ЧАСТИ НА РЕЧТА

Николай Фенерски

web

Февруари и март са създадени, за да страдаме. Това са месеците, в които човек може да се побърка от скука и депресия. Сивотата на дните дотолкова ме смачква, че единственото, което ми остана, бе да напиша стихотворение на тема колко омерзителни могат да бъдат февруари и март. И как се надявам все някога да свършат. Изпълнено с надежда стихотворение. Най-напред обаче, като един вид езикова подготовка за стихотворението, реших да направя бегъл преглед на частите на речта, като се възползвам от всички интенции и инсинуации, които могат да се възпроизведат от тези части, за да убия най-жестоко още няколко минути от февруари и март. Без подготовка не пише ни един сериозен поет. А напоследък дори несериозните започнаха да си обръщат повече внимание и да се подготвят граматически и психически за създаването на новия стих. Защото създаването, творенето и креативността не са прости занимания. Ако бяха прости, сам Бог нямаше да се занимава с тях. 

И така, нека погледнем с какво разполагаме като наличен материал. Десет на брой части, делящи се на две групи - изменяеми и неизменяеми. Някои от професорите лингвисти докрай са се борили срещу тази бройка, като са я смятали за изкуствена. Според тях някои от неизменяемите части в никакъв случай не е трябвало да бъдат награждавани със статут на части. Трябвало е да си останат най-обикновени звуци или да бъдат приобщени към своите по-мощни събратя - наречията. Така или иначе, разликата между изменяемите и неизменяемите е съществена, да не кажа огромна. На неизменяемите може да се разчита. Те никога не биха издали приятел - дори да ги мъчат. И при най-страховити заплахи те ще останат твърди и непроменени. Неизменяемите може и да ви се струват по-несъществени от изменяемите, но уверявам ви, че те са благонадеждни и прями. У тях няма капка лицемерие. Мъжки копелета. Докато изменяемите само чакат кога да се изменят. Да се преоблекат, фризират и гримират. Че и перуки си слагат понякога. И тъмни очила. Дебнат. И хоп - изменят се. Допреди малко в единствено число, а сега вече в множествено. А глаголите и по време се менят. Лукавството им е безгранично.

Но няма никакъв смисъл да подлагаме на обсъждане между вътрешните ми гласове въпроса за броя на частите. Десет са и нито една повече или по-малко. С малката хитрост да спомена този спорен въпрос успях да убия още една минута от февруари. Забелязахте ли? Но след този февруари идва март и аз ще трябва да се затвърдя в ролята си на убиец на време. Рецидивист.

Ако успеем по някакъв начин поне наум да убием февруари и март, ще разберем, че частите на речта са точно толкова, колкото са нормалните месеци от годината. Януари са предлозите - неизменяеми, хладни, сгряващи вътрешно кръвта, кратки като януарски дни. Със снега, под снега, в снега, над снега, за снега, до снега, от снега, между преспите. Април са междуметията - прелетните птички - чурулик, първите пъпки по дърветата - пук, веселите звуци на децата в парковете - ха-ха, скърцането на люлките под краката им - скръц. Май са местоименията, макара че и частицата май може да се причисли към този месец. И все пак през май той и тя вече се гледат по-ведро, то е щастливо, те са весели, ние ще се напием, те ще ни се радват, а кой ще се погрижи всичко да мине без проблеми, никой си няма идея. Юни е запазена хронотория за прилагателните. Юни е червен, многообещаващ, усмихнат, кокетен, разголен. Юни е пълен с всички прилагателни на света. Юли остава за частиците - горещите дни се изнизват бързо и безпаметно, подобно на частиците в речта ни. Август е едно голямо наречие за място и време. Септември не може да бъде нищо друго освен съществително. Тогава се броят пилците, тогава се прави равносметката от реколтата, тогава започват да падат първите есенни капки дъжд. А какво по-съществително нещо може да има на този свят от дъжда? Нищо! Октомври са глаголите. След лятото идва време да си разкажете - отидох там, видях това, целунах онази, летях над облаците и прочие приказки до сутринта. Глагол до глагола. През ноември идват на мода съюзите - и, или, ту-ту, хем-хем, макар че, а, защото - и хей така се изнизва целият в обяснения, защото какво друго да правиш през есента освен да се съюзяваш или разсъюзяваш. И в декември по най-естествен начин настъпва сезонът на числителните. Все смяташ колко си изкарал през изминалата година и колко ще са ти нужни през новата, колко ще изхарчиш по празниците и колко дни ще отделиш за празнуване с близките си хора. Можеш вместо пари да пресмяташ емоции. Числителните бройни се използват, когато броиш нещата, а числителните редни се използват, когато смяташ, че нещо е редно или нередно да се направи. Или че ти си наред да направиш нещо. В английския език числителните нямат статут на части. Частиците също. Явно англичаните не обичат да говорят за пари. И се отнасят с пренебрежение към частиците - тези малки, хубави думички. Хайде де! Току-виж частиците погодили някой номер на англичаните за това отношение... Числителните редни се използват и когато не си в ред.

