ПРИКАЗКА ЗА ПТИЧЕТО, КОЕТО НАУЧИ ДВА ЧУЖДИ ЕЗИКА

Радой Киров

web

Читателче мило, ти запомни, че свой език има всякое птиче.

Отиваш в гората и виждаш сврака. И подир малко тя почва да кряка.

Гарванът грачи, бухалът буха, врабчето повтаря: “Чик-чирик, чик-чирик.” И щеше да бъде долината глуха без тоя звучен птичи език.

Една птица също език имала звучен от свойта майка, от баща й заучен.

Но когато й се излюпило птиче малко, тя мислила, мислила, па си казала:

- Жалко, че трябва да уча свойта рожба на тоз наш език толкова прост.

- Не! - казала майката. - При другите птици ще я пратя да учи чужди езици.

И така, тая птица-умница свойта рожба завела при една кукувица.

Там малко стояло птичето мило, но езика кукувичи то усвоило.

И когато се върнало на своята бука, като кукувица взело да кука.

- Браво, браво, чедо на мама! Като своя татко и майка си няма да бъдеш просто, а с чужди езици ще смаеш всички останали птици.

Тъй се радвала майката и накрая решила да изпрати своята рожбица мила още един чужд език да научи. И тъкмо след няколко дни й се случи да посети един изоставен таван, в който живеел котарак-готован. С удоволствие много голямо, срещу няколко мишки само, котаракът за една седмица тука научил птичето да мяука.

Така то усвоило два чужди езика и всички птици го чули да вика:

- Куку-мяу, куку-мяу - денем и нощем не преставало то да се хвали.

- Куку-мяу, куку-мяу - повтаряло още и всички, които го чули, разбрали, че два чужди езика то владее, така е, ала езика си бащин не знае.

И оттогава за подигравка всички наричат го кукумявка.