Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

КОПЕЛЕ, ВЪРНИ СЕ ПРИ ЖЕНА СИ

Николай Фенерски

web

Тоя не беше наред изобщо. Забелязах го още докато го наблюдавах да паркира трошката си на тротоара. Приближих се да го разгледам отблизо и да го поздравя. Преди половин час се чухме по телефона и се разбрахме да пием бира. Беше почернял. Около очите му имаше големи тъмносини кръгове. Кожата му се беше изпънала и потъмняла, свалил е най-малко пет килограма, откакто се видяхме за последно преди месец. Лицето му стоеше като издялкано с нож. Приличаше на обладан от демони нещастник. Погледът му не можеше да се задържи на едно място, сякаш постоянно мислеше за друго.

- Не ти ли е жега? - попитах го. Препичаше спокойно августовско слънце, а той седеше с навлечен на голо черен вълнен пуловер.

- Супер ми е. Както ме е втресло, тъкмо ми е добре.

- Изкльощавял си още повече. Да не би да имаш проблеми със здравето и семейството? - шегувах се, естествено. Знаех, че нещо го мъчи, защото ми се бе обяснил още преди седмица по чата. Но предприех стратегия да се подигравам и да не оправдая очакванията му да чета морал. Като иска морал, да ходи на психоаналитик или да се изповяда. Какво съм му виновен, че го пере сачмата. Срещата ни беше продължение на разговора от нета.

Приятели сме, откакто се помним. Копелето може би очакваше някаква помощ от мен, но аз не съм специалист по тези въпроси. Въпросите за секса, удоволствието, семейството и подобни глупости. Как да му помогна, като постоянно се оплакваше, че да прави секс с жена си за него вече е равносилно на това да гледа новините по телевизията. Скука. Преди половин година му се роди второ дете, момче. Когато жените раждат, мъжете остават на самозадоволяване за период от няколко месеца. Издържа се, не е като да не се издържа. Траперите и монасите издържат без секс години наред. Само че ние, разглезените, искаме постоянно да доставяме удоволствие на системите си - храносмилателна, полова, егоистична и т.н. Много системи, много нещо. Имаме чувството, че ако се лишим от нещо - алкохол, храна, кафе, цигари, секс, ще вземем да умрем. Само че от това не се мре така лесно. Без храна организмът издържа около месец. Без алкохол - около година. Без цигари и секс организмът умира за 24 часа. Това са го доказали учените, които са на заплата в цигарената индустрия и порноиндустрията. Най-малката беда е пристрастяването ни към въздуха... Винаги съм се чудел как така не можем без въздух. Никакво съвършенство. Отгоре на това тялото на жена му след раждането било придобило малко по-други форми, несравними с формите на манекенката, с която се вижда от две години насам.

- Ми кво да направя бе, копеле? Връщам се онзи ден сутринта вкъщи, цяла нощ бях при тази, дето ми яде живота сега, и жена ми вика хайде да затваряме кисело зеле. Направо ме разби.

- Така си е, приятел. Нямаш шансове да станеш велик писател, художник или музикант, ако затваряш кисело зеле. Просто нямаш шансове. - Пиехме си бирата и аз се опитвах да подразбера повече за мръснишките му игрички с новата му възлюбена. И аз съм несъвършен за съжаление. Противоречиви усещания ме налягат, докато този ненормалник ми обяснява с подробности какво и как точно правели с тази новата. Тази новата не е манекенката, с която се вижда от две години. Тази е съвсем пресен улов.

- Жена ти знае ли?

- Не знае нищо конкретно, но сигурно се досеща.

- Бъди сигурен. Жените винаги се досещат.

- Копеле, не знам какво ми става. Не очаквах да се влюбя. Знаеш, че със Сиса, манекенката, се виждаме отдавна. Нея си я обичам. Но държа на семейството си. И изведнъж ми се натресе тази. Много е луда. Не можеш да си представиш какви неща правим. Страшно много и отвратително перверзен секс. Та тя е само на двайсет. По цяла нощ.

- Като роди две деца, ще я видя къв секс ще прави. Ти затова си се стопил.

- Ударил съм го само на секс и пиене. И не ми дреме.

- Ами Сиса манекенката знае ли за тази?

- Знае. Сърди ми се. Не ми вдига телефона. Вчера се чухме де. Тя много ме обича. И сега страшно ревнува.

- Абе брат, ти си мъж за три жени - две да те държат и една да ти сере в устата.

- Мани, направо! Жена ми е тая последната, дето сере.

- Много си зле, знаеш ли тази работа!

- Полудял съм.

- Тъпанар такъв. Как така ще се влюбиш бе? Нали само ръгаш и бегаш! Бахти глупостите, влюбен бил... Иди се гръмни некъде!

- И аз не знам какво ми стана! Невероятна е. Няма такава жена.

- Ква жена бе! Курва мръсна.

- Е, нали ти я показах на снимка. Страшна е. Какви неща прави... не си сънувал.

