Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ВРАЧКИ, СПОРТИСТИ И ВСЕКАКВИ ТУМПАЛИ

Николай Фенерски

web

Пак избирам провокативно заглавие, но ми се иска да напиша нещо хубаво в началото. А хубавото е, че едно от най-приятните места в Созопол през лятото за мене е църквата „Света Богородица“. Прохладното дворче и уютът на църквицата винаги са ме спасявали от жегата и шума. А поради служебните си задължения на екскурзовод съм два или три пъти в седмицата там. След като приключим с обиколката, в която показвам на чужденците нашите забележителности, всеки път отивам да си отпочина под сянката на двестагодишната смокиня в двора на схлупената църква. Неизменните жени, поддържащи в чистота и ред толкова много храмове в България, ме познават, разменяме по някоя дума, усмихват се. На Богородичния пост и на Богородичните празници се служи само тук в градчето. Познавам и отец Иван, созополския свещеник, взимал съм интервю от него на тема обновяването на старите храмове в Созопол. Благодарение основно на него в църквата „Света Богородица“ от няколко години отново се отслужва Света Литургия след дългото комунистическо опустошение. Той е един от хората, които в зората на демокрацията воюват и в буквалния смисъл с министерство на културата. Културистите са имали претенции за собственост и върху тази църква от турско време, и върху централния храм „Св. св. Кирил и Методий“, разположена в началото на стария град.

А „Св. св. Кирил и Методий“ в момента се реставрира усилено и за лятото може би ще отвори врати. Приятно е да се разхождаш из Созопол без шума на летния сезон наоколо...

Отец Иван със сигурност е зает покрай делата си, още повече и покрай реставрирането на „Св. св. Кирил и Методий“. Но онзи ден за всеки случай се спрях и в най-активната църква в града - „Св. Георги Победоносец“. Исках, ако го срещна, да го попитам дали е виждал една интригуваща гледка от покрайнините на Созопол. Не го открих, беше следобедно време, но църквата беше отворена и се спрях да разменя две думи с жената от този храм. Попитах я виждала ли е надписът „Храм Света Петка“ и подобието на кубе, украсено отгоре с кръст във вилната зона откъм страната на село Равадиново. В началото не можеше да се сети за какво става дума. Споменах, че според мълвата там живее някаква врачка. Тогава тя се сети. Но надписът е нов и не го е виждала. Наистина е нов, когато през септември минавах оттам, още го нямаше. Тогава от шосето за Приморско се виждаше само „кубето“ и кръстът отгоре. Още тогава се замислих докъде ли ще стигне похулването на кръста. Нито я знам по име коя гледачка живее там, нито исках сега да спирам да питам дали мога да разгледам „храма“. Не съм журналист, не ме интересува. Вълнува ме друго - как това нещо избуява, расте и има наглостта да се окичи с името на светицата. Явно, тази врачка има приходи. Явно, е търсена на пазара за лъжи и печели добре. Жената от църквата „Свети Георги“ се възмути и заяви, че ще съобщи на отец Иван, защото надписът и кръстът там са заблуждаващи и обидни. Никой не може да й забрани на жената да врачува, бае или каквото там върши, нито могат да й попречат да гради „параклис“ в собствения си имот. Но и за мен е обидно в място, където се вършат скверни действия - врачуване, гадаене и не знам какво си, да присъстват името на светицата и кръстът.

"храм" "Света Петка" край с. РавадиновоТова суеверие е масово всенародно движение, Ванга и врачките са се вкопчили в непридирчивата маса в мащаби, каквито не си представяме. Те, начело със своите обществени водачи като гимнастичката Робева, наричат тоя фолклорен тюрлюгювеч „вяра“, защитават се по медиите, държат на своето и ни наричат вече „православни скотове“, цитирайки заблуждаващо Ботев. Аз тях не мога да ги нарека скотове, защото са хора и защото всеки един е индивидуалност. Те не са скотове, те са войнстващи атеисти, окултисти и обикновени сухари с неизкоренимо комунистическо възпитание. Наскоро нарекох непридирчивата маса „сган, паплач“, но не намирам по-точна дума за много хора, които заедно правят нещо, без да търсят смисъла му, без да се вълнуват от значението му. Критерият им е нисък. Външността ги подлъгва. Не им се задълбочава. И на това тяхно качество разчитат такива като созополската баячка, Ванга и Робева. Хей така, с лека ръка, тия и други народоповелителки „помагат“ на страдащите с помощта на демонските сили. За тях обаче силите не са демонски поради същия нисък критерий, поради заслепението си, поради невиждането на Христос. На тях няма смисъл вече и да се обръща внимание. Но крещенето им, оскверняването на кръста и имената на светиите не могат да останат без отглас. Един такъв малък, нищо незначещ отговор, че ние сме си тук и че държим на убежденията си. И даже да ни наричат „скотове“, да ни викат, че воним (изцепка на друг интернет индивид в друг публицистичен сайт, чието име премълчавам, за да не го рекламирам излишно, лично го познавам този сух и страдащ човек) - та като ни определят с всички тия груби думи, няма да нарушат съня ни. Нито ще си легнем с чорапите, нито ще скочим зад влака - все на хулигански отговори ме избива, слабост.

