ЛЮЛКА НА ВСЕЛЕНАТА
- математическа поема -

web

І

С Висарион Никейски -
приятеля на Рим в Константинопол -
говореха за подвига на духовното благородство.

После за Генуа и Венеция,
които хитруваха.
Висарион му разказа
как Андроник - братът на кесаря -
продаде преди седем години
Солун на Венецианската република
за 50 000 дуката.
Сделката беше изгодна,
Солун е голям пазар,
но все пак османците на Мурад
го взеха с оръжие,
плащайки с кръв.
Със своята кръв и с кръвта на ромеите.

Световната политика е световна търговия.
Кораби, стоки, морета, пазари...
Плаща се с дукати или с кръв.

Така помисли Николай де Куза -
посланикът на Рим в Константинопол
през 1437 година.

ІІ

Всекидневната вечност
на възторга от Бога
и естествената свещеност на битието
стъписваха без ума и дума
Николай де Куза
при детинските му молитви.

В молитвата нямаш минало,
невинен си и си измит
от всички вини
и не изтръпваш пред бъдещето.
Истината приижда
от извора си
и винаги ще приижда.

ІІІ

Светлото изумление от битието
е блаженството на мислителя.

Човекът е незнание -
мърмореше де Куза -
това е първата му мъдрост.
Човекът е незнание,
незнание,
което иска да се учи
от неизразимото,
което е невидимо и немислимо,
което е безмълвно,
което...

Над Константинопол се разсъмваше.
И вътре в Николай де Куза се разсъмваше.
Ловът на мъдрост беше лъвски.
Мъдрост от една тъмна отвъдност без пътища.
Понякога оттам няма завръщане.

Разлаяха се кучетата на ромеите
в града на Константин, наречен Втори Рим,
и в отговор зад яките стени
в далечината
се чуха кучетата на османците.

ІV

Вселената е бременна с човечество.

Така помисли Николай де Куза
на пазара за роби и добитък
край колоната Тавър.

Всички в тази навалица
са преоблечени човеци.

Човеците са преоблечени като:
гърци,
арменци,
евреи,
турци,
руси,
българи,
копти,
латинци,
роби,
селяни,
търговци,
императори,
папи,
султани...
А аз съм човек, преоблечен
като монах и германец.
Подобно е на карнавала във Венеция,
но всички се приемат насериозно...

Посланикът се сепна:
Венеция продава топове на селджуците.
Това му каза Висарион Никейски -
приятелят на Рим в Константинопол.

V

Между Бога и нищото
е вселената.

Вселената е умна.

Вселената е нароена
с много множества
в своята единност.
Но множеството на човечеството
не е родено още,
а само множеството на народите.

Човечеството още е мит -
почти възможност преди действителност,
т.е. бременност преди раждане.

Вселената е бременна с човечество.

Така помисли Николай де Куза
в храма "Св. София".

VІ

Дух е равнозначно на музика.
Всяка вещ,
камък,
растение,
животно,
човек
и ангел
имат своя скрита мелодия,
която е техният дух.
Всяко наречие
е музика или дух на народа му.

Така помисли Николай де Куза
на пазара за роби и добитък в Константинопол,
слушайки многоезичието
на много народности:
ромеи,
арменци,
руси,
българи,
турци,
копти,
албанци,
сърби,
власи,
хазари,
германци,
франки,
веницианци,
латинци,
евреи,
араби,
генуезци...

И слушайки многоезичната симфония,
Николай де Куза чу
музикалните вариации
на едно възможно човечество...

VІІ

В сърцето на Николай де Куза звучеше
концерт за човек и вселена...

А в града на Константин
по пазарите
османците купуваха и продаваха
стоки и роби.

Войната си е война,
а търговията си върви.

Да притежаваш, е вид заболяване,
вид пристрастяване
и разложение.
Собсвеникът е собственик на болест.

Блажени нищите духом,
които нищо не искат,
но за всичко се грижат,
които гледат с невежи очи,
но тяхното незнание е глад за учение,
които нищо не владеят,
но тях ги владее царството божие.

Така помисли Николай де Куза,
заслушан в пазарния шум...

