Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ПАЗАРЪТ

Нина Граматикова

web

Последният ден от отпуската ми, безцелно се разхождам из града. Не ми се иска да мисля за предстоящото утре, нито за безвъзвратно отминалото вчера. Не очаквам нищо специално от днешния ден, просто и той ще отмине незапомнен.

- Руми, Румииии - някой крещи името ми и усърдно ръкомаха от отсрещния тротоар. Присвивам очи срещу слънцето в опит да разгадая кой е притежателят на познатия глас. Ама, разбира се, това е Живко. Пресичам улицата.

- Живе, как си бе човек? Цяла вечност не съм те виждала.

Ръкостискането му е силно разтърсващо, както обикновено.

- Как я караш, приятелю, накъде те отвя животът, та се изгуби през последните години? - засипвам го с обичайни въпроси, докато изучавам лицето му.

Изобщо не се е променил - същите топли очи, лъчезарна усмивка и добронамерено излъчване. Той също ме изучава не по-малко любопитен от мен да открие промените в лицето ми. Оставяме се на любопитството за няколко мига, търсейки разликите - преди и сега, като карикатури във вестник.

- Руми, страхотно е, че те срещнах, имам нужда от помощ, много съм загазил, приятелко!

- Загазил??? Ти??? Това не го вярвам!!! Най-стабилният и предприемчив човек, когото познавам, да загази, идея си нямам как може да ти се случи това. Разказвай какво има? Мога ли да ти бъда полезна с нещо?

- Руми, ти знаеш драга, коректен съм към всички и много държа на честните и искрени отношения. Приятелството за мен е като наркотик и до днес сутринта безусловно вярвах в съществуването му, но в момента единственото, което мъчи мисълта ми, е как съм могъл да бъда такъв глупак. Предадоха ме, Румка, жестоко ме предадоха и то най-близкият ми човек, този, на когото най-много разчитах. Сигурно това се случва всеки ден на хората и не би трябвало да го превръщам в трагедия, но ме заболя, много ме заболя.

Верен на себе си, Живко никога не изразяваше външно чувствата и мислите си и ако сега човек го погледнеше отстрани, не би предположил дори за миг бушуващия в сърцето му ураган от въпроси. Гледам го и се чудя как успява да удържи болката да не изплува.

- Ела, приятелю, мисля, че знам как да ти помогна. Спомняш ли си навремето къде обичахме да ходим? Помниш ли старият пазар на “Човешките отношения”? Само пазаруването може да те спаси, от собствен опит ти гарантирам - това е единственият начин да се разсееш от мислите си.

На входа на пазара стои все същият лицемерен господин с противен костюм и с лукава усмивка ни приканва да влезем. Гласът му не се е променил през годините, само дето думите са други, не се заслушвам в съдържанието им, не им придавам значение, оставям напевът да ме върне назад през времето.

- Заповядайте, дами и господа. Купувайте, продавайте, заменяйте. “Тайните” днес вървят на безценица, “Надеждите” са луксозно опаковани и отново скъпо струващи. Купете си чуждо “Минало” на стойността на бутилка водка “Флирт”. Станете притежатели на “Настоящето” на някого само срещу стойността на литър бяло вино. Спечелете “Бъдещето” му съвсем безплатно срещу едно невинно благородно обещание за “Приятелство”. Насам, народе, “Откровеността” е в промоция. Само днес две “Илюзии” на цената на една. За бога хора, купувайте, на процент съм!!!

Живко спря на крачка от него и ме погледна недоумяващ.

- Ела, Живе, нека влезем. Искам да разгледаме, моля те. Дори и да не си купиш нищо, поне ще се посмеем заедно. Ще бъде забавно, обещавам ти - помъкнах го за ръката, навътре към пъстрите сергии. Погледът ми залепна за една доста скучна синя кутийка още на първия рафт пред мен. Понечих да я взема.

- Оставете “Предразсъдъците”, госпожо, с изтекъл срок на годност са, а и не са на мода вече! Нима искате да станете за смях пред приятелките си? - стресна ме гласът на продавача.

