ИЗСЛЕДВАНЕ ЗА СЪРДЕЧНИТЕ ПРЕЖИВЯВАНИЯ НА ВАЗОВ

Стоян Илиев

web

Книгата на Любомир Стаматов „В интимния свят на Иван Вазов“ засега е най-цялостното изследване на сърдечните преживявания на големия писател. Покрай вече познатите „еротични епизоди“ от биографията му в нея има много нови факти, които я правят особено полезна. Години наред Л. Стаматов проучва сърдечните увлечения на поета в Сопот, Берковица, Пловдив, Русе, Одеса и София, за да ни запознае с неговите срещи и раздели с Катерина, Пелагея, Паша, Вера, Атина, Евгения... И успя да запълни една на-зряла необходимост в българското литературознание. Авторът на книгата е напълно прав с твърдението си, че въпреки откъслечните опити върху интимната биография на Вазов тя е ненаписана - „като че ли върху нея е наложено табу, което всички мълчаливо почитат и свенливо отвръщат поглед от тази деликатна област“.

Още от встъпителните думи става ясно, че Л. Стаматов няма да разчита на хитростите на дилетантите и превзетостта на фанатиците, които често пъти провокират със своите евтини пикантерии. „Ние често се отнасяме непочтително към биографиите на изтъкнати представители на нашата литература, въпреки че непрекъснато им се обясняваме в любов. Проучването на техния живот привлича малцина, тъй като отнема много време - трябва да се промият тонове руда, за да блеснат няколко зрънца чисто злато“ - подчертава той. Без изследователска припряност, превъзмогвайки собственото си честолюбие, бавно и сигурно Л. Стаматов години наред навлизаше все по-дълбоко в света на Вазов, разкриваше както корените на творческата му съдба, така и изграждането на неговия интимен писателски образ. Без да жали сили и време, той разгръщаше архивите, ровеше се в спомените на неговите съвременници, прелистваше писмата на писателя. Интимният портрет на Вазов се обогатяваше с все нови и нови черти, за да придобие завършения вид, който е поднесен във „В интимния свят на Иван Вазов“.

И в досегашните биографични изследвания, посветени на А. Разцветников и особено на д-р К. Кръстев, Л. Стаматов се е разкривал с едно важно качество на добрия историк: той никога не мисли, че изцяло е овладял творческия свят на писателя, а търпеливо го допълва с нови факти и наблюдения. На него не му е присъща онази отблъскваща самоувереност, в основата на която залягат предварително заучени критически щампи и модерна терминология. Неговата самоувереност има по-друг характер, която той изразява по следния начин: „...ние често подценяваме дребни наглед факти от биографиите на наши национални първенци, не се интересуваме много-много от тях, сякаш всичко ни е ясно и известно. И пишем ли, пишем: с предположения и догадки, интуитивно и психологически, а то си има факти, признания, спомени.“ Търпеливо проучвайки и най-дребните подробности от интимната биография на Вазов, той успешно избягва стръмните и задъхващи подскоци, не си служи с неправилни и резки движения, а дири дългите преходи и без видимо външно напрежение успява да постигне ритъма и пълнотата на изложението, което прави неговата книга освен другото и едно увлекателно четиво.

Още в първата глава, която носи заглавието „Аз търся в тоя красен свят душа да любя - да ме люби...“, се очертават особеностите на авторовата методология. Научаваме, че Иван Вазов е на 19 години, а красивата покръстена еврейка Катерина е омъжена и е по-възрастна от него. На тази любов младият поет посвещава редица стихове, едни от тях изгарят при опожаряването на Сопот от башибозука, а други намират място в сборника „Майска китка“. В следващата глава: „Нов пламък, ново вдъхновенье...“, Л. Стаматов се спира на Вазовите любовни приключения в Берковица, но заедно с това представя и откритията, които поетът прави за себе си в една среда, „пълна с оригинални типове, и сериозни, и комични, между население, запазило своята примитивност“, даваща му възможност да почерпи интересните сюжети за бъдещите си произведения, като „Митрофан и Дормидолски“ и „Грамада“. Както тук, така и в следващите глави Л. Стаматов ни подсказва, че за него откриването на нови факти е абсолютно необходимо, но не е достатъчно. Понеже става дума за един от най-големите писатели в нашата литература, за изследователя тези факти са средство за доизграждане на цялостния му творчески портрет. Стиховете на Вазов, разказите, поемите му, създадени в резултат на сърдечните му връзки и увлечения, се превръщат в естетически факт, който допълва творческото развитие на писателя. Л. Стаматов не се стеснява да бъде фактологично изчерпателен, защото откритията му органично се сливат с творческата биография на народния поет и я правят пожизнено пълнокръвна.

