МОЕТО ОБЯСНЕНИЕ В ЛЮБОВ КЪМ ОНАЯ МУЗИКА

Николай Фенерски

web

Карам стара кола, щото нямам пари за нова. В старата ми кола още слушам музика от касетофон, онова с касетите, сещате се. На любимата ми касета от едната страна е Стинг, а от другата оркестър "Карандила". Имам още касети с Пинк Флойд, "Ако беше тук", Аеросмит, Гънс, Джоуви, една сборна сръбска и една с годишните времена на Вивалди. Обикновено пътувам без музика, само понякога си пускам според настроението. Всъщност обичам тишината и звуците на света.

Завихрят се сега едни обществени спорове за отклоняване на вниманието... "Чалгаризират" природата ни, докато ние тук си говорим на културни теми. Харесвам някои филми и постановки на Стефан Москов. Но той пък иска всички да сме в джаза, да слушаме джаз до изтръпване, не става така, Стефане, прекаляваш с медиите. Той Стефан е във високите етажи на битието, не можем всички като него да летим.

В тригодишната ми практика като сценарист на предаване за езика по ТВ7 се срещах с много и различни хора, интервюирахме наред знайни и незнайни имена. Едно от тях е Розмари Стателова, музиколог, учен от Института по изкуствознание към БАН. Взех си тогава и нейната книжка "Седемте гряха на чалгата". Заслужава си да се прочете този научен труд и то най-вече от хардлайнери като Москов. А може и от Васил Найденов, нали и той воюваше. Между другото, старите хитове на В. Найденов са ми също любими: "От шума на много хора, от досада и умора...".

(А термина "чалга" напоследък го употребявам само с най-новото му значение - отношение към света. Чалга-министрите и чалга-кметовете продължават чалга-бетонирането на природата - това е основният проблем. А не някакви си музикални предпочитания.)

През годините като даскал видях какво ли не по балове и банкети. Та ми се ще съвсем накратко да обобщя едно такова твърде лично становище. Става дума за вкус. Шестгодишната ми щерка е музикална, ходи на уроци по пиано, в момента разучава части от "Лебедово езеро". Минаваме, разбира се, през "На Елиза", "Ода на радостта" и прочие. Обичам руска музика от малък, имахме много плочи на Алла Пугачова вкъщи, помните ли ги, онези винилените дискове. Когато взех да си купувам по-метални винили като "Черный кофе" и "Круиз", леля ми предупреждаваше майка ми, че тази дива музика ще ме побърка.

В ония тийнейджърски години се изградих като сърбометалист. Така нарекох оня вкус. Слушахме сръбските хитове и "Металика", духова музика и "Пантера" или най-малкото "Мейдън". Сърбите си бяха регламентирали популярния и кафански стил отдавна, дядо ми слушаше сръбското радио "Караван", още нямаше кабелна телевизия, хората знаеха как да се веселят още през куманизма, докато тук естрадата и псевдоинтелектуалците от школата на Л. Живкова отваряха един все по-разширяващ се вакуум. Ние обаче проблеми с вакуума им нямахме, щото наблизо бяха сърбите. После същите сърби произведоха световни хитове с "Музика за сватби и погребения", Брегович успя да внедри балканското звучене в друг мащаб. Да, ама ние си имахме такива музики за сватби и погребения далеч преди хитовете. Брегович и той е рокаджия. И той е сърбометалист. Независимо едни от други ние в Бяла Слатина, и той, и много като него в Сърбия сме изграждали музикалните си вкусове по подобен начин.

Та защо сръбски турбофолк може, а димитровградски силиконки не може? Поради именно тоя вкус. Слушам избирателно и с отворени уши - едно ми харесва, друго не ми харесва. Елементарността на димитровградските гърли не ме кефи просто. Както и джаз не всякакъв приемам. Луиз Армстронг и други класици са ми любими, слушам си ги редовно, докато има едни импровизации, дето са над прага ми на приемане. Какво да обясняваме повече, вкус. За вкус не се спори, нали. Понякога обичам палачинките със сирене и конфитюр едновременно, друг път имам настроение само за сладки или само за солени. Люти палачинки не съм пробвал, но със сигурност някои и такива харесват.

Спорът сега е за профанизацията. Но и не само. Опитват се да си обяснят хората някои явления и не им достига смелост и честност да стигнат до края. Ако Азис не беше циганин, нямаше да има толкова ярък и силен глас, Софи Маринова също, циганите са дарени с талант. И за да успее да пробие в шоубизнеса, циганинът Васил стана на Азис и почна да пее "Напипай го", с което премина границата на добрия тон. Един-единствен еквивалент от сръбската етно-поп-музика не намирам на споменатото заглавие. Сърбите пеят за сърцето и душата със сърце и душа. Нашите тук цигани или нацупени плиткомозъчни кокошки пеят за други части от анатомията. Тук е заровено кучето.

И в северозападните духови музики свирят цигани, и оркестър "Карандила" е цигански. Българската циганска музика е все пак балканска музика, нашите цигани не свирят руски романси и испанско фламенко. Те пречупват балканските ритми през своя темперамент и импровизация и се получават шедьоври. Имам честта да съм приятел с един музикант, който ми пусна неотдавна запис на цигански оркестър от една сватба в Северозапада отпреди трийсетина години. На такива импровизации и на такива музикални фигури и на подобна виртуозност всеки световен джазмен би завидил. Но в онези години все още се пееше за чувства, за терзания и мъки. Много по-късно бидоха произведени какофонии за "кметицата и цицата".

Да се хвърлят обвинения на кило е много лесно. Не, не съм всеяден, отсявам кое ми харесва и кое не и не слагам клеймо. Да наречеш грозното грозно не е заклеймяване, а констатация. Дълбоко противни са ми повечето изпълнения на димитровградските псевдонимки, но на народа си му харесва, а аз не съм никой, че да съдя, обвинявам и забранявам. Пролите в "1984" също слушаха подобни неща. Това им е прагът, дотам е развит вкусът им, не могат да надскочат себе си, тогава що да се нервираме, уважаеми български културтрегери? Може би се ядосвате, че ще дават европейски субсидии за произвеждането на още песнички за пролите. Няма смисъл. Правете си високата култура, чакайте своята аудитория и бъдете извисени. Да, държавата може да има функцията на възпитател на вкуса, може да подпомага или регулира, но я се огледайте, да виждате държава наоколо?

И не обвинявайте сърбите, циганите и така нататък. Куманистическите извисености бяха толкова извисени, че скъсаха всичките си връзки с реалността из ниските етажи на битието, дето има една приказка. А и там живеят хора. И повечето от тях струват поотделно повече от цялата живковска интелигенция накуп.

Следващия път, когато чуя "Побелях и остарявам, но в сърце те нося" на Сашо Роман, ще поканя жена си на танц. Обичам тази песен.

© Николай Фенерски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 19.01.2013, № 1 (158)