Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Ноември  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

РАЗМИСЛИ НА ДРЕБНО ЗА ФЬОДОР МИХАЙЛОВИЧ

Николай Фенерски

web

С Фьодор Михайлович ме запозна в университетските ми години преподавателят ми по руска литература Николай Звезданов. Това запознанство го считам за съдбоносно, въпреки че и без него навярно щях да достигна до „проклетите въпроси“ и до днешните си убеждения. (А до вярата със сигурност, в Божия промисъл няма как да се усъмня.) Но това запознанство ми помогна, подтикна ме, насочи ме, по оня познат начин съвпадна съвсем неслучайно с годините, в които се лутах най-безутешно и се мятах като риба на сухо. Между другото, Николай Звезданов е също една странна, противоречива, крайна и дълбока личност. Той ни говореше на нас, двайсетгодишните, за неща, които никога не бяхме чували, той е авторът на най-добрите изследвания върху “Майстора и Маргарита” у нас, изнасяше лекциите си с вдъхновение и жар, които заразяваха, с думите си ни караше да чувстваме и усещаме отминалите епохи. Затова съм и склонен след толкова години да му простя благосклонните думи за свръхестественото и по-специално за Джуна и Ванга. Тогава попивах всяка негова дума и в тази част за невидимото не бързах никак да му се доверя по инстинкт. Мина време и успях да разделя това свръхестествено и невидимо на Добро и недобро, успях да се ориентирам и се моля нашият учител Звезданов също да се ориентира въпреки всичко и въпреки литературоведските си и интелигентски наслагвания. Не им е лесно и на тях, хората от предишното поколение, преките манипулации върху тяхното съзнание като че ли са били повече и по-силни, а и вездесъщото проникване на комунистическата власт е нанесло пораженията си. Сега, когато при всеки размисъл в тази насока, стигам до извода, че тази безбожна власт носи и съдържа в себе си вината за всички тогавашни и последващи беди, в това число и чалгата, в която плуваме ние ежедневно, често чувам отговори като „все те са ви виновни“ или „пак с това се оправдавате“. Но не това е важното и не ме вълнува генезисът на злото - не ме интересува дали идва от епохите на Озирис, или Зевс, или Френската революция, или Ленин с неговата ужасна 1917. Аз обвинявам комунизма само за последния век, защото пряко върху себе си усещам неговите последствия. Съсредоточавам се само върху последния един век и не мога да намеря вината за абсолютно всяко обществено зло другаде освен в него, в този западен, източен и световен комунизъм, произлязъл идеологически и обобщено изпод перото на един немски евреин в един китен град на брега на класическата река Мозел.

Неотдавна бях в този град и посетих къщата-музей, в която тоя немски евреин е изживял детството си. Исках да видя и да си представя. Да усетя поне малко обстановката, в която се създава нещо, което ще поквари и разори човешката душа на света... Какъв контраст! Там цари земно щастие, по улиците е толкова чисто, спокойно, зелено и красиво, че не успях да се сдържа и възкликнах - защо онези, които планират бъдещето на света, не са изпробвали на практика сатанизма си в Триер, защо не са провели експериментите си сред онова спокойствие и богатство, като толкова им се е искало, ами са ни наказали нас и всички останали пострадали на планетата Земя?!? Сега моята родина на нищо не прилича. Сега Русия, Сърбия, Румъния, Македония и всички останали посткомунистически държави на нищо не приличат. Тия, дето решават бъдещето на планетата ни, са решили така. И ние нищо не можем да сторим и сме невинни като деца. Комунизмът има свойството и да отъпява. Спираш да разсъждаваш трезво и нормално, пружинката вътре се е скъсала и мозъкът ти върти на празни обороти и се рее из пустини и безнадеждност.

