РАЗЛИКИ
„Шифърът на Леонардо“ и „Господи, помилуй“

Николай Фенерски

web

Отдавна не си бях купувал книга. Удоволствието да си купиш книга е не-сравнимо, просто защото не може да се сравни с нищо. Отгоре на това съм станал прекалено претенциозен читател напоследък... при толкова много боклук обаче трябва някак да се ориентираш и да намериш нещо и за себе си. Мога да изкарам цял ден в търсене на книги в библиотеката или в книжарницата.

Купих си „Шифърът на Леонардо“, защото чух, че е бестселър, стопроцентов хит. Имам алергия към хитовете. Особено към стопроцентовите. Щом едно нещо се харесва от толкова много хора, е малко вероятно да се хареса и на мен. Масовият читател не подбира. Стига му да е написано увлекателно. Аз все пак бях настроен да чета „трилъри“ и затова си прежалих парите. А и тематиката не ми е безинтересна.

Купих си и „Господи, помилуй“, сборникът с разкази на Деян Енев. За него четох в интернет. Хареса ми и корицата. Привлече ме тъгата, която се излъчва и от външния вид, и от заглавието на книгата.

Няма нужда от литературни анализи. Няма нужда и от задълбочени изследвания. Анализите и изследванията са за сухите университетски умове, които броят колко пъти Ботев е споменал думата „майка“ в стихотворението си.

Опазил ме Бог, да взема и да търся кусурите на читателите на „трилъри“. Да си чете кой каквото иска. Свобода, брат.

Разликите (или разликата) между творбите, за които (или която) искам да спомена, е само в едно-единствено направление. Направление „забавни и музикални предавания“... Едната книга е за хората с чувствителни души. Другата книга е за любителите на приключения, конспирации и вековни тайни, Индиана Джоунс и междузвездни войни. Две различни четива, които е излишно да сравняваш. Защо обаче се наемам да го правя? Защото и в двете става дума за Бог. Разликите са много. Но основната разлика е една. Вярата.

А прилики между тях няма.

Стопроцентовият хит е обикновен комикс, в който добрите и лошите са се хванали за гушите. Разкази в картинки. Наистина картинките не са какви да е, а произведени от Леонардо. Но принципът е същият като в списание „Дъга“ от нашето детство. И една сюжетна линия, която не знам как не ги е срам още да използват... Несправедливо обвинен търси истината. И понеже е изключително умен, ще я намери. Нали така се казва - само достойните ще открият... Ами недостойните? Тях какво да ги правим? Ами нещастните, болните, бедните, слабите...

Всички те нямат място в световния бестселър. Щото световните бестселъри говорят за умници и хубавици. За избраните богати наследници, чиято кръв дори не е като нашата... Направо да се пръсна от яд. Ето тоя принцип на разделяне го налагат самите световни бестселъри, пък аз съм седнал да се възмущавам безпомощно, че навсякъде измерват хората в пари. Така са ги научили, те не са виновни. Така ги учат бестселърите. Едните са избрани. Другите... айде да не псуваме.

На световния бестселър му липсва Вярата. Така пише човек, който е увлечен в целия буламач от „идеологии“, дето ни сервират книжните сергии - първоучителите Блаватска и Рьорих, учениците им Норбеков, Мулдашев и т.н. епизодисти - и произведенията на същия списовател на бестселъри са много хубаво разбъркани с огромна доза теории на конспирацията, масонски ложи, тайни братства, астрологични измишльотини, култове към „богинята майка“ и кво ли не. Норбеков обучава читателя (не че съм го чел, просто заглавието ми се набива на очи и сън не ми дава) как да си направи „енергийна клизма“. Ако самият той вземе да си направи оригинална автентична клизма, може и да му мине умопомрачението... И ще се почувства къде по-добре... Но да не се отклонявам.

Световният бестселър завършва с момента, в който умният професор, с когото ние не можем да се мерим, пада на колене и се покланя от сърце на „богинята-майка“... Нямам думи. Той изведнъж е усетил колко слаб и незначителен е всъщност. Това е полезно чувство в повечето случаи. Но не и в неговия. Защото сам не знае на какво се покланя. Християнинът може да преглътне теориите на неоезичниците за рода на Христос и Мария Магдалина и да не се обиди. Наистина дръзко, но човекът е способен на всичко. По-учудващото е друго - как така в целия този комикс няма и парченце мистика, връзка с Бога няма, а само проста галимация, преследванки, тайни служби и милиони долари... Хубавото е, че единствено тези ефекти продават по-голямата част от тиража и като комикс произведението е добро. Едва ли много са се усъмнили, че реалността може да има допирни точки с идеите там.

„Шифърът на Леонардо“ е научнопопулярна боза. Аз боза пийвам понякога, но не прекалявам, за да не ми става тежко. След като пийнеш боза, е необходимо и здравословно и да се върнеш на земята. Да се приземиш и да пиеш вода за изтрезняване. Да слезеш долу, където истинските хора от плът и кръв говорят, страдат, остаряват, губят се, псуват, кървят, сънуват кошмари, търпят и пак търпят... „Шифърът на Леонардо“ посредством множество неоезически тълкувания се опитва да ни убеди, че животът е удоволствие. Че трябва да се отдадем на инстинктите си, а моралът е нещо ограничаващо. „Шифърът на Леонардо“ ни подхвърля едни мънички коварнички мислички... Които взависимост от читателя, може и по-дълбоко да се забият. Връзката на човека с Бога обаче не е мисълта. Връзката е молитвата. Както ми спомена един мъдрец наскоро, не да мислим трябва в това време, не да мислим, а да се молим. Мисленето ни подвежда. Което не означава, че не трябва да мислим. Трябва да се молим.

Книгата на Деян Енев е молитва. Той се е помолил за всички неудачници на страниците й, истински неудачници от истинския живот и ни кара заедно с него на края на всеки разказ да прошепнем „Господи, помилуй“. Историите, разказани от Деян Енев, ни сближават. Сближават ни и с Бога. Защото казваме молитва. Обикновена молитва, кратка. Такава, каквато всеки може да изрече, не само църковният. И всички онези, отхвърлени от световния бестселър малки хора, са приютени там, и за всички тях ние изричаме молитва и плачем, а това със сигурност е много по-истинско от рисуваните герои. Молитвите на Деян Енев са не само тъжни. Те са и тъжни и в тъгата весели. Защото сам Бог е в тях. В хората. И в нас. И във вас.

Няма искрена истинска молитва, нечута от Бога. Няма.

© Николай Фенерски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 24.08.2005, № 8 (69)