Както във вече споменатите глави, така и в следващите - „Сърце, сърце, кипяща бездна...“, „В изгнание“, „Тайнствената В. Т.“, „У дома“, „Семейни страсти и брачно крушение“, „Любов“, „На заник слънце“, „От „Дисонанси“ към „Люлека ни замириса“, разполагайки последователно във времето интимната биография на Вазов, Стаматов, без да си е поставил специално такава задача, дава на читателя възможност по-добре да навлезе и в творческия свят на писателя, да го види и възприеме в епохата, в която е живял и творил, с неговите житейски приключения и човешки пристрастия. Интимната биография на Вазов е само рамката, която очертава отделните етапи от духовното развитие на поета, а оттам и цялостното представяне на неговата творческа личност. В този смисъл фактологът Л. Стаматов насочва в себе си изследователя на творческия свят на писателя, приучва го към бавно и търпеливо навлизане не само в една изключително деликатна област, каквато е интимната биография на поета, но и в неговата духовна същност. Но удивително е това, че колкото повече доуплътнява интимния свят на Иван Вазов,толкова повече той го доближава до нашето време. Затова напълно основателно твърди, че през последните години колкото повече общуваме с творчеството на писатели като Иван Вазов, все повече се убеждаваме колко съвременни се оказват те. И още по-точно: „Сякаш се раждат за нов живот, какъвто само преди пет-шест години не бихме могли въобще да предполагаме. Ако доскоро гледахме на творчеството им повече като на художествени текстове, които често пъти бездушно анализирахме от социологическа, теоретична, литературноисторическа и прочее гледни точки, то сега отново чувстваме живия пулс на създаденото от тях, възприемаме го не само като естетическа даденост, но и като нещо животрептущо. Истинският, големият творец от миналото отново се възправя, за да стане наш така необходим интимен събеседник. Ето ни пред един рядък случай, когато художествената творба се превръща в жизнена реалност, т.е. завръща се към своя първоизточник, като духовното отново става материално, част от битието ни.“

Това е още едно доказателство, че Л. Стаматов, колкото и да се придържа към фактите и събитията, свързани с житей-ската биография на Вазов, не може да избегне изкушението да навлезе и в неговото творчество. В този смисъл много ценни са наблюденията и анализите около създаването на „Майска китка“, „Епопея на забравените“, „Поля и гори“, „Сливница“... Но веднага ще добавя, че тези анализи и наблюдения не изместват автентичния биографичен образ на Вазов, а само го допълват.

Една от най-ценните глави на неговото изследване е „Семейни страсти и брачно крушение“. Тук той реабилитира образа на „отстранената съпруга“ Атина Болярска, чието име рядко се споменава. За него „Тя е като дамгосана, макар и без вина виновна...“ Стаматов споделя недоумението си, че „както във великолепния пътепис „Великата рилска пустиня“, така и в големия стихотворен цикъл „В лоното на Рила“ не се споменава никъде, че до поета или с него е била и жена му.“

Навлизайки в интимния свят на Вазов, авторът го разкрива като един лесно уязвим, а понякога и напълно беззащитен човек. Когато го „връхлетява любовната стихия“ е „раним, страдащ, измъчван от отлетялото щастие“. Този „стеснителен“ и „свенлив“ човек не иска да смесва своите граждански вълнения с интимните си преживявания, което личи особено ясно в неговата „Любов „На заник слънце“ с Евгения Марс, с написването и издаването на стихосбирката „Люлека ми замириса“. Според Л. Стаматов въпреки дълбоките душевни терзания, които преживява Вазов, неговото духовно развитие като поет се стреми към някакво равновесие, а това го води до създаването на зряла любовна лирика.

В заключение ще отбележа още една особеност на изследователския метод на Л. Стаматов: както в живота, така и в научната си дейност той не обича да натрапва себе си, да придава по-голямо значение на своите открития и наблюдения. От дългогодишното общуване с него съм забелязал, че както в непосредствените си жизнени отношения, така и в изследователската си дейност е толерантен към другите мнения. Никак не е случайно, че почти едно десетилетие съвсем незабележимо, мирно и безшумно живя с интимния свят на Иван Вазов, за да го доближи до нас и да го направи наше достояние. И не по-малко забележително е, че в своето изследване той нито веднъж не употребява сакралните думи на модерното литературознание „дискурс“ и „парадигми“, което, взето самò за себе си, е едно постижение.

© Стоян Илиев, 2002
© Издателство LiterNet, 06. 04. 2003
=============================
Публикация в сп. "Български език и литература", кн. 2-3, 2002.