Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Юли  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ЖЪЛТО

Николай Фенерски

web

Стрелките на олющения будилник бяха заковали във вечността единайсет без пет. Той беше единственият предмет, който се забелязваше в празната стая. Леглото с увиснала пружина и проядената кафява маса се сливаха със стените, сякаш бяха неделими и не биха съществували на друго място. Будилникът стоеше на масата съвсем излишен и натрапен, разваляше усещането, че си попаднал в картина на добър художник.

Изрезките от вестници, които висшистът с бомбето бе събрал в тетрадка под леглото, така си и останаха неоткрити. И накрая се озоваха в огъня. А можеше да стане хубава изложба от тях или поне някакъв вид излагане. Снимките бяха номерирани, а из тетрадката имаше нахвърляни бележки за някои.

Къщата му от неизмазани тухли червенееше стара и крива. Около нея двор, изпълнен с всевъзможни боклуци. Човекът ги събираше из улиците в разнебитена детска количка и ги трупаше в дворчето си. По клоните на дърветата закачаше найлоновите торбички с отпадъци като коледна украса.

Жълтите му очи изследваха втренчено земята, понеже винаги търсеше нещо. Външният му вид бе сякаш поддържа телесна температура под двайсет градуса. По жълтото му до болка лице не се четеше никаква емоция. Със сигурност мразеше света. Затова се ограждаше от него с неговите боклуци. И неведнъж се заричаше "да му ебе майката" затова, че се осмелява да отреди дори на него социална роля. Според всички той беше аутсайдер... И тук им е грешката - обичаше хората, но мразеше човечеството, както казваше старият Фьодор - дълбоко ще съжаляват, че го намесват в сделките си. Имаше си теория човекът без име, имаше си много теории, до една проверени. Като например тази за случилата се история - всичко е едно тъпо deja vu, което има за цел да изпробва издръжливостта на нервите ни, да ни отчая. Или тази, че като събере образите на злото на едно място и ги заключи в тетрадката на Пандора, то ще остане по-малко в света. Но най-важната теория, че е Човек, макар и без име и самоличност, го поддържаше жив в омразата.

Прозорците откъм улицата бе заковал с тенекии. В жълтата му вътрешна стаичка вечер мъждукаше хилава жълта крушка и децата се страхуваха да минават оттам, представяйки си всякакви ужаси. А с ножица в ръка висшистът с бомбето просто създаваше митологията, своята история на света, като изрязваше снимките от събраните по сметищата вестници. Изрязваше старателно само тия, в които виждаше нещо вълнуващо, запазваше и коментарния текст под тях. Бе си поставил определена цел.

После човекът изчезна безследно и можеше да се твърди, че изобщо не се е раждал, не е живял и не е умирал. Ако не бе хрониката на нещастието, събрана, подредена по теми и описана от него като "Наука за отпадъчните материали". Но и тя изчезна, така че от него не остана и следа.

Според "аутсайдера" обаче за един съвсем незначителен период от време на този шибан свят му бе доказано ясно колко точно се е скапал. И ако имаше малко доблест, в този миг щеше да се разпадне. Което и стана. Но понеже хората бяха ужасно свикнали с ежедневието си, не забелязаха промените и продължиха постарому.

На първата снимка във вечността вървят един до друг около четиресетгодишен румънец и хубавата му жена. Мустакатият разчорлен мъж, облечен в дочени панталони и протрито горнище на анцуг, носи увито в одеяло едногодишното си детенце, удавило се, както пише отдолу, в "потопа" в град Риу Маре. За разлика от него жената не плаче, върви с поглед в земята, в дясната си ръка носи оцелялото си дете, а в лявата стиска огромна пътническа чанта. Красиви са. На обратната страна имаше прогноза за времето и максималните температури в градовете, както и уточнение, че убитият от полицаите циганин бил сбъркан с истинския престъпник.

На другата фотография, разпространена от Ройтерс, към зрителя пристъпва прозрачна красавица на моден подиум. Виждат се бикините й и фригидните й устни, всъщност съвсем страстни. Текстът под краката й гласи, че роклята, която носи, е оценена на 75 000 долара. Отзад на изрезката се описва болничната стая на катастрофиралия пилот от формула едно, чиято месечна заплата е 20 000 000.