- Гъска. Гледа като пребозала на снимката. Смотана овца. Разочароваш ме. Не го очаквах от теб. Вместо да си гледаш жената, да се радваш на децата си и да си живееш живота, се занимаваш с глупости. От теб очаквах да постъпиш по-умно - събота и неделя при манекенката, два дена секс. После цяла седмица при жената. Уважаваш я и нея в сряда задължително по план график. И си щастлив. С много секс и без проблеми.

- Ти взе да се гавриш с мене.

- Ми кво да те правя? Ти си пиленце. Идеален си за гаврене. Неустоимо е желанието ми да ти се присмивам. Виждал ли си се в огледало напоследък.

Пиехме третата бира. Сервитьорката обикаляше да огледа масите и тоя шантавият постоянно й подмяташе изречения. Луд умора няма. Само се поти. Сервитьорката му се хилеше. Краставите магарета отдалече се надушват.

- И знаеш ли кое ми е най-неразбираемото? - Тоя пич искаше да си изпее репертоара докрай. - Най-неразбираемо ми е, че жена ми изобщо за нищо не е виновна. Аз съм свинята. Мръсна свиня съм.

- Ще се оправиш. Но няма оправия вече за тебе. Обречен си. Тръгнал си по наклонената плоскост и бракът ти отива в коша за боклук.

- Смяташ ли?

- Убеден съм. Просто нямаш шансове.

- Айде бе, не ми разправяй! Бахти отворения... На какъв ми се правиш. Много си праведен и богобоязлив?

- Не. Не съм. Ама недей да отклоняваш темата. Сега пиша разказ за теб. Не за себе си.

- Не, няма да пишеш. Ще стане по-лошо, ако напишеш нещо и го публикуват.

- Да бе да. Написвам си всичко, както е. Такава находка като теб не се изпуска. Изобщо не ми трябва въображение.

- Гледай го тоя! Верно ли ще напишеш? Недей да пишеш, моля те.

- Ще напиша и още как. Нищо не става от теб, проваляш се абсолютно и безусловно. А аз за твоя сметка ще опиша всичко. Такава свиня като теб рядко се среща. Нали знаеш, че съм ти приятел и винаги ще ти бъда.

- Жена ми вика, че само малко да порасте синът и ще се разделяме. И, казва ми, време ти е да ме смениш - хората, като успеят, сменят колата и жената си, ти вече си смени колата, наред за смяна съм аз...

- Не я ли обичаш вече?

- Не. Празен съм. Никого не обичам. Кухо и студено. Изстинах отвсякъде. - Когато го гледах в този момент, му вярвах.

- Затова си се навлякъл с тоя пуловер.

В кръчмата влезе някакъв негов приятел и колега писател и седна при нас. Поръча си мастика. Копелето също си поръча мастика. Аз отказах. Представих си как ще ме боли главата на следващия ден, ако вкарам и мастика. Продължих да се забавлявам още един час. Подигравах се и с новопристигналия умник, и с копелето. Но ми омръзна. И станах да си ходя. Копелето се опита да ме задържи. Явно му харесваше някой да се гаври с неговата трагично влюбена муцуна. Влюбен бил! Тъпанар.

- Ти, копеле, си тъпанар от класа.

- Знам си го. Нема какво да ми го казваш. На теб нали всичко ти е наред!

Да. Наред ми е. Там е работата. И изобщо не съжалявам за това. Оправяй се сам или умри. Всичко, което съм способен да направя за него като за приятел, е да се помоля на Бог за нещастната му душа, за децата и съпругата му - това хич не е малко, да знаете. А Бог да прави за него, каквото си поиска. Все пак това си е той. Не съм аз. Аз съм си аз, той си е той. Неговият организъм си страда по свой начин. Уникално нещастен организъм.

Платих си сметката и излязох от кръчмата. Запътих се за вкъщи, където ме чакаха моята жена и двете ми хубави дечица. Трябваше да се погрижа за тях. Момиченцето ми на година и половина обича да се разхожда и да си играе. Има си характер и чувство за хумор. Момчето ми на осем години има нужда от отговорите ми на безбройните си въпроси. Жена ми се дразни, че напоследък само купуваме и предметите заемат по-голямата част от разговорите и мислите ни. Притеснява се, че ще се превърнем в средностатистически кравешки доволни консуматори, които са щастливи от притежаването на предмети. Нова готварска печка, нов диван, нов компютър, почивка на море, почивка на планина, всяка празнина се запълва. Няма депресии, няма въпроси.

Аз обаче не се страхувам. На последния й рожден ден й подарих полет с делтапланер. Демоните са наоколо. Но не ги пускаме. Понякога успяват да се вмъкнат. Дано успяваме да ги гоним винаги. Обичам да я целувам по лицето нощем, докато спи. Делтапланерът толкова я впечатли, че отново започна да сънува, че лети. Сънищата за летене се завърнаха и при мен. Летя. Летя. Летя.

 

 

© Николай Фенерски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 20.11.2007, № 11 (96)