От една малко по-различна гледна точка частите на речта съответстват съвсем точно по своята функционалност и характер на частите на човешкото тяло. Сърцето е съществително, поради това, че е най-съществено за работата на организма. Очите, ушите, кожата, носът, езикът са прилагателни, понеже чрез тях организмът установява качествата и признаците на заобикалящата го среда. Краката са глаголи, защото най-често те ни откарват до мястото на действието, а и самите те са твърде действени. Стомашно-чревният тракт може да бъде сравнен с междуметията поради звуковата асоциация. Изпускането на газове от оралния или аналния отвор при хомо сапиенсите са междуметия и нищо друго не биха могли да бъдат. Черният и белият дроб са съюзите. Чрез тях организмът ни се съюзява или се разсъюзява с веществата от околния свят. Предлозите са пръстите на ръцете и краката ни, капачките на коленете ни, лактите и по-основните сгъвки в костната система. По подобие на предлозите, които са в началото на израза, пръстите са в началото на крайниците ни. По подобие на предлозите  в сгъвките пък се крият отношенията между съседните синтактични части на човешкото тяло. Отношението между предмишницата и бицепса например - с или зад. Местоимението е аналог на мозъка ни, защото там е скрит нашият вътрешен Аз. Наречието отговаря на вестибуларния апарат, който удостоверява къде и как се намира тялото ни към даден момент - горе, долу, ребром, гърбом и прочие. Числителните са космите по нашето тяло, поради това, че също като числителните и космите могат да имат безкрайно множество. И останаха само частиците, на които се падна леко неприятната аналогия с ноктите ни. По същия начин те изпълняват служебна, странична за основното действие функция и по същия начин могат да служат за украшение. Доста неточни аналогии, биха възкликнали възмутено професорите лингвисти, но ако толкова много ми се дървят, ще им пожелая да преустановят по-сетнешно четене на настоящия научен труд. И да се заемат с написването на философски трактат на тема “Къде съм аз - къде сте вие”.

Навярно ще се запитате към кои части на речта спадат половите органи. Отговарям веднага най-отговорно - половите органи са отглаголни съществителни. Тоест съществителни с хибриден характер и глаголно настроение. У тях се съдържа голяма доза предикативност. Но в същото време са и съществителни, въпреки че това през по-голямата част от времето не е видно поради причина на наличието на дрехи.

Освен това. Частите на речта съответстват изключително точно според моите субективни изчисления и преценки на космическите тела от Слънчевата система.

Частица - Плутон - понеже я наричат планета джудже.

Предлог - Нептун - понякога е най-отдалечена от Слънцето, защото орбитата на Плутон е ексцентрична. Какви ли не номера погаждат тези частици понякога. Тц, тц.

Съществително - Слънце - съществува или не съществува Слънцето? Ето това е и отговорът защо е съществително.

Глагол - Земя - заради живота и мърдането по повърхността на тази планета. На други планети няма такова мърдане.

Прилагателно - Марс - червен, войнствен, горещ.

Местоимение - Венера - жените са клюкарки, дай им да одумват, за онази, онзи, пък тя после му каза, че не го иска, а той й отговори, че онова не било вярно, защото това нещо не било точно така.

Числително - Сатурн - скоростта на вятъра на тази планета може да достигне 1800 километра в час - големи числа, голямо нещо. За пръстените да не говорим.

Наречие - Меркурий - най-близо е до Слънцето. А слънцето обикновено е горе - на небето. Ако не е горе, то е отзад. Когато е отзад, то не пече толкова силно.

Междуметие - Уран - планетата има около 27 спътника, каквото и да означава това. И нищо не зависи от нея по същия начин, както нищо в синтаксиса не зависи от междуметието.

Съюз - Юпитер - Юпитер е грамаданска планета, диаметърът й е 11 пъти по-голям от земния - никоя друга част на речта не може да навърже толкова дълго изречение, само съюзите са способни на това. Свалям им шапка на тези съюзи. Мамка му, приятелю, съюзите са велики!

Затова хубаво се замислете коя от тези планети ще посетите през почивните дни. На коя част от тялото си ще разчитате най-много. В есктремните ситуации. И през кой месец от годината ще сложите край на стария начин на живот и ще поставите едно ново начало. Изпълнено с всички части на речта, но най-вече с глаголи. Много глаголи, по-малко прилагателни и едно-две съществителни - за тамазлък. Обичам февруари и март! О, как ги ненавиждам аз!

© Николай Фенерски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 09.12.2008, № 12 (109)