МИТИЧНИТЕ СЪЩЕСТВА НА РЕПУБЛИКАТА

Николай Фенерски

web

Де такова щастие и нас да ни огрее - октоподът Паул се бил споминал, живи и здрави да са немците. Те си създадоха това митично същество от нищото покрай световното по футбол, да изкарат по некоя кинта, че са го закъсали, завалиите. Заработи си заплатата честно тая митологема, това свещено безгръбначно и му изтропаха пипалата. Сега може и паметник да му вдигнат, за да се довърши и закръгли митологията. Мекотелото умрело, обаче още може да им послужи за некакъв бизнес. С такива смешни работи се занимават ония безгрижни народи. Разпространена беше дори новината, че е намерен заместник на Паул. Не му възлагали толкова големи надежди на новия, все пак Паул си е Паул, но въпреки това репортери от цел свет се скъсаха да го снимат тоя новия палавник на промоцията му, нали наближава европейското.

Нашето родно мекотело обаче никак не е меко тело. Не съществува по-кораво създание, по-устойчива и непробиваема креатура от българския октопод.

Българският октопод не се нарича Паул, защото също като гявола има безкрайно много имена, и не се занимава с такива детинщини като предсказване на резултатите от мачовете. Просто защото ние резултатите си ги знаем и без да ни ги предсказват. А октоподът ни си има по-важни задачи. Като например да оневини напълно и отвсекъде дупнишките феодали, митологемите Галеви, а след тех и Баретата. Или да създава нова политическа партия, нов мит със стари отпадъчни материали. За съжаление новият мит нема да се назове ТОР, както би прилегало на едно такова гюбре. А ТОР си е съвсем нормална абревиатура, съкратено е примерно от „Труд Отговорност Разум“. Или „Търпи Още Рая“ нещастна. Единайсти ноември е днеска, пейте робини тез тъжни песни.

Нас у Северозапада с митове не могат да ни плашат. Ние на митични същества сме се нагледали и наслушали. Сам северозападният Радичков ги е изследвал и е споменал некои от тех - верблюдите, смоците, плътениците. Плътеникът примерно е нещо средно между вампир и зомби. И един северозападен обичай е: когато умре човек, да му бодат петите с остро шило или с игли, за да не може да ходи през нощта, да не се превърне в плътеник. Наш скромен принос в изследването на северозападната митология е опитът за описание на други митични същества като муртузуците, пелентолопите, сурсупудулите и обикновените плашипутарници. Та ако почнем едно съпоставително-типологическо проучване на българския парламент, президентство, министерски съвет и всички останали публични фигури на „прехода“, да ти се не види и прехода, ще намерим аналогия на всеки един митичен дзвер от изброените.

Гражданите на България имаме по три имена. От двайсет години насам обаче у нас освен хора с по три имена съществуват и индивиди с прекори. Първите прекори ги давали в ДС. Гоце, Сава, Димитър и прочие плътеници. Други такива прекори после взеха да се измислят на пеещите кокошки - Анелия, Десислава, Райна. И не на последно место са мутантите, които беха превърнати в машини за страх от същото ДС - Дебелото, Вальо бореца, Хамстера, Културиста, Баретата, Трактора, „братя Галеви“... Всички тези човешки същества се явяват пред света не с трите си имена, като всички останали, а с ново име. Това е своебразната им инициация към света на демоните - приемат ги и им сменят имената. Така както монасите получават ново име при замонашването си, но при тези е с обратен знак, знака на лукавия.

Митовете са необходими на истинските управляващи, чрез техните именца те маскират истинското си управление там отзад. Тия игри ги измислят в мозъчните тръстове, а кой ги измисля, никога нема да се разбере. Зад всеко едно българско мекотело с прекор се крият продуцентите, чиито имена са неизвестни на нас, простосмъртните. При пеещите кокошки е ясно, там прекорите се измислят като при проститутките, за краткост и екзотика. При агентите на ДС е било за прикритие, макар че най-големото прикритие си беше палежът на архивите. А прозвищата на бандитите винаги са имали една-единствена основна цел с неколко съпътстващи подцели. Основната цел е страхът. Парализиращите свойства на страха ни държаха много години в ступор. Четем за Маргини, Маджовци, Круши и други подобни муртузуци и треперим в кожите си. Слушаме от всички телевизии за Очите, Зъбите, Ушите и така нататък плашипутарници и ни иде да се скрием вдън земята. Демоните са наоколо. Имат по много имена.

По некой път се произвеждат погрешка и хибриди. Да се чудиш Трактора в ДС ли е измислено, или в подземния свет. И той сам не знае. Насилих се да гледам при т.нар. джурналист С. Д. интервюто с тази селскостопанска машина. Исках с очите си да се уверя в това, в което не съм се съмнявал. Умението на Трактора да интригантства, да скрива, да намеква, да върти и суче, да прикрива истинската истина е наистина впечатляващо. Започваше всеко свое изречение с „Аз“, първият признак за мания за непогрешимост и самовлюбеност. Той си верва. В своите очи сам за себе си е прав. Не мога да си представя критерия за добро и зло на такова човешко създание, неговата ценностна система. А в неделя същият служител на лъжата, същият прозрачен играч заяви, че ще се кандидатира за президент. Предлагам да си го изберем, какво толкова. И без друго по форуми и блогове България вече се нарича Територията...

(В местоимението „Аз“ между другото е влюбен и Бойко.)

Ето я последователността. 1, 2, 3 - чакаме 4 и 5. Първо пуснаха Трактора, после пуснаха Галеви, след това Баретата излезе под домашен арест. А на 11.11.2010 ще ни натресат все същото - отпадъчни вещества, притоплен блудкаш. Начело на новото старо нещо ще застане развратената от власт митологема Гоце. Предварително загубена кауза, но целта й е не да печели. И само най-глупавите чалгизирани избиратели нема да разберат, че целият мит, самата приказка с персонажите и „препятствията“ е произведена в работилницата предварително и всички събития са свързани. Защото родният октопод всичко е провидял.