литературоведски теории, които тя успява да превърне от методология в практическа система за разчитане на художественото и неговото разбиране от ученици и студенти. Още с влизането си в катедрата по методика на Шуменския университет (тогава ВПИ) през 1980 г. тя създава нов тип отношения - към литературата, към аудиторията, които всъщност са продължение на респекта от творческия обект и взаимоуважението с учениците й от предишните години. Така постепенно се формулира концепцията на катедрата, довела и до преименуването й по-късно на "Методика на езиковото и литературното образование". Защото обучението е предимно едностранна насоченост на въздействия от знаещия към незнаещите, докато образованието е процес на взаимодействие, в който йерархията между обучаващ и обучавани не отрича, а предпоставя двустранността и равнопоставеността на участниците в педагогическата ситуация.

През всичките години на работата си в университета Р. Йовева се възползва от изкушението си към литературата, за да намери най-адекватните на същността й методи за опознаването й от неизкушените - учениците и студентите. Организираните през 80-те години по нейна идея поредица от конференции по проблемите на литературния анализ събират университетски и училищни преподаватели от цялата страна на разговор за начините, по които жанровата специфика на художествения текст предпоставя прочита и методическите стратегии на преподаването му. Съобразяването с учебното съдържание и с характера на българското училище довежда до оттласкването от механичното възпроизвеждане на руския дидактичен модел, популяризиран в преводни учебници и помагала (поради липса на български такива). Без да се отричат постановките на значимите руски автори в тази област, започват да се дефинират особеностите на литературнообразователния процес като проявление не толкова на общодидактическите закономерности чрез литературата, колкото на литературното чрез съответната на творческата му същност методика. И без преувеличение може да се твърди, че голяма част от концептуалните, понятийните, системните трансформации в тази насока са инициирани в преподавателската и изследователската дейност на проф. Йовева.

Обобщение на опита на Р. Йовева като гимназиален и университетски преподавател, проверил и доказал валидността на теоретичните си твърдения през годините, е вторият й дисертационен труд. Неговият публикуван като учебник вариант - "Методика на литературното образование" (Йовева 2000) - и днес е единственото най-пълно пособие, подпомагащо работата на учители и студенти филолози. Опорните тези на този труд са подчинени на мисленето за литературата в контекста на културното и историческото развитие, както и в съприкосновението й с науките, подпомагащи разпознаването/разбирането й (философия, естетика, лингвистика). Обозначаването на образователния литературен разговор като дискурс пък дава възможност да се наблюдават динамичните отношения в говоренето/обговарянето за/на художественото в различните ситуации на текстопораждането и четенето. Следването на творческата природа на литературата като учебен предмет (обект на изучаване) налага и специфичната методологическа система за преподаването-усвояването му, в която интерпретацията, обособяването на литературните и свързаните с тях явления чрез сравнението, историко-типологическите съпоставки са изведени като индивидуализиращи литературното образование методи. Жанровите модели на мита, фолклора, епическото, лирическото като проявления на характерното светоотношение в епохите, бележещи културното порастване на човешкото, пък са предпоставка на проектите за работа с отделните типове текст от учебното съдържание.

Значим принос към методиката на личностното формиране чрез литературата са и публикациите на проф. Йовева, свързани с писменото изразяване на учениците по проблеми от художествения текст. Най-пълната система на интерпретативните съчинения, предвидени за създаване на умения за самостоятелни изказвания в учебното съдържание 5.-12. клас, е представена в третия том на "Писмените ученически текстове" (Йовева 2003), където постъпателното описание на жанровете (от отговора на въпрос до статията интерпретация) продължава в проследяването на етапите за подготовка и реализация и се илюстрира с действителни ученически примери. Най-новите методически идеи на Р. Йовева са разтворени в максимално широкия контекст на съвременната нееднозначна социална и политическа ситуация. Статиите й "Механизми на властта и диалогът в литературнообразователния дискурс" (Йовева 2001) и "Литературното образование в българоевропейската реалност" (Йовева 2007) говорят за ролята на литературното познание като идентификационен оразличител на личността и общността в процесите на глобализация и нова йерархизация на ценностните им определители.

Заедно с проф. Марг. Георгиева проф. Йовева успява да наложи разбирането за педагогическия дискурс като обхващащ целия 12-годишен период на средното училище. Вече почти 10 години методиката на езиковото и литературното образование в Шуменския университет се преподава като непосредствено продължение на ограмотяването (1.-2. клас). Учебникът "Обучението по български език и литература в началното училище" (Йовева и съавт. 2005) доказва възможността за адаптация на методическите стратегии в ситуацията на първите срещи с понятията за езика и литературата, които от средство за усвояване на четенето и писането се превръщат в самостоятелен познавателен обект. А непосредствената грижа за учениците като обект и субект на педагогическите взаимодействия може да се види в статиите и методическите насоки за самостоятелна работа в учебника по литература за 12. клас в съавторство с проф. Д. Добрев (Йовева и съавт. 2002), както и в помагалото за петокласниците (в съавторство с Мл. Енчев), въвеждащо ги в приказния свят на мита.

