Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Ноември  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ПРЕМЪЛЧАВАНЕ НА ИЗЛИШНОТО

Румен Денев

web

Теодора Тотева. Преди тишината"Поетът е мярка за всички думи - на съществуващите, защото те съществуват (в поета) и на несъществуващите, защото те не съществуват (в него)." Така започнам моята литературна медитация за книгата на Теодора Тотева, изопачавайки тъмната мисъл на Протагор от Абдера. Правя го, защото и поезията е тъмна материя. Поезията е тъмна материя, която излъчва светлина.

Стиховете са "най-истинските документи на въображението" пише Теодора Тотева и такива поетически парадокси дават сила на цялата й книга. Дали пък сборът от поетическите парадокси не е истината за реалността? И дали пред тази парадоксална истина обикновено не затваряме очи? Как да живеем в себе си? Как да догоним живота си? Защо Космосът е пълен само със сираци? Как да изречем себе си? Ако се опитаме да го направим, няма ли да започнем да сричаме тишината? Перифразирам, разбира се, Теодора Тотева, чията поезия е силна с "премълчаване на излишното" (това е неин стих). Поетът е мярка, както беше казано по-горе.

И стигаме до тази стена - тишината. В тишината няма врата, която да се отвори с изкърцване, и зад нея едва ли ще чуем отговорите на всичките си въпроси. В тишината няма да чуем даже тоновете на своето сърце. Наистина Космосът е пълен само със сираци и тишината е тяхната мащеха. Но както казва Теодора Тотева - ще пораснем с едно мълчание.

Но най-страшното откритие за поета е, че, даже да успее да разкаже водата, няма да може да нарече себе си река.

Поезията на Теодора Тотева е като фехтовка. Всеки стих е удар на шпагата. Но шпагата на всеки поет е винаги с предпазител, а на неговия противник - без предпазител и то добре наточена.

И както винаги, противникът няма име, лице и сърце. Противникът идва от тишината и се връща в нея. Но той няма да избяга, защото ще се срещне с поета някой ден - там, в тишината. И поетът ще види неговото лице, ще чуе тоновете на неговото сърце и ще научи неговото име.

Но засега сме още "Преди тишината". Още е рано да научим всички отговори, които тогава - в тишината - ще бъдат за нас със сигурност напълно безразлични.

 


Теодора Тотева. Преди тишината. Ред. Валентин Дишев. София: Scribens/Ars, 2018.

 

 

© Румен Денев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 19.10.2018, № 10 (227)