VІІІ

С Теофил-исихаста,
монах от България,
говореха за безмълвието
като извор на истината.

Само безмълвието чува звуци, щум и музика.
Безмълвието себе си не чува.
Зад очите е невидимото
и само невидимото вижда всичко видимо пред очите,
а зад очите е изворът на Таворската светлина.

Човекът е дете, което се люлее
между бездни,
под бездна
и над бездна -
дете, което се люлее
в люлката на вселената.

Вселената е гледка за човека
и човекът е в погледа на вселената.
Вселената и човекът се гледат
и Господ е тяхното запознанство.

ІХ

Вселената днес е тържествена.
Днес времето във вселената е тържествено.
И вчера беше.
И вечно ще е.

Така се помоли Николай де Куза,
той,
който е светлата слава
на Германия и Италия!

Ловецът на мъдрост
се събуди в Константинопол
16 години преди великолепният град
да стане седалище на султаните.

Вселената е тържествена църква...
Така си помисли той,
когато въведоха
Висарион Никейски,
приятеля на Рим в Константинопол.

Византиецът подхвана темата от вчера:
Църквата ли да стане империя
или империята - църква...
И между другото:
василевсът Йоан VІІІ ще благоволи да пътува
все пак
за Италия...

Посланикът де Куза беше като струна -
срещата с папата ще се сбъдне.

Х

Какъв ли е климатът във вселената днес?

Духат ли огнени ветрове
в звездните области?
Разгаря ли се още по-силно
огнището в средата на вселената -
огромното огнище
за изгаряне на нищото?
Какво духало му е нужно за раздухване
и кой ли го задвижва?

Така се питаше мислителят де Куза -
приятелят на питагорейците от Падуа -
преди гощавката в двореца на Йоан...

ХІ

Пространството е музикално
и има свое темпо,
тембър и основен тон.

Така помисли Николай де Куза -
майсторът на седемте свободни изкусва.

И още:

Бог е аритметик,
геометрик
и музикант.

Камъкът е песен,
растението - катедрала,
животното - танц,
човекът - катедрала, в която танцува песента.

А ангелите са жители на звездните области
и техният език е музика без думи,
но музика, подобна на ухание...

ХІІ

Човека и вселената
ги свързва пъпна връв...

Така помисли Николай де Куза,
люшкан на борда на кораба "Св. Николай"
в гръцкото море.

През пъпната им връв тече незнание,
което като мляко
се превръща в знание.
Така плодът в утробата
се учи
от великата си майка.

Корабът люлееше мислителя
като люлка на вселената.

Николай де Куза си спомни
за исихаста-българин...
Учение за безмълвието,
учение за незнанието,
огряно от светлината
на едно безсловесно разбиране...

Ученото незнание...

ХІІІ

Обикновената ежедневна вечност
е чудесна и весела
със своя спокоен възторг.
Бог е възторг.

Беше подвижен мир.
Мир след война
и мир преди война.
Мир в подвижно равновесие,
както е обикновено.

В града на Константин
освен латинските посланици
тревожно дебнеха и пратеници на Мурад.

Иисус е прославен в Корана като пророк.
Ислямът е също възторг пред Бога.

Изворът на вярата е един.

Така помисли Николай де Куза -
светилникът на Свещената римска империя!

ХІV

Бог е обстановката
и възторгът от обстановката,
и тържественото шествие в нея.

Така помисли Николай де Куза
в светлото си изумление
и вселенското счупи човешкото в него.
За много кратко време,
колкото смъртта да не влезе съвсем
в човешкото му битие,
той стана такъв, какъвто е бил
преди да бъде...

Приливът на вселената в него
се върна като отлив.
Човешкото в него издържа.
Николай де Куза се върна от стръмната отвъдност
на неизразимото,
невидимото
и немислимото...

На това пътешествие го научи
исихастът-българин...

Пътешествие без пътник
в пространство без пътища.

ХV

Когато малкото се умалява и смалява,
и продължава своето смаляване
почти до нищо,
но пак запазва своето смаляване -
това е безпределният предел на намаляващото малко
и там е Бог по най-безкраен начин.

