Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ПРАЗНИКЪТ И ИСТОРИЧЕСКАТА ПАМЕТ

Николай Фенерски

web

Днес, неделя, 25 май, премиерът се завръща у нас от „ползотворно“ посещение в Италия. Там той посрещна нашия национален празник на писмеността и културата и със сигурност е общувал предимно на различен от българския език. Което е ясен белег, че да се говори за национално чувство и националност днес е ретроградно и безперспективно.

Разделението на празника на светски и църковен, като всяко едно календарно разделение на празниците ни, започва всъщност през 1969. „Според последни изследвания, точно преди 200 години в Шумен е било първото светско честване на равноапостолите у нас. Досега се смяташе, че това е станало през 1851 г. в Пловдив по инициатива на Найден Геров.“ - тези думи на председателя на БАН акад. Юхновски пред събралите се на празника политици и граждани не опровергават твърдението и не показват някакво разделение още през Възраждането. А свидетелстват, че църковният празник, писмеността и културата преди два века са били ценени от държавността. И празникът, отбелязван от държава и Църква, се е състоял на един ден - 24 май. За разлика от днес, когато вече си имаме два празника, а ерата на т.нар. комунизъм е успяла да потули 11 май като ден, в който да отбелязваме светците, и последствията са забележими на всички нива. Незаинтересованите ще кажат: проблемът е църковен, църквата си е сменила датата... А на кого е било изгодно календарът да се променя? На Църквата ли?

Големият проблем на България е, че почти е нямала в най-новата си история период, в който да притежава национален образ. До Освобождението никой не се е интересувал от нас. А след това пък порочното племе на политиците по един или друг начин работи за тая кауза - да нямаме национален образ. И никога не се е случвало всички българи да бъдат обединени от държавна граница, вяра и език.

Ньойският договор унизява държавността ни. Следващата стъпка е да се унищожи вярата, която е по-силна през всички столетия на робството, отколкото през 20 век (за сравнение, през Възраждането във всяко село е имало жива църква, свещеник, а някъде се е служело дори всеки ден, виж „Българи от старо време“, Л. Каравелов). Стъпката е направена съвсем естествено през т.нар. комунизъм - през 1969 г. се провежда изкуствена комунистическа секуларизация чрез отделянето на църковния от светския календар.

И неделимият дотогава празник на Светите братя Кирил и Методий и тяхното дело е бил раздвоен. Разочарованите от промяната в календара енориаши щат не щат започват да честват 11 май, а „светлите бъднини“ се вместват твърде удобно в безбожната идеология на държавния апарат.

Остава третата стъпка - да сменим кирилицата с латиница. В подкрепа на предложението на „австриеца“ Ото Кронщайнер, впрочем, работят, може би и несъзнателно, някои най-нови тенденции в изследването на езика. Съмнявам се обаче, че е несъзнателно. Опитват се, например, да докажат, че българският език изобщо не е славянски и че у днешния българин няма нищо славянско. Че още прабългарите имат развита писменост и култура, едва ли не велика древна цивилизация. Пример за такова мнение е „Славяни ли са българите?“ на доц. П. Цветков. Други умишлено нанесени повреди в споровете са объркването на терминологията и насаждането на сляп шовинизъм...

Така или иначе, Кирил и Методий донасят обединението не просто във формата на писменост, а преди всичко чрез Благовестието за Христос към цялото „славянско море“.

По този повод също вчера на празника няколко верни думи каза и М. Карбовски: „Тука трябва да се каже „Да живеят Кирил и Методий“, нали, въпреки, че те трудно живеят в Интернет, трудно живеят в инвазията на англосаксонската писменост и култура, но мисля си, че ако продължаваме да пишем на кирилица, кирилицата ще победи.“

Та за какъв национален образ можем да говорим, след като сме тръстика, люлееща се, накъдето я вее вятърът! Защо се срамуваме да честваме празника си тържествено и подобаващо, сякаш и той е остатък от т.нар. комунизъм!

Културата на повечето днешни политици е нищожна, те дори не знаят, че едно от правилата на диалога е другият да бъде различен. Само ако е различен, ще предизвика интерес. Културата на останалите (политици) пък не е българска и целта им явно е заличаването на всичко българско - вяра, език, държава.

Унифицирането, към което толкова се стремят днес, е антиправославно и неславянско. Щом могат да целуват ръце на папата и кардиналите, премиерът и външният министър „в името на благоденствието“ ще бъдат съгласни на всичко, което е „за доброто на България“, дори на официално отричане от Православието и кирилицата. А акцентът в новините на К1 падна не върху поклонението пред гроба на Св. Кирил, а върху икономическите изгоди от посещението. („Не само с хляб ще живее човек...“) Навръх националния празник 24 май Симеон е в Рим. На 11 май пък присъства на тържествената Литургия, отслужена от патриарх Максим. Ето я проявата на уеднаквяването между едното и другото, политикът е вездесъщ и универсален. И след като той е политик и търси политическите дивиденти, какво търсят в Рим по същото време и няколкото български митрополити? И отслужват Литургия в църквата, дадена от папата за честване на празника, тоест в католическа църква. Мястото на висшите свещеници на националния празник е у нас и всеки опит за извъртане и „разумно“ обяснение на въпроса е вреден компромис.

Течението за обединение на църквите е известно като икуменизъм и „ако допреди време икуменистите търсеха „единство“, основано на общата вяра в съществуването на Христа, то сега се говори за „единство“ само поради факта, че има Бог...“ (Църковен вестник, 2002, бр. 13 <http://cv.dir.bg/13-2002/ikumenizum.htm>).

Не бива да забравяме, че Св. Кирил и Св. Методий приобщават българите и другите славянски народи не просто към наука и просвета, а към Словото и Православието. (Славяните католици не устояват на католическата експанзия.) И че докато Православната църква ги канонизира само няколко години след смъртта им, католическата е сторила това едва през 19. век. Същата католическа църква, която хвърля Методий в тъмница и продава най-позорно учениците им като роби във Венеция, а други прогонва. Но „защо да ровим в миналото“! Нали такова е оправданието днес за миналите грехове... Защо да се впускаме в подробности как кръстоносците, пратени от папата, бесели атонските монаси, как Рим сключвал договор с мюсюлманите за ненападение, без да се вълнува от съдбата на братята си християни... Да оставим това, Друг ще съди.

Но просто да имаме съзнание кои сме и откъде идваме, както призовава още отец Паисий. И да отделяме зърното от плявата, въпреки че в лукавото и коварно време, когато всеки говори за „доброта“, „любов“, „разбирателство“ и „обединение“, изкушенията и капаните са безбройни.

Не искам с никого да се обединявам под благовиден претекст! „Мислите, че дойдох мир да дам на земята? Не, казвам ви, а раздяла“ (Лук. 12:51).

 

 

© Николай Фенерски, 2003
© Издателство LiterNet, 26. 05. 2003
=============================
Първо издание, електронно.