Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
"ЗЕЛЕНОДИВО" КАТО ЗАВРЪЩАНЕ КЪМ ЕСТЕСТВЕНОТО СЪСТОЯНИЕ НА СВОБОДА И ХАРМОНИЯ С ПРИРОДАТА

Пенка Калинкова

web

Университетски театър "Алма алтер" представя "Зеленодиво" от Димитър Атанасов. Това е същата история за подивелите коне, избрали свободата, която, разказана в романа "Тарпани" и после пренесена с други средства в пиесата "Зелено", донесе на автора, силистренец по рождение, пловдивчанин по съдба, куп награди. В романа "Тарпани" /заглавието в превод от киргизски означава "диви коне"/ животни и хора са противопоставени, защото хората действат като животни, а животните като хора - с онази "човечност", която липсва на себеподобните ни. Главната идея на повествованието, чийто подтик, от действителна история, случила се и видяна от писателя в Стара планина, е за нетърпимостта на хората към свободата, включително и към своята собствена, за разминаването на човека с природата.

В началото на 90-те години, когато романът излезе, извън находката с историята за подивелите коне - сама по себе си необикновена, темата за избора на свободата звучеше много своевременно. Текстът на този еко-роман, великолепно вписващ се в традицията на Йордан Йовков и Емилиян Станев, на Лев Толстой - "Холстомер", Джек Лондон, Троеполски с "Белият Бим Черното ухо", но с една особено изострена съвременна рефлексия, беше отличен в конкурса за роман на издателство "Христо Г. Данов". Получи и наградите "Пловдив" и "Светлоструй". По-късно Димитър Атанасов написа пиесата "Зелено", в която е запазена основната идея, но 17-те персонажи - Сребристата, Сивака, Буйната, Острогривестия и т.н. са коне. Журитата на Националния конкурс за нова българска драматургия на Фондация "Концепция за театър" /2000/, на Националните театрални празници в Шумен /2001/ и на Първия национален конкурс за българска драматургия "Иван Радоев" /2001/ оцениха по достойнство заявката за оригинално виждане, за раждането на нов автор за театъра.

Отличеният текст, въпреки дефицита на свежи идеи в съвременната ни драматургия, досега не бе поставян. Плашеше спецификата му - персонажите са коне, диалогът с къси реплики е изключително динамичен, отразяващ многогласието на табуна. И ето че се случи нещо много добро - постави го Николай Георгиев с млади актьори от театъра на Софийския университет.

Типът театър, от който се интересува Николай Георгиев - "physical", склонността на режисьора непрестанно да експериментира, чудесно прилягат към авторовата идея и текст на Димитър Атанасов. Проблемът за крехкостта на свободата и нейната цена е изследван със средствата на физическия театър, но думите в този случай имат огромно значение - те назовават/маркират точно стремежа и състоянието на освободеност, придават смисъл на движението напред и нагоре. Те не пречат на освобождаването до краен предел, а просто го осмислят. Защото тези думи са поетични, пестеливи и истински, те разказват истинска история, те изразяват вечен стремеж.

/Врания: Точно така. Искаме да живеем без стопани. Без ясла и обор.
Скокливата: Отдавна искам да питам... Това ли е свободата?
Сребристата: Добър въпрос. Какво е за теб свободата?
Острогривестия: Зелено.
Белочелата: Сочна трева.
Буйната: Бистра вода.
Тънконогата: Лято.
Чилестия: Да си жив, по дяволите.
Кулестия: Да си силен.
Белоногата: Да даваш живот. Да раждаш.
Сивака: Да обичаш. Да те обичат.
Сребристата: Свободата е любов. Да живееш в хармония със себе си и другите. С планината.
Врания: Човекът не обича другите. Не обича и себе си. Не се уважава. Конете не са просто друга порода хора. Те са по-добрата порода! Далеч от хората. Това е спасението ни./

Режисьорът Николай Георгиев се е отказал от някаква част от текста, тъй като той работи с малка група актьори, но е останал верен на главното - порива, движението, трептенията към "зеленодивото" на природната, естествената освободеност. Четливи са отделните сюжети в цялото, особено завладяваща е великолепната история за малкото конче и опитващия се да го съживи и защити с дъха си табун.

Актьорите с темперамента, пластиката и доверието на своите 20 години също придават на думите неимоверна достоверност. Спектакълът диша, пулсира, излъчва нежност, устременост и фино загатната еротика. Той е целият един порив, мелодия, изпята на един дъх. Използвана е музика на "Велма", "Дед кен денс", "Берлинер теория"... Сред изпълнителите /пет момичета и едно момче/ е и Петя Йосифова, авторка на хореографското решение. Желанието и умението на тези млади актьори да общуват със своята публика преди, по време и след спектакъла също е забележително.

Разбира се, драматургичният текст е толкова интересен и предизвикателен, че с надежда очакваме и други прочити, други сценични реализации.

 

 

© Пенка Калинкова, 2003
© Издателство LiterNet, 27. 01. 2003

=============================
Първо издание, електронно.