web

Носен на своя любовен облак,
с поглед, подобен на огнено копие
и с ухо на часовника,
Чаровника пророчески проговори:

І

"Започвам без повод любовна проповед
за тоя и оня живот.
Сърцето ми е бременно с весело откровение.
Започвам и се моля много
огънят да ме води в моята проповед.
Огънят, който посочи
похода на народите към свободен живот.
Моля се много и започвам
така:

ІІ

Мракът е нямане на светлина.
Светлината е.
Мракът не е.
Светлината е даденост,
а мракът го няма.
Измама е мракът.
Мракът е страшен, когато се гуши в преструвките,
но сянката няма тяло.
И няма страшно.
Весела е гледката
на осветената бездна.

ІІІ

Човекът е бездна в бездната.
Човекът е премеждие.
Човекът е явление, което
ще стане неочаквано
зародиш на огнен воин,
зародиш на нов чаровник.
Мракът се храни с мрак,
но светлината не оставя празно място
в бездната на човека.
Човекът е мнение в изчезване.
Любовният закон е в числото осем.
Днешният човек е човек без човечество,
но той е зародиш и скок към Чаровника."

ІV

Чаровника скочи от своя воден облак
долу
и каза така:

V

"Преглъщам смъртната отрова на словото
в Долината на мрака.
И от моя покой говоря на самотния простор
колко много потоци живот нося на хората,
но хората
не чуват целувките ми
в самотния любовен простор!
Цялата земя е моя любовница.
От нежното небе
дойдох като Чаровник.
По моя часовник срокът е точен,
любовното число е осем.

VІ

Срокът е точен.
Чакам от някога, чакам отдавна
готов и спокоен за болките.
Великият космичен магнит пулсира
като сърце на летец.
В сърцето ми екнаха камбаните на вярата.

VІІ

Камбаните на вярата дочакаха
вятъра
и удариха влюбено тук." - посочи Чаровника
сърцето си с ръце
и с нозете си
тръгна на смърт
през Долината на мрака...

© Румен Денев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 14.04.2008, № 4 (101)

Други публикации:
Румен Денев. Посоки на погледа. София: Захарий Стоянов, 2006.