Следва снимка на централна гара в София. В средата е паметникът на майка София, която според коментара "стиска и души ничиите деца на погрома". Стените около паметника са разрушени, сергиите разбити и затрупани със смет. Денят е слънчев и навярно много пъти е съблазнявал висшиста с бомбето - толкова много и разнообразни боклуци би донесъл оттам... Отзад на снимката се усмихва, все едно че е видяла баба си по долни гащи, бивша министърка на външните работи. Макар, че тя обича повече вътрешните.

Човекът с жълто лице бе убеден, че ако не бяха най-богатото семейство в страната, фигурите от следващата снимка едва ли щяха да изглеждат толкова красиви. Червените им очи обаче ги издават. Фотографията никога не лъже, тя има най-обективното око, измислица е, че червените очи са дефект. Просто това е истинският им цвят. Съпругата на най-богатия "бизнесмен" "го дарява с невиждано шоу за 42-рия му рожден ден". Тя е в ефирна розова рокля, той с папионка и къса подстрижка, малката принцеса е с кокетни плитки, а по-голямата вече мечтае за принц. Оня принц... От другата страна пише какви усложнения са възникнали при отделянето на двойка сиамски близнаци, сраснали се в главата. Обяснява се, че друга подобна операция е завършила успешно в Сингапур. Както се казва: "мозъците на момиченцата Ганга и Джамуна били в една и съща черепна кутия".

"Кой ли разполага с отпадъците на богаташите?", пишеше в тетрадката.

Всеки човешки поглед висшистът с бомбето смяташе за интригуващ. Във фотография под надпис "УЖАСИИ" към обектива гледа мъж с бирен корем и бейзболна шапка, в ръката си държи бутилка. До него седи жена му с очила и също с шапка и пуши цигара. Тя се усмихва. Обяснява се, че снимката е направена в годините на "семейно щастие". След това австралийката е осъдена на доживотен затвор без право на освобождаване, защото наръгала съпруга си 37 пъти с нож, одрала го и го сготвила за вечеря на децата си. Колекционерът на снимките винаги се чудеше къде да сложи това щастие, запечатано за вечни времена - при раздел "семейство" или при "глад". Отзад стоеше реклама на форд мондео - роден да бъде лидер!

Поредната снимка бе с надпис: "Тази порутена лавка е приютила всички бездомници от рода Карапире. Кюмбето все още може да стопли някого, но падне ли снегът - няма спасение." От дъното на помещението гледа, увито в шал и парцали, безполово лице на неопределена възраст. От обратната страна наблюдава многозначително, разположена в плетен стол, млада жена с голи цици. Заглавието гласи, че Емануела тренирала с двама любовника. Висшистът, който не бе завършил следването си заради ненавист към системата, всъщност обичаше хората. И ги мразеше. Бе му мъчно и за бедното създание край ръждясалата печка и за разсъбляклата се знойна хубавица. И двете смяташе за жертви.

В изрезките не можеше да се следва строга последователност. Някои снимки веднъж попадаха в един раздел, а друг път в друг, зависи коя страна ще се вземе за лицева.

Човекът не мислеше, че има разлика между еротика, секс, любов и приятелство. Това са само думи, а на картинките бяха запечатани образите на същества от плът и кръв. Най-много мразеше Фройд и термина "либидо". На една такава фотография до голо момиче, което се държи с ръце за главата, полуотворило уста, пише с големи букви: "ОТНЕМАНЕ НА НЕВИННОСТ". Дадени са и номера, на които жените пъшкат. Представяше си ги как пъшкат от усилие да родят или да вдигнат чувал с картофи. Ако разполагаше с телефон, щеше да се обади. От обратната страна стоят най-новите компютърни технологии с цветен екран и поддръжка на няколко езика. Производителите им не гарантират оргазъм. На друга подобна снимка в сламата на сайванта лежи девойка с пластмасови форми и избелена коса. Обяснено е, че е от шведски произход и се казва Кати Лоумън, но колекционерът можеше да заложи свободата си, че в нея няма нищо шведско и нито е Кати, нито пък Лоумън. Отзад се разказва, че много американци страдат от депресия, имат проблеми със съня и се страхуват от биоатаки.

