Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Ноември  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

СИНИТЕ МУСТАЦИ НА КЕВОРКЯН И РОЗОВАТА ПАНТЕРА - ОПИТ ЗА ПРЕДУБЕДЕН АНАЛИЗ

Николай Фенерски

web

Когато бях малък, чаках с нетърпение „Всяка неделя“, защото единствено там можех да видя любимия си Пинко. Нетърпението ми бе толкова голямо, че самият мустакат чичко, който надълго и нашироко обсъждаше разни непонятни неща, ми заприличваше на това несъществуващо животно - розова пантера. Днес виждам, че не съм бил далеч от истината. Кеворкян, както и Пинко, е емблема. А има и голяма прилика между тях. Защо например „Всяка неделя“ не излъчваше „Попай моряка“, който също е популярен сериал? Просто защото хуморът на Попай е дебелашки, моряшки. А който е гледал внимателно филмчетата за Пинко, разбира какво имам предвид - там всичко е неочаквано, безкрайно хитро, интелигентно, сатирично. Както и у Кеворкян.

Розовата пантера винаги оцелява и излиза с достойнство. Кеворкян също. Розовата пантера хваща един мотив и изкарва всичко от него, експлоатира го докрай, дори когато си мислим, че повече е невъзможно. Кеворкян от своя страна хваща събеседниците си и не ги оставя, докато не събере няколко касети интервю и не направи два-три послеслова и разговора с продължение. Или просто обръща темата от всички страни, наопаки, накрая я изтърсва като брашнен чувал и слага многоточие, понеже нищо не се знае. Така бе например с прословутата закачка с Явор Дачков - веднъж „Лъжите на прислужника“, след това „Прислужник на лъжата“, последваха разговори с неколцина от засегнатите - Цанев, Рашидов. И т.н. Розовата пантера е митичното животно от митологията на двайсети век. Кеворкян е митичната фигура на БНТ. Пинко има неподражаема походка, издаваща непукизъм и самочувствие. Какво по-характерно от прическата, носът и мустаците на Кеворкян. От това лице лъха самочувствие. Той е хитър, но не само, начетен, но не само, той е енциклопедичен мислител от нов тип. Журналист и философ, със завидна лекота цитира автори, които чуваме за първи път и няма да учуди никого, ако някой ден издаде бестселър.

И не на последно място, Пинко е розов, а мустаците на Кеворкян, дали от остарялата техника в телевизията, или от вдъхновение, са леденосини. Обърнете внимание.

Случва се обаче, както и Пинко, така и Кеворкян понякога да бъдат леко изиграни от своята самоувереност. Това никак не пречи, вписва се в шоуто и допълнително гъделичка зрителя.

Напрежението (съспенсът) се поддържа именно от тая непредсказуемост на рисувания герой и Кеворкян. Това напрежение добива и привкус на жестокост, когато срещу водещия седят гости, за които предварително знаем, че са жертви или пред очите ни се превръщат в такива - сем. Абрашеви, Лили Иванова... На някои места тук комичното зазвучава трагикомично, а от съчувствието към жертвите до неприязънта към мъчителя има само една крачка. Защо все пак трябва да бъдат задавани въпроси като „Какъв е тоя кръст?“ на Лили (на врата си бе окачила голям кръст) или „Какво имаш в джоба?“, „Това джиесемът ли ти е?“ и т.н.? Лили си е просто Лили, на кого му е нужно да знае нейния коефициент на интелигентност? И какво спечелихме ние, зрителите, освен неприятното усещане за подигравка, когато тя най-простосърдечно отговори, че не бива да се заблуждаваме и да я мислим за някаква фанатичка, просто сега на мода са такива кръстове? Излиза, че всичко е направено заради шоуто в най-голия му вид. Но това някак противоречи на първоначалната концепция за задълбоченост. Не. Просто днес се прави така. Всичко накуп, ние сме широко скроените хора на двайсет и първи век. И Кеворкян със сигурност знае, че не може да се харесаш на всички.

О, какво още чудно свойство притежава той! С хипнотизиращия си поглед на змия приковава гостите в студиото за креслото и не им оставя много шансове. Като котка с мишка си играе с тях, дори преди време се появи изразът „да бъдеш кеворкиран“. По-отраканите просто отговарят на подбраните въпроси, неопитните на втората минута започват да се препотяват под вещото му ръководство, а жертвите бавно и безмилостно биват разпъвани пред очите на публиката. Но Кеворкян е не само добър артист. Неговата хитрост е имплицитно вплетена във въпросите, които задава, както и в тяхната последователност. А чудното му свойство е, че по този удивителен начин той умее да дразни събеседниците си и от телемостовете, без те да го виждат, на хиляди километри разстояние. Следователно във въпросите се крие и голяма част от лукавството му... Холандският кандидат-политик бе направен на палячо с думите „Поздравяваме Ви от Букурещ!“, което в различни варианти се чу неколкократно.

