web | Застишия

Безумното море на мечтите се пита
дали ще се видим отново в оня пясъчен миг,
когато изтича времето на слънцето
да грее от върха на планината
и да изравя съкровище подир съкровище -
спомени от утрешните скитници,
във вятъра за миг поспрели
да уловят безплътната идея
на играта на време и бъдеще...

Защото си мисля, че мога да се изпиша,
застивам в това безвременно сега,
когато октоподите на мисленето
и несмисленият шепот на очите
се мъчат да ми кажат нещо...
Две-три неща се спират на върха на молива,
за да ми доставят удоволствие от улов -
това, което в толкоз много мрежи
безславно се опитвам да примамя...

От изток изгрява нещо оранжево
и капе сок по устните на тревата -
да пият мравките и да помнят,
че има хубави думи, дадени на хората
да ги опишат...
И лунни придихания се вплитат
в тъканта на устните -
да помогнат на поета
да излекува своята душа...

Дали ще уловим в безвятърната мрежа
портокала на слънцето,
което всяка сутрин воюва и доказва,
че изток и запад са едно понятие
за нещата, които стават
в най-хубавите приказки на Изтока -
източници на разкошни намерения и западно мислене?...

По пладне козите наливат ливадите с млечна трева,
която пак се превръща на мляко
в полето на тая бяла страница,
разголена пред острието на молива ми...
И иска още и още да бушува в нея
виното на сънищата ми, започващи утре...

© Силвия Карабашлиева, 2003
© Издателство LiterNet, 19. 03. 2003
=============================
Първо издание, електронно.