web

Вратата се разтвори, на прагът
застана моята любов.
Тя идеше, завършила световен път:
осмяха страстния й зов.
Извика тя:
"Любов - любов не найдох по света!"
И падна там. И спусна се нощта!
Разкъсах аз букет приветствени цветя -
и нощ обви
и нея, мрътвата, и мен.
Угасна хубавият на лъжата ден;
то беше истина, уви.

И като луд изхвръкнах аз навън:
"Безсилна е лъжата веч!"
И сякаш някакъв вълшебен сън,
развеян от вълшебна реч,
изчезна свет и светлина.
Вдън хаотичното небо
лъщеше кръвопламенно кълбо,
светило без лъчи, око на сатана.
"И кой ли, думах аз, кой миг ще улови,
да каже: тук е ден и тука нощ - ?
Издъхна любовта - лъжата е без мощ!"
И то бе истина, уви.

Но страдам аз, в страданието истина познах,
и сам Исус пред мене е на кръст!
"Защо, кажи, защо е моят страх,
не тури ли съмнението в раната ти пръст?
И ето истина - живот-несуета:
страдание, надежда, тма и бъдещ ден!"
Настръхна труп на кръста - изранен,
разраснал и ужасен; от уста
протекоха зловонни кърви. Облак се изви,
изчезна той, изчезнах аз...
И нямаше страдание тогаз.
Но то бе истината! Истина, уви.

© П. К. Яворов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 04.11.2007, № 11 (96)

Други публикации:
П. К. Яворов. Събрани съчинения в 5 тома. Т. 1. София, 1977.