Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ПРАВО НА МНЕНИЕ: ЮДА - ОБИКНОВЕНИЯТ ЧОВЕК

Николай Фенерски

web

Ставам апологет, без да имам нужното богословско образование, но пък като християнин и не мога да отмина с лека ръка поредните думи, опитващи се да припишат на християнството несвойствени му грехове. Още в началото на статията си "Юда: най-необходимият виновник" Христо Карастоянов се самоопределя като "атеист", което е ясен сигнал за християнина да не продължава повече да чете. Но пък защо да го подминаваме, защо да си премълчаваме? Като скрием реакцията си, на кого ще угодим, не се ли превръща вече премълчаването в овчедушие?

"Атеистите" обясняват религиозното чувство просто като някаква психическа слабост, която вярващите не могат да преодолеят. Също толкова непонятни за християнина са схващанията на "атеистите", колкото и в обратна посока. Така наречените "атеисти" си имат възпитана и проверена логика, по която самоуверено могат да разконспирират и развенчаят всяко явление: всичко знаем, всичко можем. И аз искрено недоумявам по какъв начин те си обяснават тайната на живота! Какво мислят за света! И ако много от тях днес четат Ернст Мулдашев, не стигат ли до парадокса да вярват на съвсем странни и недоказуеми теории, загърбвайки онзи "здрав разум", на който толкова се осланят. Интересни хора са "атеистите".

В началото авторът самоуверено заявява, че няма и най-малкото право да съди "дали е добра или ужасна една религия, според чиито ритуали следовниците ядат от плътта на своя бог и пият кръвта му. И то не от фанатизъм, а от едно често пъти досадно задължение." Думите за яденето и пиенето на плътта и кръвта Божии присъстват и в една постановка на Стефан Цанев. Там обаче те излизат от устата на един турчин, вярващ, но нехристиянин. Турчинът ги казва от мюсюлманската си гледна точка, което е по-разбираемо, макар че Стефан Цанев ги влага в устата на героя от своя гледна точка, която много прилича на тази от посочената статия. Външно ефектни думи и нищо повече от това. Какво друго освен стилов ефект съдържат, каква обоснована и дълбока мисъл носят? А споменаването на фанатизма и досадното задължение явно си е лично мнение, защото никак не съвпада с християнското разбиране за Причастието - при-частяване към нещо и пречистване от нещо.

За какви канибалски племена става въпрос след това, та това звучи абсурдно дори за хора без убеждения! На каква база се сравняват качествено различни и несравними неща? Длъжни сме да изследваме и сравняваме логично. "Племената" са яли (ако изобщо са яли, аз не съм ги виждал, а вие?) хора от дивотия, примитивен, първосигнален инстинкт за оцеляване. Вярващият човек приема виното и хляба, когато се причастява (аз се причастявам), защото по този начин чувства и разбира неща, които няма как иначе да разбере и почувства. Тайнството затова си е тайнство, защото е тайно. И ако някой смята, че тайни няма, а само недостатъчно напреднала наука, това си е негово право, всеки има право на наивност.

Но погрешните силогизми следват един след друг. Откъде накъде "цялата тази най-мощна земна религия, християнството, се крепи все пак на една клевета"? Възможна ли е "все пак" такава мисъл - религия да се крепи върху клевета? А аз мислех, че се крепи върху вяра, вярата, която се дава отгоре... Иначе слагаме каруцата пред коня, обръщаме словореда на Словото Божие. Логиката на автора е, че Юда е необходим виновник, за да има върху какво да се закрепят Христовите думи, сякаш Христос не би бил Христос, ако Юда не беше предател. Но Юда е една малка частичка от историята, един неуверен човек, който така или иначе извършва предателство. Вие срещали ли сте предатели? А предавали ли сте? Имам предвид, че предателството има ясна дефиниция, не е разтегливо понятие и всички го разбираме. И Христос е знаел предварително какво ще се случи, няма как да е подбудител, или ще отречете свободната воля на Юда? Юда е обикновен човек, следователно е грешен и притежава свободна воля. Бедният Юда, бедните хора, горките ние... Да се твърди, че Христос има нужда от оправдание и външна ефектност, е типично за невярващите. Също типично за тях е да говорят за Христос саркастично, да споменават "милите чудеса", "виното на сватбарите, които не си направили сметката", нахранването на народа с "две-три рибета". И какво печелят от този сарказъм, освен евтиното задоволство да се подиграят с нещо, което не си правят труда да разберат?

И вие, господин Карастоянов, също си имате свободната воля: да се наредите на опашката от хулители на християнството с нелогичните и неадекватни аргументи за многото пролята кръв и нетолерантността, сякаш сте чували нещо по-възвишено от това, че трябва да обичаме, че любовта е най-нормалното и най-необходимото за нас? Ами точно това е причината да ни трябва висш морал - граници и спирачки - защото сме неразумни, проливаме кръв, не разбираме другия... И видяхме докъде води "човешкият морал", който искаше "с въжета и лостове" да приземява рая.

