Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
БЕЗ ПЪТ

web

Не знам аз дали слънцето изгасна,
не зная дали ослепях: не знам
света ли е изгинал - и не зная
самси не съм ли оглушал.

                                            Едвам,
в безмълвна тма, без видим път, без ясна
що-годе цел, отегнали нозе
дотегнало ме влачат.

                                    Аз блуждая
без вяра негде да намеря
навън посока из удавен
в мъглите лес.

                        Вдървен от студ,
измъчен от безсмислен път и труд
за странното си бреме, изоставен
от себе си и Бога - и готов
на всичко, аз се лутам.

                                     Аз вървя
самси на мисълта обезверена
под непросветното небе; самси
в живота обезсмислен, лес оглъхнал
без вятър и без лист.

                                      Вървя
в безверие, о необезверена
любов, - защото спиш! - и тебе нося.

                                          Вървя самси,
о звук непрозвучал и незаглъхнал,
любов, - защото спиш! - и тебе нося.
                                      Ти бе - и си
злочеста и честита: аз те нося...

Вървя.
            Глава безгрижно прислонила
на рамото ми; стегнала ръце
детински привично на мъжка шия;
под южни небеса в съня си млад
унесена: ти спиш.
                              И в тъмна сила
разтръгнал гръд, разкъсал и сърце,
облял те с кръв, сред мрътва самотия
все сам - на саможертвата нерад,
пристъпям аз.
                        Под кървавия мраз
понесъл те, разтръгнах си гърдите,
сърцето си разкъсах - со струите
на топла кръв дано те мога стопли.
                                  Пристъпям аз
едвам, внимателно, без вопли
и да те не разбудя съм готов
на всичко...
                    Кръв, и топла кръв се лее
по тебе - и сънуваш, о любов,
че слънцето на китен май те грее...

Ти спиш.
                  Внимателно, с последна сила
пристъпям аз: и в тая тъмнота
        не ще се спъна; - в тая глухота
        не ще въздъхна.
                                   Само, наближила,
        смъртта повика ли самия мен
        на вечен сън, за ужас и провала
        теб може да разбуди.
                                            Ослепен,
        аз няма да я видя, - оглушен,
        аз няма да я чуя: в мрак предстала
        и шепотно зовяща.
                                        Но тогаз
        ще сетя твоя първи трепет аз,
        о символ на живот! - и не, живота
        не ще успей на ужаса в хомота
        живот да те направи...
                                            Че готов
        на всичко, аз те нося - и крепи,
        крепи ме любовта, любов!
                                            Спи - спи!...

 

 

© П. К. Яворов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 04.11.2007, № 11 (96)

Други публикации:
П. К. Яворов. Събрани съчинения в 5 тома. Т. 1. София, 1977.