От друга страна водещият ласкае събеседници като „култовия писател“ Паулу Коелю и не толкова култовия Гор Видал с цитати от техни творби. И дори когато последният се подразни за момент от въпросите и даде не твърде ласкави определения за българите, Кеворкян не влезе в спор, а тактично успокои тона: „В България Вас много Ви уважават“.

След като сме наясно с ерудицията му, можем само да изпитваме естетическа наслада от лекотата, с която изследва същността на Бога с Коелю, наночастиците и звездите с британския кралски астроном, новия световен ред с Видал, извънземните и клонинг технологиите с маниаците от раелианската секта. Към шефа на последните той дори си пречупи езика за едно „Ваше превъзходителство“, какво толкова, дума дупка не прави... Нали ние от висотата на дивана пред телевизора виждаме на кого колко му е акъла! В последното издание без малко да станем свидетели и на разговора му с чилиеца Дарио Салас за някакви си най-нови висши философии и състояния на духа, за херменевтики и други свръхнеразбираеми и усложняващи живота неща...

Силата на злото е в разнообразието на средствата му за въздействие, съществува „своего рода „асиметрия на въоръжението на доброто и злото... Доброто не може насилствено да се натрапи на съзнанието на хората. Злото няма ограничения по отношение на хипнокрацията.“ (А. Кураев, „О нашем поражении“, <http://www.kuraev.ru>)

Кеворкян знае кого от новите да привлече - не Георги Любенов или Найо Тицин, а именно Мартин Карбовски с неговия циничен психологизъм и ясна приземеност. За всеки случай под ръка му е и представителят на предишната генерация Мамалев - за всекиго по нещо, като в селския хоремаг. И точно от това изобилие и този стремеж за универсалност като че ли идват „проблемите“. „Всяка неделя“ с нещо се харесва и с нещо дразни. Но и това не пречи и също може да мине за плюс, поддържа интригата, интереса.

Тук не мога да се сдържа да не отбележа най-противното за сетивата в „новата“ визия на предаването - залепените изкуствено прехвърчащи надписи насред разговора, целящи да придадат интерактивност и ангажираност на повече мозъчни центрове. Някакво неясно разбиране за новост и приспособимост се излъчва от цялата продукция. Тези неща развалят, както развалят рекламите и показват всъщност каква е основната концепция на хитреца - шоуто. В името на самоцелното шоу в предаването страдат много от идеите. В името на шоуто Кеворкян поддържа имиджа си на митично същество. В името на шоуто той е с мислителите мислител, със сциентистите - сциентист, с идиотите - псевдоидиот. И кой всъщност е той - неуловимият?! Всеки и никой. А вярва ли в Бог и каква е вярата му, какво смята за клонирането, докъде приема теориите на учените? Това си остава тайна. Лични въпроси. Добрият журналист не влага лично мнение. От друга страна не може да преодолее ефекта, че за личността всичко е лично. И всъщност влага мнението си, понякога ненужно го натрапва, а в същото време се опитва да балансира между независимата журналистика и призванието си да съди. Но откъде у него това божествено право! Изглежда сам си го дава, у Кеворкян има принципна самодостатъчност.

Кеворкян се вписва прекрасно в съвременния свят на универсализма. Както казва приличащият на порноактьор с обица и златен пръстен на кутрето продавач на „ве ес изи“ и ножовете „хенкелбах“ немец: „плащате едно, получавате цели три!“. Или другата популярна реклама на прах за пране: 2 в 1. „Всяка неделя“ - пет в едно, полуфабрикат, съдържащ всички необходими витамини. Здравословната храна обаче е блудкава...

И ако Кеворкян не иска да се окаже в безтегловното пространство между тайнствеността на ерудита и пошлостта на шоумена, ще трябва да се поразкрие поне малко. Малко повече. И да заеме ясна позиция поне веднъж. Откровеността е по-симпатична от лукавството, макар че той не държи да е симпатичен. Остава рискът, че въпреки желаната многопластовост на предаването или точно поради нея, вечният водещ с емблематично излъчване след последното появяване на екрана ще се окаже най-обикновен шоумен по подобие на своя приятел и дразнител Слави.

В 2003 на Америка може да й е нужно само шоу. В Европа и България обаче имаме нужда от повече. Засега го получаваме на малки порции и редовно. Засега... Какво друго да искаме!

И за финал остава риторичният въпрос: Кой може да каже какво точно мисли в някой момент от разговора Кеворкян?

Въпросът е равносилен на „Знаеш ли как ще продължи в следващия миг сцената с Пинко?“

 

 

© Николай Фенерски, 2003
© Издателство LiterNet, 06. 06. 2003
=============================
Първо издание, електронно.