Когато голямото се уголемява и преуголемява
и продължава своето уголемяване
почти до всичко,
но пак запазва своето уголемяване -
това е безпределният предел на уголемяващото се голямо
и там е Бог по най-безкраен начин.

И двете безпределности се сливат
и са равни,
и Бог се среща в тях със себе си.

Така започна ученото си незнание де Куза,
люлян на кораба от гръцкото море.

ХVІ

Между почти нищото
и почти всичкото
човек е разделен
на видимо и на невидимо.
Невидимото вижда видимото,
но не вижда себе си.
Видимото и невидимото са единородни,
но разнопосочни.

Така де Куза в най-бездънния си размисъл
започна да изчезва като видимост.
Изчезна името му,
името е видимост,
изчезна и германското му потекло,
защото родството по кръв е видимост,
изчезна и рожденото му място край брега на Мозел,
защото миналото е рисунка върху нищото,
изчезна и баща му, режещ лозето, изчезна,
и майка му, и майчиният говор.

Невидимата половина
стана цяла и изчезна видимата,
и ето:
Кой се срещна
с неизразимото, с невидимото и с немислимото?
Кой, кой, кой - отговори ехото...

ХVІІ

От колоната Тавър
хвърлиха осъден на смърт.
Осъден за държавна измяна,
заговорник,
хвърлил око на престола.
Лаком за най-високото място в империята,
той получи желаното.
По-високо от престола -
колоната Тавър.
И падна най-ниско -
на пазара за роби.

Човек е онова, което липсва вече в мъртвеца.
Тогава как да наречем живия,
в когото вече няма човек
и човешкото място
е обсебено от нещо друго?

Така помисли Николай де Куза -
свидетел на гледката.
После рязко се защити
три пъти
с кръстния знак.

ХVІІІ

Тържествената вселена
е изумление за човека.

Изумлението на човека
го издига молитвено
в тържествената вселена.

Бог е възторг,
тържество
и полет нагоре,
и поглед нагоре,
и помощ надолу.

Светлото из-ум-ление е излизане от тесния ум
към широкия ум,
а тъмното изстъпление е излизане от ума
към слабоумие и към пълно безумство.
Нагоре и надолу са посоките на екстаза.

Така помисли Николай де Куза -
ученикът на Цезарини от Падуа.
Юлиан Цезарини,
който години по-късно
падна със смъртта на героите
в битката за България
при Варна.

ХІХ

Висарион Никейски му подари
антикварната книга по аритметика
на прочутия Николай Рабда от Смирна
"За смятането с пръсти".
Докато се упражняваха в смятане с пръсти,
Висарион му говореше напевно, по византийски
за безподобния си велик учител
Георг Гемист Плетон -
платоник и сподвижник за уния
с папа Евгений ІV.

Плетон бил имал проект
за спешно спасение на Византия
чрез спартански ред и законност
и по принципа: "Всяко съсловие да си знае мястото!".

После говориха за превъзходството
на духовното родство
пред родството по кръв...

ХХ

Храната може да влезе в гладния,
а не - в сития.
Мъдростта влиза в невежия и празния,
не - в задръстения с мнения.

Така помисли Николай де Куза,
гледайки бялото магаре на водоносеца
на улицата
в Константинопол,
наречен още Втория Рим.

Човек е облечен в преднамереност.
Той е надменно мнение.
Надменната преднамереност
е пречката
между човека
и небесното му спасение...

ХХІ

Теофил му говореше за разликите
между мълчание и безмълвие...
И как от мълчанието се ражда
вътрешното бърборене,
а от безмълвието - песни от далечни селения.
Така разговорът подскочи на тема
византийска поезия,
впрочем, по общото им мнение,
твърде царедворска и блюдолизка...

Де Куза попита за поетите на България.

Теофил отговори, че са много
възвишените поети,
прославили Бога на български -
четвъртият свещен език на Писанието.

Но най-великият поет в България
е българският народ.

ХХІІ

Николай де Куза си спомни
всички градове на живота си,
през които се виеше спиралата на мъдростта:
Девънтър,
Хайделберг,
Падуа - славната Падуа,
боголюбивия Кьолн,
Кобленц,
Базел
и Рим.