Под надпис "ДВЕ СЪРЦА" е разположена голяма фотография с художествена стойност. Висшистът се вдъхновяваше, докато гледа морето от червени и жълти цветя, а в средата, седнали, момчето с карирана риза и интелигентски очила и неговата приятелка с благонравно подстригано бретонче и семпла бяла блузка. Гледаха се в очите и излъчваха самата невинност. "Кой ли ще им я отнеме?" пишеше в тетрадката до снимката. Журналистът се бе опитал да развали работата на фотографа с коментара си, че "младеж шепти нежни думи на любимата си сред цветята в градинката пред Народната библиотека в слънчевия неделен ден". "Добре, че не бе написал пъшка". Отзад се мъдреше статия за фалита на някаква авиокомпания. Скука.

По-нататък снимка от гейпарад в Минск, на която хомосексуалисти и лесбийки издигат лозунги против президента на републиката. От обратната страна се вижда част от надпис на реклама, петбуквена дума, изписана с четири обикновени букви и една голяма и червена - "искаМ".

На следващата петдесетгодишен мъж носи на гръб чувал със зеле, а на фона, стена в подлеза, са разлепени десетки предизборни плакати и афиши с гола русокоска в гръб. Отзад няма нищо.

След това чернобял фотос с няколко спящи на тротоара циганчета, завити в парцали. Край тях краката на минувачите продължават към целта си, а отстрани съобщават, че са наркоманчета, надишали се с лепило.

Следваха множество фотографии на тема "война". Бронетранспортьор, спрял насред узряла царевица, хлапаци, замерящи танк с камъни, момченце вдигнало във въздуха автомата на татко си, запалено чучело на американския президент. Всичките изрезки бяха с достойни отговори от обратната страна: "Наркокомуните са обречени", "Неутронната бомба убива, без да разрушава", "Президентът, скрит на тайно място", "Пуделите са добри приятели" и т.н.

И т.н.

В жалката жълта тетрадка висшистът като истински учен се бе опитал да създаде нова наука. Наука за отпадъчните материали. В минутите, когато мъчителната ненавист не караше сухите му ръце да треперят, той се бе забавлявал. Изрезките от вестници са отделно разклонение, което бе нарекъл "пейпъристика". ("Важна е не информацията от снимките и статиите, а самата хартия като носител на образи и като материал, годен за различни цели - постилане, обвиване, подпалки, лъжи..."). Освен тях човекът с бомбето бе изследвал надписите и изработката на различни опаковки и етикети - от кисело мляко, бисквити, дамски превръзки, дезодоранти и пасти за зъби, ароматизатори, кафе, водка, джинси, лекарства, детски играчки, презервативи... "От отпадъците, бе написал с параноичния си почерк, може да се черпят много полезни знания за човешката душевност. От съдържанието на продуктите, от стила - цвят, форма... Човешката душа е в отпадъците, в сурогатите и опаковките, в картинките и думите. Менделеев се е страхувал, че в бъдеще на земята няма да има място за конския тор и човечеството ще е до колене в лайна. Почти е познал. Изцяло е познал. Науката за отпадъчните материали е последното нещо, с което ще се занимава този свят."

На последния лист пишеше: "Свърших си работата! Не ми дреме за нещастието и дори искам да го увелича хилядократно, за да ускоря процеса. Надявам се, като видят това тук, да умрат от инфаркт, да се разболеят от рак на душата и да се свърши с всичко!"

Жълтото тяло на висшиста с бомбето не попадна в ръцете на Гергана, която работеше в моргата. Не поиска да остави и косъм от себе си. Отиде си там, откъдето бе дошъл.

Една година след като спря да дърпа разнебитената детска количка и съседите забелязаха, че улиците са задръстени с боклук, стана ясно, че е изчезнал. Леглото с увиснала пружина и проядената кафява маса се сливаха със стените сякаш бяха неделими и не биха съществували на друго място. Единствено будилникът разваляше усещането за вечност. Нямаше и следа от човешко присъствие. Нямаше го и бомбето. От огромно гнездо на тавана хипнотично излитаха с жужене тлъсти жълти оси и тормозеха целия град. Напръскаха ги с отрова. Часовникът-натрапник все така твърдеше, че часът е бил, е и ще бъде не повече и не по-малко от единайсет без пет.

 

 

© Николай Фенерски, 2002
© Издателство LiterNet, 31. 12. 2002
=============================
Първо издание, електронно.