Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ЛАЙБНИЦ
web
Гори духът на светлината
в една узряваща вселена,
а ние нямаме понятие
за нейната вълшебна бременност.
А ние нямаме понятие
за нейния тържествен изход,
за нейния тържествен извод.
О, светлина на необята,
ти - майка и баща на себе си,
ти - рожба и сестра, и брат,
ти сам сама си си семейство.
Ти, светлина на необята,
си силно, весело горене
в една узряваща вселена.
Къде е бисерната мида,
в чиято слънчева утроба
си разцъфтяла като лилия,
като платно на весел кораб?
О, светлина на необята,
о, силно, весело горене,
ти чисто семе за вселени,
вселени, раждащи вселени...
© Румен Денев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 13.07.2013, № 7 (164)
|