И ето го в Константинопол,
наречен Втори Рим.

А исихастът-българин
му беше рекъл одеве,
че царският им град в България
бил назоваван Трети Рим...

Рим сякаш се размножава...

Така възкликна мислителят,
а после се върна към книгата
"Защитник на мира"
от Марсилий Падуански...

ХХІІІ

От терасата на двореца на василевса
хората изглеждаха като мравки.
Очакваха императора на Византия
всеки момент
от Хиподрома.
От високо философът беше зрител
на обичайните сбивания
между четирите партии -
сините, зелените, червените и белите.
Състезанията бяха свършили
и по улиците свирепи мъже
се ръгаха с къси мечове...
Дворцовият началник
го извика при кесаря.

"Кесаровото - кесарю,
Божието - Богу!"

Така промърмори Николай де Куза -
бъдещият папски легат в Германия!

ХХІV

Така помисли Николай де Куза
в светлото си изумление:

Вселенското театрално представление
е с преоблечени човеци.
Преоблечени като:
ромеи,
арменци,
турци,
евреи,
римляни,
германци,
българи,
франки,
руси,
хазари,
араби,
англосакси
и прочие, и прочие,
и така нататък...
Човекът е облечен в преднамереност,
облечен е в наречие,
облечен е в народност
и в шарена носия от народни навици...

Но голият човек е невъзможен,
човекът без народ е лесна плячка
за зъбите на предразсъдъците на другите народи,
пък и на своя.
Защото помрачените наричат нечовеци
различните по външност...
Все пак,
да бъдеш облечен, е човешко отличие.

Пред хората бъди облечен
с език и народност
за самозащита,
но пред Бога
бъди съблечен от надменна преднамереност...

Така помисли Николай де Куза -
лъв на отвъдната мъдрост!

ХХV

Две човечества
живеят редом днес
в земните предели.
Двете човечества днес
са
вчерашното и следващото.
Вчерашното човечество
е човечество на народите,
а следващото човечество - на човеците.
Човечеството на народите е раздор,
а човечеството на човеците
е живият мир.

Вчерашното човечество днес е телесен родител
на следващото,
но двете човечества
са две гледища:
земното гледище
и вселенското гледище...

Наречието на вчерашните
днес
е ръмжене,
а наречието на следващите
днес
е песен.
Поетите ще са свещениците
на следващото човечество.

Кълновете бързо се сбъдват.

ХХVІ

Може и да се спори
около
словото Божие,
но възторгът от словото Божие
е безспорен.

И в този възторг
е съгласието на вярата
за всички различни
славословия към Бога.

Различни човеци -
различни славословия,
но съгласието на вярата е във възторга,
защото Бог е възторг,
тържество и възторг,
и подвиг нагоре,
и помощ надолу.

Така помисли Николай от Куес...

ХХVІІ

Свирепи изкушения издебваха човека в тоя град,
града на Константин...
Помагай ми, свети Антоний!

Така помисли Николай де Куза
в града на многото пазари
и фабрики за мечове,
касапници, в които локви животинска кръв
привличаха мухи и демони.
Тук бяха и пекарните за най-добрия хляб
на Запад и на Изток.

Но всичко е наопаки.
Пазарите приличаха на храмове,
а храмовете - на пазари.
Човеците набожно смятаха пари и такси
по пазарите,
а в църквата молитвите им бяха сделки...

Византия е тяло без сърце.

Така помисли Николай фон Куес.

ХХVІІІ

Византия си е отишла от Византия.
Тук само е останала Елада.
Перата на орела са се пръснали
в България,
в Русия,
Влашко,
Сърбия,
Италия,
но във Византия Византия я няма.
Дори хазната вече не сече монети златни.
Тук е Елада.
Елада е Византия по спомени.
А византийското наследство...
Отиват камъните на Византия на Запад,
а нейната душа - на Изток...
Орлите на Рим гнездят по нови земи.
Рим се размножава...

Така помисли Николай де Куза
едно поколение време преди гибелта на империята.