Има цяла една паралелно съществуваща вселена днес. Всичко започва и набира скорост от любимата на споменатата гимнастичка безбожна епоха. Тогава Робева като спортистка беше на върха на славата си и тогава може би си е повярвала толкова безвъзвратно. Тогава страдащите хора не са подозирали, че Бог чува молитвите, щото не са знаели даже какво е Православие и какво е молитва - повечето от тях. (Въпрос на погрешно и осакатяващо възпитание, от което са пострадали и мои близки.) И на тези от тях, които все пак са потърсили нещо отвъд видимостта, са им се самопредложили демоните като разрешители на всякакви проблеми. Ако мога така да го онагледя - големите демони са били на власт и са се занимавали с големи демонски дела, а техните по-малки братя са „обгрижвали“ простолюдието, което е имало нужда от „духовни напътствия“. И когато Духът не е с теб, се появяват духовете. Не знам как Робева не се срамува от ДС битието си. Не знам как възприема сама себе си. Явно е, че си вярва. И е жилава, не се отказва лесно. На 29 април лето Господне 2011 отново е дала интервю, в което под суфлирането на поредния „просветлен“ журналист отново защитава жената от Петрич. Та същата тази гимнастичка е поддръжничка на окултизма и безбожието още от онези тъмни времена. И няма да се спре. Цял живот ще говори едно и също. Обидите й към свещениците и Църквата ще подмина, на такива неща не се отговаря. Само по същество ме интересува - наясно ли е като такава общественичка и ангажирана по духовните теми с Христовото учение и с Христовата истина? Знае ли разликата между Свети Дух и нечестиви духове? Как е съчетавала своята всеядна „вяра“ с войнстващия атеизъм на комунистите? Колко жестоко е всъщност всичко в България - самата дъщеря на Предводителя (а.k.а. Ти Джей) става жертва на бесните... Паралелно съществуващата вселена набира огромна сила през онова време. И е не по-малко силна у нас днес, по инерция като лавина мачка наред. В бивши соцстрани като Словакия и Чехия тази паралелна сила е немощна и съвсем незначителна - няма го може би това силно суеверие в характера, здравомислието е по-силно, афинитетът към магьосничеството не е така присъщ на манталитета. Но и само ние сме били покварена шестнайсета република, само ние сме се превърнали в метастаза на онова гадно чудовище, така че няма нищо чудно, че демоните тук са в повече.

"Замъкът" с параклис на Георги ТумпаловИ след комунистическия десетоноемврийски преврат преди двайсетина години чалга-вярванията се развихрят. Робева и другите от ДС почват да правят бизнес, да си разпределят влияния и сфери. И врачките получават пълна легитимация, техният бизнес се окрупнява и затлъстява на спокойствие като на оная с блясъка в окото по бТВ, Алена ли беше, каква беше, че не си спомням името вече. А долу в ниското, из ъндърграунда разни тумпали почват да събират парици. Едни с баене и врачуване на „народно“ равнище, далече от телевизиите и общественото внимание, други с дискотеки и мафиотски дела - на няколкостотин метра от къщата на созополската баячка, от другата страна на пътя в началото на село Равадиново от няколко години вече стърчи един замък. Шегувам се с чужденците, че ще бъде исторически замък след петстотин години. Ама постройка ли е - ръчна изработка, здраво масивно строителство от камък. Имал е човекът мечта като малък, приятелят на Стоичков, небезизвестният Георги Тумпалов, бивш борец и митничар, герой на нашето време. Комунетата разградиха ужким двора, като го заградиха всъщност за себе си и позволиха на разни тумпали да си направят по един замък. Тумпалите им служеха за параван и като машина за страх срещу населението. От какъв уникален камък е изграден замъкът, колко милиона струва и как е придобито всичко това може би знаят онези в ДС, нас това не ни вълнува. Нас ни учудва общата склонност на созополската гледачка и на човека със замъка да сквернят християнските знаци, да ги употребяват за целите си. От едната страна на замъка се вижда постройка с очертанията на малка църква. Казват, че било параклис. Не знам името на кой светец ще ползва бизнесменът в своята атракция. Не знам по канон може ли да се служи в такива места. Както и да е. Да си живее всеки, както иска, защото всеки има това право.

Но връщането от паралелната вселена към Православието и Христос става бавно, тежко, дълго, болезнено. Един по един се събираме обратно в Христа, където принадлежим, с години и години. Окултистите и спортистите са силни, захапали са като питбули, стиснали са челюсти и никога няма да пуснат заграбеното, душите човешки. Всичко искат да глътнат, а Църквата ни нападат с думи като „нищожества“ и „попска му работа“... Хайде, оставете малко неориентирани хора и при Истината да дойдат, а? Ама не искате никого да изпуснете, нали? „Човек трябва да има нещо в главата си, за да осъзнае и да достигне до мащабите на леля Ванга“, казва Робева и аз ще се съглася с нея по тази точка - за да се достигнат мащабите на такова общуване с демони, наистина е свидетелство, че има нещо в главата на човек. Бог да ни пази от такова нещо. Нарича се още „бяс“, „поднебесен дух на злобата“, „гявол“... Жалко наистина, Ванга е била човек все пак, искала е да вярва... Но стигна до онзи израз „канони, манони“ и това беше. Доказателствата са описани в новата книга на йеромонах Висарион. Представете си Робева да седне да чете тази книга! Събужда се сутрин, прави си кафе и се разполага удобно да почете за разбуждане. Става ми забавно, като си представя, а не бива.

А като пътувате накъм южното черноморие лятоска, не се заглеждайте нито в замъка с параклиса отдясно, нито в надписа „храм“ отляво, пазете се, движението е натоварено и трябва да внимавате, катастрофи стават постоянно. Във всякакъв смисъл. А и заради някакви си тумпали да си разваляте почивката не си струва.

 

 

© Николай Фенерски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 05.05.2011, № 5 (138)