- По-добре обърнете внимание на новият ни продукт “Щастливи маски”, с него ще спечелите откровената им завист. Не търсете срок на годност на етикетите на “Любовта”, защото няма да го откриете. Май отдавна не сте идвали тук, господине? Позволете ми да поясня - продуктът е разработен на основата на реално съществуваща любов, изследвана многократно с цел да Ви поддържа в добра кондиция. Вземете вашата “Любов” днес на равностойността на няколко “Лъжи”. Погрижете се за духа и тялото си, останете завинаги млад с нашия продукт, създаден специално за Вас. Позволете си удоволствието да притежавате “Любов” на тази, бих казал, смешна цена и ще получите съвсем безплатно една “Надежда”. Грабете съдбата си в ръце, доверете се на доказаното качество на продукта.

Живко е отегчен от бръщолевенето на продавача, в погледа му се чете досада:

- Да изчезваме от това странно място. Как могат да си позволят да разпродават “Любов”, направо невероятно.

- Приятелю, какво те учудва, та това е най-проспериращият пазар в града. Нека се разходим още малко, а после си тръгваме, няма да се бавим. Може пък да откриеш нещичко и за теб, не бъди такъв песимист, моля те. Остави аз да те заведа на най-интересните места тук. Познавам всяка сергийка от този пазар, нали съм редовна клиентка тук - усмихвам му се чаровно.

- Виж тълпата вдясно, сигурно има разпродажба, ела да видим какво са пуснали. Охооо, продавачката си я бива, къдрокоса красавица със зелени очи, страхотна е, не мислиш ли?

- Добър ден, Господине, Госпожо! - усмихна се очарователното създание с бели като бисери зъби. - Ако днес се чувствате изморени и потиснати, депресирани от хорското предателство, попаднали сте на точното място - щанда “Чуждо нещастие”. Имате невероятен късмет, в момента предлагаме бартерната сделка на седмицата. Заменете собственото си нещастие за това на някой напълно непознат. Сами ще се убедите, че сделката си струва, вземете стоката, насладете й се, позабавлявайте се. Надсмейте се над чуждите сълзи и ще осъзнаете колко нищожна е собствената Ви болка и колко незначителен е проблемът Ви.

- Глупости, не искам да участвам в този цирк - възмути се Живко.

- Не вярвате??? Вие губите, Господине. Вземете и опитайте, ако не действа, Ви давам възможност да ми я върнете до двадесет и четири часа, такава отстъпка никъде другаде няма да Ви направят.

- Не!!! Благодаря!!! - обърна й гръб той.

- Живе, ела да видим онзи щанд ей там, където е застанал младокът, стоките ми изглеждат интересни оттук.

- “Наивни жени”??? Какво ще рече това, Румка? Какви ги вършиш по дяволите? Не искам и да си помислям дори какво ти се върти в главицата.

- Нека ти изберем някоя, хайде ще бъде забавно.

Момчето от сергията веднага привлече вниманието ни:

- Добър ден, Господине. Какво да бъде за Вас? Искате само да се позабавлявате, да разтоварите напрежението, да разпуснете юздите, да излезете от оковите на връзката, която Ви задушава, да прекрачите границата или нещо сериозно? Заповядайте, имаме богат асортимент, ще изберем най-подходящата за Вас!

Живака зашари с поглед по луксозните страници на каталога, изпълнен със снимки на жени.

- Не бързайте с избора си, разгледайте внимателно. Каква да Ви предложа - блондинка, брюнетка, красавица или по-обикновена жена? Интелигентна, страстна, изтънчена или палавница, бъбрива веселячка или скромна слушателка? Каква да бъде?

- Ето тази - пръстът му посочи една семпла женица с невероятно изразителни очи.

Какво го прихвана пък сега, май само иска да се пошегува с продавача. Най-добре да ги оставя да се разберат, минавам няколко крачки встрани, за да си спестя следващите реплики, но думите на момчето достигат до мен:

- Но, Господине, моля Ви! Нима наистина смятате, че несъвършена жена като тази е подходяща за Вас? Позволете ми, нека Ви представя най-доброто от селекцията този сезон. Забележете тази блондинка тук - какви форми, какви очи, какъв изпепеляващ поглед. Ще останете доволен, повярвайте ми.

- Хей, ама какво си позволяваш ти, а? Щом съм казал тази, значи тя ще е!!! Ти ли по-добре от мен знаеш коя ще напълни душата ми, за какъв се мислиш - вбеси се Живко.