Литературните интереси на проф. Йовева също са в много широк диапазон. Освен че е най-задълбоченият изследовател на Емилиян-Станевото творчество, тя е много добър познавач на новата и най-новата българска литература. Нейните изследвания за Ботев, Г. Стаматов, Септемврийците (Г. Милев, А. Страшимиров), Йовков, Вапцаров, Д. Димов, Бл. Димитрова и още съвременни автори са едновременно вдълбочен в текстовете и диалогично отворен към контекста прочит на емблематични произведения, указващи нееднозначните търсения и намирания на творците в неспокойството на най-наситения период на литературното и културното ни самоопределяне. В този смисъл една от най-цитираните й студии: "Бай Ганьо - мит и реалност" (Йовева 1989), е илюстрация на противоречивата, но в никакъв случай не и негативистична същност на българското като самобитност и възможност за вместване в света на другите, другостта. Интерпретативните й постановки не само ориентират читателите в света на художествената многоизмеримост, но са и основа на избираемите дисциплини за студентите от Шуменския и Софийския университет по проблеми на жанра и естетическите му проявления в ключови текстопораждащи ситуации. Специализираните курсове за Ботевата поетика, прозата на 30-те и 40-те години на 20. век, както и за най-неизследваната литература от последните десетилетия са едни от най-посещаваните аудиторни часове. Последните няколко години софийските студенти имаха възможност да участват и в магистърската програма "Исторически парадигми и версии на литературни истории".

Отношението на учители и студенти към полученото знание и опит от съприкосновението им с проф. Йовева е непосредствен отговор на нейната отвореност към тях, на способността й да разбере трудностите им при усвояването на литературоведските и методическите концепции и на желанието й самата тя да бъде разбрана като лектор, консултант или научен ръководител. Много от най-добрите преподаватели по литература в шуменските, варненските, търговищките училища, както и в други градове от страната, са нейни студенти и последователи. Неслучайно се говори за шуменска методическа школа, защото действеността на формираното в Шуменския университет и непрекъснато развиващо се мислене за преподаването на литературата се проявява в резултатите на учениците, подготвяни от нейните възпитаници. Високите средни оценки от първите зрелостни изпити на завършващите в паралелките на наложилите се вече като учители наши бивши студенти са убедителен пример за качеството на системата, създадена и утвърдена с много любов и труд от проф. Йовева. Участието й в различните квалификационни форми на ДИПКУ - Варна, помага на желаещите да продължат професионалното си порастване в ориентацията им към актуалните по-требности на образователния дискурс и най-вече към възможностите за случването им.

Фактът, че Катедрата по методика на родноезиковото и литературното образование в Шуменския университет има толкова устойчиви позиции, се дължи освен на работата на колегите в екип и на много добрата й организираност. Дългогодишното й ръководство от проф. Йовева (1989-1998) поддържа авторитета й сред останалите университетски подразделения, а контактите с методическите и литературно-езиковите катедри от другите висши учебни заведения в страната са предизвикали много полезни разговори, срещи, съвместни участия в конференции, които са допринесли за развитието на националните образователни стратегии. В два трудни за страната периоди (1983-1986, 1993-1994) Р. Йовева заема поста заместник-ректор по учебната част и влага много време и усилия за стабилизирането и обновяването на системата, осигуряваща превръщането по-късно на висшето педагогическо училище в университет. А категоричното й присъствие с позиция и глас като член на Академичния съвет я прави съпричастна на всички важни решения, имащи отношение към сегашността и перспективите на университетската общност.

Признание за професионалните и човешките качества на Румяна Йовева е участието й в Специализирания научен съвет по педагогика към ВАК (1997-2004) и Научната комисия по педагогика към ВАК (2004-2007), където името й се възприема като синоним на принципност, критичност, аргументираност, изявени във винаги обоснованите й изказвания, рецензии, представяния. Като посланик на Шуменския университет тя поддържа и подпомага утвърждаването на авторитета му с подкрепата на много преподаватели, повишили научните си степени и звания във времето на членството й в тези институции. През 2002 г. получава званието професор по методика на литературата, което обобщава и оценява труда и творческата й отдаденост.

На 23.10.2008 г. проф. Румяна Йовева навършва 70 години и 45 от тях са посветени на литературата и разгадаването на словотворчеството - за себе си, за другите. Нека е жива и здрава, за да има още много човешки и професионални случвания - защото това наистина е живот призвание. А аз се шегувам, че съм обречена винаги да бъда нейна ученичка. Което всъщност е моят късмет.

 

 

ЛИТЕРАТУРА

Йовева 1981: Йовева, Р. Философско-историческите романи на Емилиян Станев. София.

Йовева 1989: Йовева, Р. Бай Ганьо - мит и реалност. // Литературна мисъл, 5.

Йовева 2000: Йовева, Р. Методика на литературното образование. Шумен.

Йовева 2001: Йовева, Р. Механизми на властта и диалогът в литературнообразователния дискурс. // Български език и литература, 2.

Йовева и съавт. 2002: Йовева, Р. и съавт. Литература за 12. клас. София.

Йовева 2003: Йовева, Р. Писмените ученически текстове. Трета част. Съчинения интерпретации. София.

Йовева и съавт. 2005: Йовева, Р. и съавт. Обучението по български език и литература в началното училище. Шумен.

Йовева 2007: Йовева, Р. Литературното образование в българоевропейската реалност. // Български език и литература, 1.

Подробно за научните трудове на Румяна Йовева вж. <http://shu-bg.net/teacher/ 1162399747/pubs> (18.12.2008).

 

 

© Теменуга Тенева
=============================

© Български език и литература (електронна версия), 2008, № 6
© Електронно списание LiterNet, 28.12.2008, № 12 (109)

Други публикации:
Български език и литература, 2008, № 6.