web

На острова гол
до огън от корени
моля за кораб,
моля за лодка,
моля за помощ.
Но,
Господи боже мой,
моят кораб е облак
в дълбоката самотност на спомена.
Самотен на острова на покоя прогонвам
злобни човки и октоподи отровни.
По голата морска кожа
да можех спокойно да ходя,
да ходя,
да ходя
до новия остров,
до новия кораб,
до новия спомен
и после
да скоча
в простора огромен,
в простора дълбок,
в простора без острови,
без кораби
и без спомени.

© Румен Денев, 2003
© Издателство LiterNet, 11. 03. 2003
=============================
Първо издание, електронно.