Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ПЛУВАЩИТЕ КОРАБЧЕТА В ОЧИТЕ НА ЕЛЕКТОРАТА

Николай Фенерски

web

Обикновено ние, тварите от този вид, си приличаме. Повечето си имаме тела, крайници, сензори, външности, вътрешности. Но приликата е само повърхностна, епидермална, така да се каже. Пишеше някъде, че сме и образ Божи, виж, подобие Божие са малцина, приликите остават само привидни. Какво целя да кажа с тоя увод - че българските политици много приличат на хора. Повечето мязат на крокодили, хей, привържениците на рептилската теория, радвайте се, тия, нашите, я потвърждават теорията.

За няколко години само из онези сгради, коридори и кабинети на тия твари им се къса една пружинка в главата, дават накъсо, централната им нервна система се офазява от алчност, ояденост и безнаказаност и вече не са това, което някога са били, малки, сладки дечица на мама и тати. Офазяването води до това, че от тях бие ток, изтръпваш дори само като ги погледнеш. Скъсването на пружинката веднага води до промяна в лицевите им мускули, отпускат се и подпухват, блясъкът в очите отстъпва място на мътилка, кожата посивява, визията им мутира съвсем видимо. Някои от тях са ни дотолкова познати само с мутиралите си черти, че не ги познаваме с други. Гоцета, моцета, догановци, руменпетковци, сидеровци, бойковци, цецковци и всички останали влечуги изглеждат все по-злостни и по-свирепи от ден на ден. Или по-тъповати. Не сте ли се питали дали тия хора понякога се усмихват, дали имат внучета, дали и на тях им говорят така страшно, както на нас.

По телевизора показват само кашкавал, разтичаща се плът, грухтене вместо говор, някой да разбира какво говорят тия? Опитах се да погледам телевизия, за да разбера що за фарс разиграха всички актьори пред камерите на тоя деветнайсети януари, но не разбрах нито една дума. Все едно ми говореха така: здусъкзяато ювянаот здесевюнйячм. Гущери, нали ви казвам. И тези твари се имали за елит? Те са просто мръсната пяна, изплувала отгоре в бурята. Опитвам се поне в едно от лицата да открия нещо човешко. Безуспешно, нямам шансове. Мисълчица човешка, усещане такова, с което да се издадат, че сме от един вид, някаква подсказка, че не са просто макети или изрезки, че вътре в корубите им все още някъде зъзне свита на топчица една малка човешка душичка - не. Тц. Никой, братле. Зомбита.

Оная твар Ахмед Демир от Дръндар се оттегли, за да продължи да разпределя порциите в сянка, остави пред камерите свой заместник плужек. Дето викат хората, чакаме Дан Браун да напише трилогия по случая. Сценката от селска делиорманска вечеринка има няколко подцели, но една основна - да впечатли ония еднопластови хорица, избирателите на тая измислена партия, дядо ти Сезгин и баба ти Гюлшен от Поройно и Руйно, щото нали наближават избори, а те не бива да забравят за кого се гласува. Понеже оная твар, лидерът им, се оттегля, ама как да се оттегли като провален политик, какъвто е, не може така, трябва като герой да се оттегли.

Проблемът не е проблем и не бих обръщал повече внимание на човекоподобните ни политици от всички партии, включително днешната олигархокрация, ако такива техни изригвания не бяха така шумни. Позаспиваме през зимата, време е да ни събудят, но нали се сещате събудена мечка в какво се превръща, а и отдавна съм спрял да следя техния едноклетъчен живот. Техните амебести реснички и камшичета сега обаче произведоха патардия, след която клекналите и надупени подобия на журналисти като картофа Карбовски, а предполагам и карфиола Кеворк, а да не забравяме и зелки като Велева, също човекоподобни твари, но със силен зеленчуков характер, подемат и удесеторяват шумотевицата, за да се изплашим всички ние как демокрацията е в опасност, сякаш може да е в опасност нещо, дето никога не го е имало.

Споменатите подобия на журналисти навярно също някога са приличали повече на хомосапиенси. Наподобявали са повече основния замисъл. С годините обаче при тях се наблюдават същите метаморфози като при политиците. Дори си спомням кога Карбовски изглеждаше по-нормален. Мутациите обаче са трайни и единствено някакво чудо може отново да ги преобрази и да им върне по-чистия облик. В смешната игра пред камерите са замесени само проверени хора, както в сценката, така и във врявата, отекваща след това. Това вряскане ще продължи до самите избори, така им е нужно.

Спирам, край на историческия преглед. Хей така, за удоволствие реших да им кажа какво виждат хората, какво всъщност виждаме ние относно това, което те си мислят, че виждаме. Медийното пространство е изпълнено с форми на живот, гъмжи от твари, биолозите и генетиците да се заемат с изследването им. Драги съграждани, пазете се от тях и не допускайте да осквернят нито едно от петте ви възприятия, това заразно зло е особено агресивно. Много затъпя ситуацията, много затъпяха и пиарите, и сценаристите. Тъпота се носи на ултракъси вълни отвсякъде. Опитват се амебите да ни накарат всички да заживеем техния едноклетъчен живот в техния осакатен свят. Благодаря, не пуша.

 

 

© Николай Фенерски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 20.01.2013, № 1 (158)