КАК СЕ ПОЯВИЛО ЕХОТО

Радой Киров

web

Живяла в някакъв дол Тишината. На хората тя била почти непозната. Всеки ден чувала само тънки гласчета на разни птичета и на врабчета.

- Нека - си викала - птичките цвъркат, когато нагоре-надолу си хвъркат.

Ала веднъж Тишината забелязала как на дола по единия бряг върви човек с пушка в ръката. И едно куче му се плете из краката. И след малко се чуло оглушително:

- Бууум!

Тишината била пронизана като с куршум.

- Ох! - от болка изохкала тя. - Къде сега на спокойствие да отлетя?

Ала бързо тя се окопитила тук, хванала на гърмежа страшния звук и го запокитила към човека обратно.

После й станало още по-неприятно, когато човекът се спрял и към кучето си закрещял:

- Барон! Барон! Барон! - надавал той вик.

- Барон! Барон! Барон! - чул подир миг.

- Ела тук! Ела тук! Ела тук!

- Ела тук! Ела тук! Ела тук! - се завърнал към ловеца същият звук.

Тишината на ловеца всеки звук хващала и обратно към него го пращала.

Не искала никой да я смущава.

На никой звук не искала тя да прощава.

- Туп, туп, туп! - сечели дървари дървета в гората.

И звукът отлитал към Тишината. Той искал да я прогони оттук.

Но Тишината хващала нахалния звук и към дърварите го мятала чак.

- Туп, туп, туп! - те звука чували пак.

Минавали често насам и туристи. Те отпускали свойте гласове поривисти:

- Айларипииии! - се провиквали всички нарочно.

Към Тишината вика си те отправяли точно.

- Рипиии - тя им връщала една част от звука.

От много, много години така в този дол през време зимно и лятно всички гласове Тишината връща обратно.

По този начин, читателче мило, ехото на света се появило.