|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ТЪРСЕНЕ, КОЕТО НАМИРА Румен Спасов
Класична е композицията от три части, събрала стихотворения по действителни случаи. Първата е наречена "Истински любовни истории" и завършва със стихотворението "Друга любов, друга История". Втората е "Истински граждански истории" и завършва с "Други граждани, друга История". Третата част - "Истории на погледа" авторът определя като наблюдение на гледки и модели, "за да ги запишеш на лист, поставен върху статив". Визуалният подход е подсилен и от многозначните фотографии на Галина Ушева и Георги Панамски. Но видимата действителност далеч не е само "тук и сега", а се допълва от времева разпростряност, в която лирическият герой на родения през 1969 г. автор има внук, а дядовци и прадядовци, подобно на самата "родова памет", застават редом с читателя. Музикалността на звуците в този сборник стихове сякаш е на заден план, за сметка на видимостите. Почти болезнената телесност на израза се съчетава с метафорично опредметяване, което е изместило малко абстрактния диаболизъм, познат от предишни книги на автора. Щастливите образни и ритмични хрумвания, без да олекотяват написаното, му придават на места шеговита комуникативност. Книгата "Истински истории", независимо от предварителните намерения, всъщност е от тези, които моделират нов тип читател - сериозен, но нежелаещ да бъде скучен; дързък, но неразрушителен; стъписан, но необъркан; телесен, но не по-малко духовен от това; усмихнат, но не повърхностно присмехулен. Доброкачествената амбиция на Пламен Дойнов е част от естественото развитие на поет, който е достатъчно освободен, за да пише "бързо". Същевременно, като в една собствена "свръхзадача", сходна с тази на театралния актьор на Станиславски, той не загърбва осмислянето и разбирането на други художествени практики, включително тези на "бавното" писане и дори на "мълчанието" в поезията. Затова помага и битността на критик, есеист и редактор, равнопоставящ различното със собствения си творчески темперамент. Иначе казано, Пламен Дойнов е от българските автори на стихове, дебютирали през последното десетилетие, който се отнася толерантно към други пишещи, както и към несвоите стихове, стихосложения и разбирания за нещата в поезията. Диалогизирането с "пантеона" на моменти прилича на подгавряне, но всъщност е отговорност към класиката. Ботев и Яворов стават Христо и Пейо и сякаш присядат на университетска кръгла маса, подобно на Славейковци на площад "Славейков". Исторически личности и писатели са потопени в снизяващи житейски ситуации, наравно с днешни съвременници. Всъщност това е особена художествена форма за подчертаване на актуалността, а и за очовечаване на митологизирани осанки. Читателят, също както в "Българска антология" и "Българска христоматия", чиито съставител и съавтор е Пламен Дойнов, е въвлечен в игра с класиката, игра, за която години наред българинът е имал само интуиции. Но не е бил достатъчно активен, за да вдигне ръка в час и да участва. Или пък е сметнал, че не литературата ще бъде негова професия... Книгата се обръща към една по-широка, но не по-повърхностна читателска аудитория, включваща и учителите, при това не само тези по литература. Тази аудитория, самопознаваща се като четяща, препрочитаща и преосмисляща българската класика, има шанс, чрез подобни книги за препрочитане, да запазва и обогатява жизнената си автентичност. На границата й в единството между поезия и истина Пламен Дойнов намира брод извън лошата самодостатъчност на литературата.
Пламен Дойнов. Истински истории. Стихотворения по действителни случаи. София: Литературен вестник, 2000.
© Румен Спасов Други публикации: |