ХХІХ

Висарион Никейски -
приятелят на Рим в Константинопол,
беше като словесен фонтан
по повод спора им
за светското и свещеното...

Много години по-късно
в луксозната си вила в Рим,
сред произведения на изкуството,
книги
и клетки с папагали,
Висарион - вече кардинал от римската курия
пак беше като словесен фонтан
по повод стария им спор
за светското и свещеното.
Папагалите на Висарион повтаряха
думата Бог с неговата интонация...

Много години по-късно де Куза помисли,
че в къщата на Висарион в Рим
има един папагал в повече.
Папагал, облечен в кардиналски дрехи...

ХХХ

Дзифра е знак за небитие.
Николай де Куза научи
за нулата (дзифра)
тук в града на Константин.
Дзифра, сефириот или сфера -
нулата беше дошла от Индия.
Де Куза беше в своето светло изумление.

Тъй както другите числа
са количество без качества,
тъй нулата е качество без количество.
Всички числа изчезват в нея
и отново възкръсват от нея.

Светът е единен,
както е единна нулата!

Така помисли Николай де Куза -
математикът от университета в Падуа.

ХХХІ

Нулата, знакът за небитие,
беше светло изумление за де Куза,
светло изумление и откровение.
Той си припомни, че възторгът е огън,
който трябва да се стегне с обръчите на мъдростта.
Помоли се да запази мъдър възторг,
Но да не загуби озарението на възторжената мъдрост.

Тогава безстрашно се вглъби
в една математика на нематематичното.
В една вселена без център и периферия
съзерцателят имаше
осем посоки на погледа
нагоре - надолу,
наляво - надясно,
напред - назад,
преди и после.
Четири двойствености, изчезващи
в две безпределности...
Така човек и вселена са едно същество.

После де Куза не помисли нищо,
защото разбра...

ХХХІІ

Суфи-монасите се носеха във вихров танц.
Посланиците на султана бяха на гощавката
при кесаря
и гледаха високомерно към де Куза.

За тях ти тук си главният шпионин на римската курия -
му шепнеше Висарион, наливайки му вино в чашата
и отрова в слуха...

Такъв съм и за православната партия...

Така помисли Николай де Куза -
бивш главен шпионин на папа Евгений ІV
в Константинопол,
но вече единствено съгледвач на Господ
в търсенето на мъдрост...

ХХХІІІ

Тях ги носи възторгът от Бога.

Така помисли Николай де Куза,
гледайки вихровия танц на суфи-монасите.

А техните странни лютни
го доведоха до формулата за душата.
Тя е мелодия на човешкото тяло.
То е живо, докато трепти чрез звуците й.
После тя се носи в звездните местности,
търсейки нов инструмент,
нови струни и глас.
И задвижва в нов танц
ново създание...

Смъртта е музикална пауза
преди мелодията на далечна звезда
да зазвучи в човешко новородено...
Чрез музиката се раждат човеци и светове...

Така помисли Николай де Куза -
приятелят на питагорейците от Падуа.

ХХХІV

Човекът мисли с цялото си тяло
и всяко положение на тялото е изречение,
изказване от някакъв невидим
вътрешен човек,
а той е отражение
от огледалата в чуждите очи,
от огледалата на предметите,
от огледалата многобройни на всичките неща
и същества,
защото огледалната способност на света
задава кратката си гатанка:
дали мисълта е вещ
или вещта е мисъл?
И само отражението има битие,
а този, който се оглежда, е забравен
сам от себе си...

Така помисли... Кой така помисли? -
си каза отражението в огледалото...

"Несъвършенството на Земята не може да се изведе и от мястото й - сиреч от мястото, което заема в света като обиталище на хора, животни и растения, намиращи се на по-ниско стъпало от обитателите на слънчевата и другите звездни области. Така, макар Бог да е център и периферия на всички звездни области и от него да произтичат различни по своето благородство природи, обитаващи всяка област, за да не стоят празни толкова много небесни и звездни пространства, и макар че може би само нашата Земя е населена с по-нисши същества, все пак изглежда, че съобразно тукашната природа не може да има по-благородна и по-съвършена от интелектуалната природа, която обитава тук, на тази земя, в своята област, дори ако на другите звезди има обитатели от друг род. И наистина човекът не се стреми към чужда природа, а иска да бъде съвършен в своята."

