ГЛАС ЗА ПРОДАН - ПУБЛИЧЕН ТЪРГ

Николай Фенерски

web

Драги политици от всички леводесни централи, уважаеми другари и другарки, лейдис ен джентълмен, скъпи мои партийци, партийки и вие малки палави партийчета,

Аз, гражданинът Николай Фенерски, имам невероятното удоволствие да предложа на вашето внимание нещо, от което вие ще имате крайна нужда след около месец и тъй като обичам да помагам на хората и съм милозлив по природа, не мога да ви го откажа.

Както вероятно вече сте забелязали, ние всички вече живеем в нова епоха, в едно общество, което все повече се стреми към подреденост и яснота, хаосът се превръща в космос и всяко нещо под слънцето заема подобаващото му се място. Така например едни мафиотски босове и близки до тях чака-рака изрусени гейове с фалцетни гласчета си умират от гъдел да раздрусат мръвките си в парламента наш български. Така и трябва да бъде, няма какво тук да лицемерим. Любимците на народа принадлежат на народа.

Моето мнение е, че никой от вас не заслужава да остане на улицата, гол и бос, неизбран да влезе там, нещастен и окаян. В парламента има място за всички вас и ако някой ви обиди, като ви каже, че не сте достойни - не му вярвайте. Аз ви обичам. Всичките ви обичам. Обожавам ви, обожавам начина, по който ми говорите, умирам си да се нося на вълните на вашите нежни гласове, да проследявам загрижено вашия синтаксис, да попивам всеки нюанс във вашите предизборни закачки. Нима някой ще се осмели да заяви, че Серьожа е лъжец, че Надежда е измамница, че Екатерина е лицемерка? Има ли българин, който да остане безчувствен пред откровението царствено за „летящите материали“? Ах, тези кълбета, възможно ли е да останат невлезли в парламента наш, пред вратите му като сополиви сирачета? И изобщо, да не вземем да пропуснем някого - всички до един, които ще ни се предлагате съвсем скоро, трябва ли да останем равнодушни към воплите ви? Не, казвам аз. Не и не. Кълбетата трябва да се търкалят, материалите да продължават да летят, изреченията да се сипят като пролетен дъжд по улици и екрани, защото всички вие го заслужавате. Заслужавате ада, който създавате, заслужавате цялата чака-рака и самото ви желание да ви имаме, да сте наши, да бъдете там, е така неистово, че трябва да съм изверг, за да ви откажа гласа си.

Мили ми хрантутници, без да изпитвам скрупули, съвсем в духа на подредената ни епоха искам най-подредено да обявя гласа си за продан. Вие ми предлагате много - аз ви предлагам само гласа си. Имайте предвид, че съм примерен гражданин и от деветдесет и четвърта насам не съм пропуснал нито едно гласуване. Търгът започва с началото на рекламната ви кампания, ще събирам предложенията на електронната си поща, като си запазвам правото след това да ги публикувам. Началната цена, от която започва наддаването за моя свещен глас, е скромна, тъй като аз се отличавам със скромността си - десет кебапчета и пет бири. Това е минимумът, без който не може ни един избирател. Това е минимумът на човешкото достойнство.

И така - тайният явен търг е обявен, считайте се за поканени и не се страхувайте, дерзайте! Всяко нещо си има цена. Ние, избирателите, платихме няколко пъти. Сега дойде вашият ред да си платите. И не се възмущавайте от откровението, не го обявявайте за цинично, дайте да не лицемерим поне веднъж, а? Пет бири и десет кебапчета нищо не са. Пък в началото на лятото ще вляза в стаичката с хартийките и ще си избера една от тях - хартийката на онези от вас, които са ми предложили най-много... Макар че няма гаранция коя ще избера, все пак уча се от вас. Само от вас, понеже вие сте непостижими.

До скоро, скъпи мои!

© Николай Фенерски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 26.05.2005, № 5 (66)