Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

БЪЛГАРСКИ ПИСАТЕЛ
За Георги Божинов и неговия роман "Калуня-каля"

Николай Фенерски

web

Георги Божинов. Калуня-каляКниги навсякъде. Книги под път и над път. Пъстри, претенциозни, помпозни, добри книги и лоши книги, умни книги и глупави книги. И насред цялата тая гмеж от хартия, корици, картинки и домогвания до моето внимание съвсем ненатрапливо и простовато някъде там из кашоните на вехтошарите си e кротувало с векове едно явление. Подремвало си е няколко десетилетия в компанията на най-различни пройдохи и типове, дочакало си е мига, защото и хиляда години да беше стояло скрито, все щеше един ден да го дочака тоя миг - да го забележим. Да стигнем до него. Всъщност дорасли сме вече и то е решило да ни се открие. Като едно истинско откровение, като апокалипсис насред днешната мрачна епоха.

Гледам изданието от 1988 г. На външен вид невзрачно книжле, с меки белезникави корици, стилизирана рисунка, щрих на главния герой и нито ламинирани и лъскави като днешните, нито пъстри и дизайнерски, както му казват съвременните любители на бутоните и пластмасата. В тия скромни одежди си е лежало там някъде из прахоляците това издание, без да се навира на никого в очите. И е държало тайните си далече от нас. Ревниво ги е пазило от ненаситния ни консуматорски глад. Обаче шило в торба не стои. И ядрената енергия вътре в тия страници рано или късно щеше да залее света. Доживяхме го. Завиждам ви на вас, дето още не сте го хващали в ръце. Чака ви чудесно приключение.

Отгоре върху старото издание е изписано името на автора. Георги Божинов. Под него е заглавието. А на третия ред с едни жълтеникави букви се мъдри надписът "Български писател". Не патагонски, не финландски. А български - това не е името на издателството, помислих си. Това е определение за автора. Щото сега с тая шарения по сергиите, с тия най-разнообразни муракамита и балдачита, дето някакви байновци от майна си райна заявяват изкилиферчените си стремежи да ни възпитават, модерират и терапевтират, стана толкова безбрежно и безгранично всичко, че ми е трудно да си припомня какво беше българският писател. Бих го постеснил човека днешен, твърде широк е, прекалено и непристойно. Българският писател говори за българските работи. Спомняте ли си ги кои бяха те? Простички работи, не сложни, няма ги там проблемите на съвременното либерално общество, мъжът си остава мъж, жената е жена, любовта е любов, алчността е алчност, завистта е завист. Природата е природа. И един много важен момент от българската ни история също е там. Около него се завихря шеметното слово на Георги Божинов. Грабва те като перце, понася те и не те оставя до последния ред. И накрая си новороден. И осъзнаваш, че си се срещнал с велика книга, след която българската литература изглежда малко по-различно, малко по-висока. Щото това не е точно книга. Това е крепост. Литературна крепост. Кале.

По едно време бях решил да пускам в Туитър цитати от романа. Като например този: "Винаги, когато идваше тук, за да погледне към безкрая на света - вярваше, че няма да умре никога. Знаеше, че някога все пак ще се мре - но не вярваше." Спомняте ли си това усещане?

Или този: "Така го учеше баща му кога да сее кукуруз: като седнеш в браздата и задникът ти се затопли - значи време е..." Младежите на възрастта на героя днес предимно в офиси и по меки столчета сядат, не в браздата. А всички от тая бразда сме излезли, от нея сме прорасли и сме хванали по света бели.

Или този: "Обичаше песента на тая птица, която не се повтаряше никога, обичаше я повече от славея." За чучулигата става дума. Чували ли сте я?

Но един от най-любимите ми цитати си остава този: "Знаеше: като надзърне в пропаст, най-напред му се иска да скочи в нея." Не обичам да минавам пеша по високи мостове, страхувам се да излизам на балкона, когато съм на висок етаж. И за първи път прочетох на книга, че това е инстинкт. Човешки инстинкт за самоунищожение или летене... Обратното на оня за самосъхранението. И той е по-силният.

Няма повече да цитирам, не е честно да отварям капака на тенджерата от толкова далече. Седнете си удобно, отворете си я сами и се наслаждавайте. На думите, на ритъма, на силата.

Аз направих грешката, когато я взех в ръцете си за първи път, веднага да я отворя и да я запия още в автобуса от София за Бургас. Благодаря ти, Деяне. Някъде около страница 120 трябваше да спра. Не можех да продължа. Около мен имаше толкова много хора, а аз не можех да удържа напиращите сълзи, опитах се да ги сподавя, да ги преглътна. Прочитах по един ред, по половин. И отново спирах. Така ми става всеки път, като преполовя "Кочо" от "Епопея на забравените".

Така може да те сграбчи за душата и да ти я изцеди с желязна хватка само голям писател. Български писател.

 


Георги Божинов. Калуня-каля. Пловдив: Хермес, 2014.

 

 

© Николай Фенерски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 09.11.2014, № 11 (180)