Аз също имам свободната воля: да се опитам да отговоря на текст, в който моят Бог е представен изопачено и невярно.

(Казандзакис и подобните на него богохулници пък имат правото и волята да осмислят "по свой" начин Евангелието, щом като това им носи вдъхновение и им помага да пишат книги, които да ги направят известни и богати. Представяте ли си, ако не бяха чували за Христос, от какво щяха да живеят тези хора!)

И изобщо, защитата на човешките права, за която толкова се шуми в света днес, трябва да се преосмисли откъм християнската гледна точка за свободната воля. Милошевич има свободна воля, терористите имат свободна воля, Буш има свободна воля и т.н. "Историята с неговото (на Юда - б.м., Н.Ф.) предателство окончателно и необратимо заличава най-естественото ни право: правото на избор. След него изборът ти може да бъде само един: диктуваният от правилата" - обобщава статията. Свободната ни воля, правото ни на избор не е нещо, което може да ни бъде отнето и заличено, тъй като ние не сме надарени просто така със свобода, по-скоро сме натоварени с нея, обременени и тази тежест доста често става непоносима за нас. Предпочитаме да я нямаме. Когато почнем да я приемаме като дар, а не като бреме, израстваме. Но така или иначе тя си е наша, с нея сме си се родили, както сме се родили с частите на тялото си. Ако не беше така, всичко се обезсмисля. Обезсмисли ли се всичко, тогава светът няма да живее и миг повече. Никой на никого не може "да заличи" правото да избира, волята да решава! Правото на избор не е "естествено" в смисъла на думата "природно" - в природата има и други същества освен човека, но те нямат нито воля, нито право на избор! Свободата е красивият "недъг", с който се ражда единствено Човекът.

Поривът да бъде защитен пострадалия и заклеймен навеки Юда е благороден. Хуманен и много християнски порив. Всяко човешко същество се нуждае от разбиране и подкрепа, видяхме наскоро в репортаж от Централния софийски затвор, че и у най-садистичния престъпник се таи човещина.

Юда просто е сгрешил в опасното колебание между едното и другото, между доброто и злото. Всички грешим. Но колко по-друг би бил светът, ако всички имахме мъжеството да поемаме последствията от грешките си и да казваме: да, сгреших.

Изборът, за голямо съжаление на любителите на екзотиката, съдбоносният избор е сведен до две възможности. Трудно е да се приеме, че светът е толкова простичко нещо - добро и зло. Сложността идва от необходимостта да ги различаваме, но в трудните моменти всичко е ясно...

В тези трудни моменти всеки един от нас се е превръщал в Юда, извършвал е Предателството, подарявайки свободната си воля на Инквизитора.

А това, че човечеството си е присвоило правото да клейми и определя кой е предател, да наказва, както му е изгодно "предателите", да пази Системата от тях, просто да си намира оправдание за собствената поквара, ползвайки шаблона за Юда, е само още едно доказателство за изобретателността на злото, за неговата подлост.

Текстът ни предлага още доста обобщения от най-общ характер като това, че за предателството прошка нямало, че Църквата обичала да плаши, че литературата нямало как да не била богоборческа по дефиниция и т.н. Все мисли, до които няма как да стигнем, колкото и да се напъваме... да мислим. Мисли, които издават слабост към обобщенията и заучено антихристиянство. Един калъп, който отдавна хваща ръжда в някое мазе и на който леко наподобяват съвременните калъпи на западната псевдонаучна мисъл. Обобщения, които говорят за християнство, за религии, епохи и прочие едри неща и не обелват и думичка по въпроса за конкретната любов към ближния и не толкова ближния.

За предателството има прошка, милостта не се ограничава. Църквата не плаши, а разказва какво ще се случи, съобщава ни. А то че си е страшно, страшно си е, много пък смели взехме да ставаме, че и от Бога да не се страхуваме... Литературата по коя дефиниция е богоборческа? По дефиницията на Гьоте или по тази на Михаил Булгаков? Дефиниции мнооого - истината, изкуството и вдъхновението не се съобразяват твърде с тях.

Между другото, апокалипсис означава откровение, разкриване. Във Вашите думи, господин Карастоянов, няма никакво разкриване на истината, но пък са напълно откровени, тоест звучат леко апокалиптично, в което няма нищо лошо, понеже всеки християнин на тази планета чака Откровението, то е точката, до която рано или късно всички ние ще стигнем. Всеки за себе си.

 

 

© Николай Фенерски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 21.01.2005, № 1 (62)