Да, върху тези въпроси е разсъждавал самият Фьодор Михайлович. Припомних си всички тези неща, докато гледах новия биографичен сериал за него, нова руска продукция, с доста художествени измислици и може би лека тенденциозност. Но добре направен и интересен, отразени са повечето важни моменти от идиотския живот на писателя. Та самият Фьодор Михайлович е стигнал до извода, че нищо не може да се стори срещу проклетите пари и срещу огромната беда, която чака човечеството. В края на седемдесетте години на 19. век той е предусещал катастрофата, провиждал е гибелта на разума, знаел е, че дойде ли това зло комунизмът, светът ще се преобърне и ще настъпи безбожие, разруха, духовна мизерия, ад. Свобода без Бога може да доведе само дотам. До никъде другаде. Тогава тази надвиснала опасност се е забелязвала от мислещите хора. Днес някой да забелязва нещо?

Онези времена са били други, различни по дух от днешните, по-широки, по-идейни, били са времена на големите идеи и мислители, поне в културата и историята нещата са отразени по този колосален начин - отсъствала е днешната всеобхватна дребнавост, нямало го е днешното дребнодушие, каквито и герои да е описвал Фьодор Михайлович, не е описал сред тях днешния издялкан, поръбен, гладък, двуизмерен и ошлайфан човек. Това други антиутописти са се опитвали да го докарат. В края на деветнайсети век писателят е пишел на ръка, пощата му е носена на хартия, запечатана в хартиени пликове с восъчни печати, от град до град са се придвижвали за няколко дни с карети или парни влакове, все неща, които в нашата лудница няма как да си представим. А колко красиво ми се струва, че е било така в миналото, без бързане и мазохизъм. Само един ден да не използваме компютър, автомобил, телефони и всички останали пластмасови щуротии - ще разберем защо тогава е имало големи идеи и големи личности. Колкото и голяма да е една идея днес, тя ще се размаже и изгуби в потока от информация, колкото и гениална да е една личност днес, тя ще има да почака, докато я чуят. Кажете ми вие една гениална личност на нашето съвремие?

(Аз ще ви кажа - Лари Уол. Но това е друга тема, да не се отплесвам сега.)

Новото време си носи новите предизвикателства под мишница. Много от идеите на Фьодор Михайлович са актуални и сега. Удивителното е, че ние можем да потвърдим думите му за бедата, която е очаквала света. Бедата се е стоварила, драги Федя, и излекуване от нея няма. Комунистическата зараза е неизтребима. Господари на парите и на света в 21. век са си същите онези, за които ти говориш. Онези втръснали на всички имена. Как Ротшилд купили Англия - те знаели изхода от битката при Ватерло, отишли в Лондон, където още нямали тази информация, и изкупили на безценица акции, които само след три дни поскъпнали с хиляди - в една от сериите писателят разказва това. Тия същите фамилии сега купуват цели държави на едро и решават съдбите ни, и ако някога са им трябвали войни и битки, днес решават въпросчетата си чрез банките, защото всичко на практика е вече тяхно. Те това е истината, Федя, но ако им говорим така на либералите, те ни обвиняват в конспиратизъм, антисемитизъм и антимасонизъм. А ние с теб само виждаме голямата картина, the big picture, без да се натрапваме. И сме спрели да го повтаряме, за да не им втръсваме и да не ни наричат повече маниаци. Щото днес да се говори за истината е маниащина, а да се говори за Христос и Истината е „сектантство“ в очите на чалгизирания народец, наричат те презрително „набожен“. Затова, Федя, предлагам да спрем с излиянията и да се върнем на по-дребните въпросчета.

Като например как да се молим за всички и всичко и как да станем Христови. Така е, не е време на големите идеи днес. Време е на личната мъничка идейка за спасение, време е на собствения поглед навътре из ъгълчетата на собствената душичка.

Филмът ми допадна и затова, че Фьодор Михайлович беше нарисуван от плът и кръв. Грешащ, лутащ се, вярващ, отстъпващ от вярата, завръщащ се, истински жив човек. От много думи всъщност няма нужда. Но без думи как да си кажем ето тези неща?

 

 

© Николай Фенерски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 19.06.2011, № 6 (139)