Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

КОПИЕТО

Радислав Кондаков

web

Демонична сила крачеше и тъмна сянка хвърляше по бурни клекове. Крачеше в тяло на човек.

Силният вятър, вятърът по билото, духаше безмилостно - сякаш се опитваше да спре този мрачен ход. Ход на никъде, ход тежък и мрачен.

Само вятърът, последен страж на планината, правеше опит да спре стъпките.

Стъпките на прииждащото зло.

 

* * *

Светъл лик мъжделееше в далечината. Светъл и някак далечен, отнесен.

Светъл и някак опасен.

Вятър идеше от него. Вятър и буря.

Човекът стоеше на острия връх, извисен над кълбестите облаци, извисен над гъстите клекове и стръмните канари.

Стоеше и сякаш чакаше. Чакаше дори и бурния вятър, развяващ дългите му коси. Развяваше ги сякаш ги галеше и тайно шепнеше му нещо.

А човекът чакаше. Чакаше своето копие.

 

* * *

Демонична сила мачкаше жилавия клек. Дори вятърът, внезапно замрял, безпомощно гледаше властния ход. Хода на злото.

Демонична сила крачеше. И името й бе Клонинг.

Демонична сила идеше и никой не можеше я спре.

 

* * *

Мощният връх, самотен сред облаци и орли, сякаш бе утихнал, сякаш тишината на небето бе проникнала и последното камъче на неговото могъщество.

Светла фигура се взираше, взираше и чакаше. И името й бе човек.

И чакаше своето копие.

И нямаше ни вятър, ни връх. Ни стръмни склонове, ни извити клекове.

Имаше светлина и тя бе навред.

 

* * *

И те се срещнаха.

Единият - мощен и властен, но тъмен. Дело на човешка ръка.

Другият - светъл, Божествен. Стоящ на ръба на скала.

Стояха безмълвни, еднакви - като две капки вода.

Вятър, орли, облаци бели - всичко се скри от върха.

От върха, дето се срещнаха те - Човекът и неговото творение.

Сякаш на края на света.

 

 

© Радислав Кондаков, 2003
© Издателство LiterNet, 07. 01. 2003
=============================
Първо издание, електронно.