- О, не, не, Господине, в никакъв случай! Не съм имал ни най-малко намерение да Ви натрапвам мнението си, нито да подлагам на съмнение избора Ви - заоправдава се момчето. Само се опитвам да привлека вниманието Ви към качествената стока, но щом сте решили да вземете това недоразумение на природата, моля, нямам нищо против.

Подаде му малкото лъскаво пакетче и с широка усмивка отбеляза:

- И заповядайте отново при нас.

- Хайде приятелко, аз намерих своето лекарство, време е да вземем нещичко и за теб, не смяташ ли? - дръпна ме закачливо за ръката Живко.

- За мен? Не е нужно, по-добре да си вървим, Живе.

- Не се ласкай приятелко, но искам да ти се отблагодаря, че ме доведе тук. Искам да си харесаш нещо, което да ти подаря.

- Не! Настоявам да си вървим и то веднага!!! - съпротивлявах се безрезултатно.

Пред нас изскочи многословният “посрещач” от входа на пазара и гласът му заглуши думите ми.

- Насам народе, насам. Пазарът на “Човешките отношения” функционира за Вас 24 часа в денонощието, 365 дни в годината. Имате чувства, от които искате да се отървете, търсите емоциите, които никога не сте изпитвали досега? С какво мога да Ви бъда полезен, Госпожо?

Въпросът му ме блъсна право в лицето и ме изненада.

- Ние тъкмо си тръгваме, разгледахме почти всичко вече, но ако можете да ни насочите към щанда “Приятелства”.

- Оооо, ще трябва да Ви разочаровам обаче - закрихме го, поради липса на клиенти - подсмихна се той.

- Не, не Ви вярвам, не може така - възнегодувах разплакана.

- Защо реагирате така? Но моля Ви, госпожо, не плачете. Вие сте първата, която търси “Приятелства” от месеци насам.

- Направо не е истина... - стискам ръката на Живко и ми иде да зашлевя един по ехидната усмивчица на наглеца с присмехулен поглед.

- Знам, че сте наша редовна клиентка последните 15 години, но не можем да поддържаме само заради Вас цяло едно “производство”. Моля Ви, не се разстройвайте, мисля, че тук някъде трабва да има останали няколко артикула от серията “Краткосрочни приятелства”.

Навежда се и рови под рафта. Дано ги намери, не мога да си тръгна просто така с празни ръце.

- Ах, да, ето ги - “Приятели в мрежата” - срок на годност месец и половина от датата на въвеждане в употреба, но при правилно и умерено ползване и добро съхранение може би дори 60 дни; “Телефонни приятели” - годност две до три седмици и “Приятели в реалния живот” - подходящи тъкмо за Вас, но за съжаление можете да ги получите само за 12 часа. Кой продукт си избрахте, Госпожо?

- И трите - вече на крия сълзите си, оставям ги да се стичат на вади по бузите ми.

- Госпожо, Вие безкрайно ме “изненадвате”, както винаги изкупувате цялата ни налична стока. Знам, че серията “Краткосрочни” не Ви допада много и не задоволява напълно дълбоката Ви потребност от пълноценно общуване, но в момента не мога да Ви предложа друго, ужасна стагнация е. Продуктите на “Приятелство” не се търсят вече и също като “Откровени отношения” са на път да изчезнат от пазара. Няма как, пазарна икономика сме все пак, съобразяваме предлагането с търсенето, а губещите производства като тези направо ги ликвидираме. Попитайте на щанда “Илюзии”, може би там има останало някое “Истинско приятелство”. Надявам се да съм ви бил максимално полезен. Довиждане и със здраве да си ги ползвате.

Вървим мълчаливи по главната, стиснали здраво покупките си от страх да не ни ги откраднат. И двамата едновременно се спъваме в погледа ти, Приятелю. Да точно така, в твоят учуден, изумен, недоверчив поглед. Ти който размахваш сърцето си за поздрав, нарамил на плещи отговорността “Приятелство”. Откровен ли си или си поредният кръводарител???

 

 

© Нина Граматикова, 2003
© Издателство LiterNet, 03. 06. 2003
=============================
Първо издание, електронно.

Разказът печели втора награда в конкурса “Толкова те търсих, светлина”, Казанлък 2003.