АРТ-ПРОЗОРЦИ.
Изложба на Дора Попова

Румен Спасов

web

Уважаеми гости, госпожи и господа, приятели,

По случай откриването на тази чудесна изложба, наречена “Арт- прозорци”, бих желал да отбележа няколко неща, които ми се виждат важни за споделяне:

Намиранията, които виждаме тук, са резултат от търсения на продуктивната граница между традиционно пластичното и технологичното. Точно тези търсения са валидни и за музиката, и за театъра, и за литературата, и за всички гранични области на “същинските” изкуства след “века на модерността”. Ние, българите, дори в епохата на постмодернизма, имаме особения навик да се приютяваме в традицията. Затова разполагаме с талантливи певци и танцьори, но трябва да дойде някой френски или швейцарски продуцент, за да зазвучи автентизма ни съвременно и безгранично. Имаме прекрасна театрална школа, но не се досещаме, че оригиналният продукт може да бъде “споделян” със света чрез нови медии, включително чрез цифрови технологии. Така също имаме художници, които са чудесни рисувачи и колористи, но малцина, сред тях е и г-жа Дора Попова, използват компютрите като “съавтори”. Тук виждам и особена напрегнатост между колорита, безбройните съчетания на цветове и нюанси, които само компютърната технология може да предостави (някои от тях са просто неразличими за човешкото око) и традиционната маслена техника, в които е избрала да представи нещата си художницата... Пак сме в “рамката”, но в нея е заключено нещо принципно ново и вдъхновяващо, както за философстващия хуманитарист, така и за математика или физика, или за икономиста и банкера, които, знае се, не могат без компютрите. Но всичко това е някак съкровено, подобно образа на братчето и сестричето в класическото стихотворение на Атанас Далчев “Прозорец”. Мисля, че представеното днес тук също е актуално, вълнуващо, магическо и смислено. Сигурен съм, че ще отвоюва свое място сред пространствата на пластичното у нас, а защо не и по света. Освен това съм уверен, че ще се наложи без много шум, но достатъчно убедително и в пространствата на културния пазар. С много малко усилия тези постекспресионистични, но подредени абстракции биха могли да се представят и чрез първия сайт за изкуство и култура в България http://www.art.bg. Това е сайтът, който от години популяризира българското изкуство и специално ролята на галерия “Средец” при Министерството на културата, включително в издирването и популяризирането на виртуалните експерименти.

В заключение ще споделя, че имам и една сантиментална причина да бъда тук в не толкова привичната ми роля на “откривател” на изложба. Читалището, което носи името “Възрождение” е точно това, от което като ученик съм вземал първите си книги за четене. Включително, доколкото си спомням, стиховете на Атанас Далчев. Поради това се чувствам част от общността, която подкрепя и насърчава организирането, откриването и успешния завършек на тази изложба. Преди да пожелая успех и до нови срещи, бих желал да споделя и магията на споменатото Далчево стихотворение, което е писано преди около 80 години. Авторът е бил на 21, когато е написал стихотворението “Прозорец”. Сами ще усетите родственост със стилната абстракция на маслените платна, програмирани от изобретената много след двайсетте години на миналия век технология.

Атанас Далчев

ПРОЗОРЕЦ

Ето нашето зимно стъкло.
То не е, то не е сякаш същото:
няма вече ни пътят, ни къщите,
само бяла гора от сребро.

И през нея минават прегърнати
мойто братче и мойта сестра.
В посребрената бяла гора
накъде ли самички са тръгнали?

Те вървят върху сребърен път
и под мрежа от сребърни клони,
посребрени листа се отронват,
дъждове от листа ги валят.

Мойто братче и мойта сестра
преминават без страх под дърветата:
няма вълци, ни студ, нито ветър
в тази сребърна бяла гора.

Там е само вълшебната птица
с лъчезарните златни пера;
мойто братче и мойта сестра
нея търсят от цяла седмица.

Чак на седмия ден призори
ето тя затрептява, изгрява
и във миг се запалва гората
от горящите нейни пера.

Дървесата възпламват, искрят
и на капки сребро се разтапят.
И отново изникват къщята
и изплува познатият път.

1925 г.

А сега да пожелаем успех на изложбата и на талантливия автор Дора Попова. През тази и през следващите години!

1 август 2003

© Румен Спасов, 2003
© Издателство LiterNet, 01. 08. 2003
=============================
Първо издание, електронно.