|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
"СТРОШЕНИ ОГЛЕДАЛА" И "СКОРОСТТА НА МРАКА" - УСПОРЕДИЦИ И РАЗМИНАВАНИЯ Пенка Калинкова Спектакълът на Университетския театър “Алма Алтер” (СУ "Св. Климент Охридски"), наречен “Скоростта на мрака”, е роден като визуален, пластически, музикален и като цяло синкретичен театрален коментар на книгата от фрагменти на Владимир Янев “Цигулката на Енгр. Строшени огледала”. Тя съдържа три поеми и три фрагментарни новели, съставени от преживявания, наблюдения, размисли, стихове. Останала някак встрани от литературната критика (а имаме ли такава?), “Цигулката на Енгр. Строшени огледала”, е най-интересната и, забележете, любима книга на автора. Всичко, което е Владимир Янев като литературен вкус, граждански пристрастия, огромен обем от знания, е събрано в тази книга, без ни най-малко да подценявам другите му творби и интереси. Самият спектакъл е изграден върху образи и афористични изречения - цитати от книгата, най-вече от поемата “Писмо”, но и от новелите “Не докосвайте моите кръгове”, “Бели страници”, “Черни странници”. Режисьорът Николай Георгиев, който също е с пристрастия към литературата и фрагмента, към контаминацията на автори, жанрове и театрални средства дотолкова, че колажът е изведен в култ, превърнат е в самостоятелен жанр за неговия тип театър, вероятно е бил очарован да срещне сродна душа. Поне по отношение на пристрастията към фрагмента и контаминацията на култури, така очевидна в практиката на писателя Владимир Янев. Има и други лични мотиви, които усещам, познавайки биографията на режисьора. Но какво се получава от тези успоредици и това смесване на теми и средства? Получава се абсолютно омагьосващ спектакъл в две части, изпълнени от трио нимфи и трима млади мъже (вакханките и сатирите, нали?!). Двете тройки изпълнители имат репери в приблизително едни и същи текстове, но това са два доста различни по внушенията си спектакъла. Те представят женската гледна точка и коментар и съответно мъжката гледна точка и коментар. Какво е извадил от многоречивата и многосмислова книга на един ерудит режисьорът? Освен харесалите му цитати на автора и сентенции на други мъдреци, цитирани от Владимир Янев, това е още темата за бягството от най-близките. И как се наказват мечтатели. Огледалният свят на приятелството. Мисли за народ, общество, революция. Забавни истории. Първата, женската, версия в своя игров вариант е много еротична, втората е твърде реалистична. И двете са жестоки. Средствата са от ареала на т.нар. fizical театър. Книгата-повод и спектакълът са “съвършено различни неща”, както би казал Владимир Янев, докосващи се само в назоваването, в изричането на някакви общи и за двамата творци (писателя и режисьора) истини. Не знам доколко съвременните млади хора познават творчеството на Блок, Манделщам, Милорад Павич и т.н., но ако след този спектакъл, който зашеметява с тайнствата/загадките и въпросите си, те посегнат най-напред към книгата на Владимир Янев, а след това и към класиците, около чиито мисли, постъпки, прозрения, противоречия той разсъждава, смятайте, че спектакълът “Скоростта на мрака” е изпълнил на отличен своето предназначение. Освен че ни е забавлявал, което е също едно от великите предназначения на театъра.
© Пенка Калинкова, 2004 |