Николай Кузански "За ученото незнание" (ІІ, 170), 1440 г.

"Николай Кузански е роден през 1401 г. в Куза (Куес), селище в Южна Германия, разположено на р. Мозел. Той произхожда от бедно семейство - баща му е лозар и търговец на риба. Като юноша Николай се ползва от покровителството на граф и благодарение на това има възможността да учи в Девънтър (Холандия), където усърдно изучава квадривиума (1. музика 2. аритметика 3. геометрия 4. астрономия) и тривиума (1. граматика 2. диалектика 3. реторика) на "седемте свободни изкуства" (septem artes liberales), теология и философия, класически езици и литература. Неговата любознателност го отвежда в Хайделберг, където изучава юридически науки. От 1417 г. е в северноиталианския град Падуа, тогава икономически и културен център, в който на висока почит е изучаването на естествознанието. Тук наред с юриспруденцията се занимава с естествознание, математика, география, медицина. Под влияние на проф. Юлиан Цезарини той се увлича и по философията и литературата. През 1423 г. е удостоен с научната степен "доктор на каноническото право". Две години по-късно е в Кьолн, където продължава заниманията си по богословие и получава сан на свещеник. През 1426 г. е назначен за секретар на кардинал Орсин, папски легат в Германия. От 1427 г. е свещеник и настоятел на църквата в Кобленц. Постепенно той разширява своите ангажименти на деец на църквата. През 1433 г. участва в църковния събор в Базел, защитавайки прерогативите на църковните събори като висши форуми на "законодателната власт" на църквата. Все в тази насока впоследствие Николай Кузански оспорва светската власт на папата и едновременно с това защитава значението, което "народната воля" (идеята за която изказва в своя трактат "Защитник на мира" Марсилий Падуански) има за католическата църква и светската власт. Още тогава той се застъпва за реформирането на църквата и държавата - искане, което от времето на Уйлям Окам почти непрекъснато присъства в политическата история на редица страни в Западна Европа. В качеството си на служител на папската курия, където е приет на работа от 1436 г., Николай Кузански е член на църковната делегация, която през 1437 г. води във Византия преговори за обединението на Западната и Източната църква. Тук, в Константинопол, той се запознава с видните хуманисти неоплатоници Георг Гемист Плетон (1355-1452) и Висарион Никейски (1389?1395-1472). Успоредно с дейността си в органите на църковната институция Николай Кузански се занимава с писателска дейност в областта на философията. През 1440 г. се появява първото голямо философско произведение "За ученото незнание" (De docta ignorantia). То съдържа основните му възгледи и определя главните насоки на неговите теоретични занимания и писания. Между 1442 и 1445 г. той написва редица трактати, посветени предимно на богословието. Това спечелва още повече доверието на ръководните кръгове на папския двор и той става през 1448 г. кардинал. Но неговата писателска дейност предизвиква основателни подозрения у отделни правоверни привърженици на църквата. Това го принуждава да оборва мнението им. В този смисъл е съчинението му "Апология на ученото незнание" (1449), с което отговаря на хайделбергския богослов Йохан Венк и защищава схващанията си. На следващата година под неговото перо излизат четири необемисти трактата, обединени под общото заглавие "Невежият", в които гледната точка на обикновения човек оспорва теоретичните схващания на мислителите професионалисти. А в произведението си "За съгласието на вярата" (1453) той изказва идеята за т.нар. обща (единна) религия. Продължавайки усилено заниманията с в областта на философията и математиката, Николай Кузански написва още редица съчинения като "За възможността - битие" (1460), "На лов за мъдрост" (1463) и др. Междувременно през 1450 г. той е назначен за епископ в тиролския град Бриксен и е папски легат в Германия. По покана на папа Пий ІІ от 1458 г. е в Рим и е назначен за главен викарий. Николай Кузански умира през 1464 г. в Тоди (Италия)."

проф. Ради Радев

© Румен Денев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 27.07.2011, № 7 (140)