Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
РЕЦЕПЦИЯТА НА ЕЛИНСКАТА МИТОЛОГИЯ В ПОПУЛЯРНАТА КНИЖНИНА.
АНАСТАС ГРАНИТСКИ И ПАНДЕЛИ КИСИМОВ

Николай Аретов

web

Елинската митология е универсална в рамките на европейската културна семиотична система. Обхватът на термина "елинска митология" обаче далеч не е толкова ясен, а границите на явлението са размити. За нуждите на този текст може да се приеме, че "елинската митология" представляват разказите за познатите елински богове и полубогове, независимо от това в какви текстове са поместени тези разкази. Както е известно, елинската митология всъщност се познава практически основно от елинистични обработки (адаптации), които от своя страна по-късно са преразказвани и адаптирани на различни езици, включително средно- и новогръцки. Под адаптиране разбирам използването на някакви важни елементи от чуждата (или предходна) култура в свои текстове и за свои цели, в общия случай съзнателно. Подобни нови адаптации служат за основа за българските варианти от ХІХ в. Българските адаптации са относително късни и вторични, но представляват интерес от гледна точка на рецепцията както на старогръцката, така и на европейската култура, а и като елемент от модернизацията на българското общество. Настоящото изложение се опитва да предложи типология на адаптациите на фигури от елинската митология в български текстове от ХІХ в. и да проследи развитието им във времето, като се опира на произведения на двама български книжовници от епохата - Анастас Гранитски и Пандели Кисимов.

В контекста на ранното Българско възраждане елинската митология присъства под различни форми, преди всичко като елемент от цялостната рецепция на гръцката и европейската култура. Един от каналите, по които протича тази рецепция, включително и на текстове, свързани с елинската митология, е образованието, получено в гръцки и други чужди учебни заведения. Този канал е важен, но поради спецификата му той не е обект на тези наблюдения. Но трябва да се има предвид, че и без да се посвещават основно на изучаването на елинската митология, български младежи в чужди училища и университети (руски, френски и пр.) са имали възможност, наред с всичко друго, да получат и някаква представа за този съществен елемент от европейската култура (Алексиева 1979; Данова 1985; 1993).

Преводите са важна и сравнително добре изследвана форма на общуване с античната култура (Бетева 1942; Алексиева 1979; Аретов 1990; 1995; Преводна 2002). През ХVІІІ и първата половина на ХІХ в. на български все още липсват основните текстове, които пренасят елинската митология до модерната епоха (Омир, Хезиод, Есхил, Софокъл, Еврипид, Овидий и пр.) Основни фигури и сюжети все пак стигат до някои българи чрез преводи на други текстове, предимно от гръцки (средновековен и съвременен), в които са въведени фигури и сюжети от елинската митология. Подобни митологични елементи се откриват в преводите на учебни, религиозни, исторически или други по-общи текстове от типа на "Философския мудрости" на Софроний и пр. (Аретов 1990). Този тип употреби се засилва през целия период, а и по-късно. По правило цитиранията на митологични фигури и събития се използват като елемент от езика на универсалната европейска култура, чрез които българският книжовник (бил той преводач или автор) демонстрира ерудиция, а елинските богове присъстват като примери за някакви универсални явления, мислени в един по-широк контекст. Характерен ранен пример са преводите на Езопови басни - несъмнено най-популярният, а и най-рано превежданият елински текст в българската култура от първата половина на ХІХ в. В него елинските богове присъстват под формата на алегории за едно или друго човешко качество. При текстовете от Ранното възраждане разликата между митически и исторически фигури от древността не е особено съществена. В относително по-новите текстове, достигнали до българите през ХІХ в., двете категории постепенно се диференцират, като препратките към митологичните фигури като цяло са много по-малко от препратите към исторически лица и събития, към древни философи и пр. Митическите фигури присъстват косвено, преди всичко като елемент от цитирани или преразказани думи и "мъдрости" на древни автори или относително по-нови техни тълкуватели, които не принадлежат към българското културно пространство.

Първите преводи на текстове, които пряко носят елинската митология (по-точно нейните древни адаптации), започват през 70-те години на ХІХ в. и са свързани преди всичко с Омир. След това се появяват преводите на драматурзите - Есхил, Софокъл, Еврипид.

Струва ми се, че по-слабо изследваният аспект от връзките на новобългарската култура с античната цивилизация са късните адаптации. Те могат да бъдат различни, не малка част от тях са извършени всъщност в някаква чужда (не непременно гръцка) среда. Интересен казус, който заслужава самостоятелно изследване, са преводите на западноевропейски текстове с антични сюжети от типа на "Телемах" на Фенелон (Аретов 1995).

Един характерен тип адаптации на антични текстове представляват започналите още през Средновековието опити да се обвърже българския етнос с елинската цивилизация. В тези случаи отпратките са главно към Александър Велики и други исторически лица и събития, по-късно, може би чак през ХХ в. този тип дискурс започва да черпи аргументи от митични фигури като Орфей. Първоначално подобен тип адаптации се извършва при превеждането на чужди текстове, по-късно се появяват и оригинални текстове, били те литературни или "изследователски" по жанр.

При съзнателните усилия да се реконструират или конструират стари "български" или "славянски" митични системи, се забелязва, че се следва някакъв античен модел, какъвто е познат по това време и доколкото е осмислен. През ХІХ в. най-характерният, най-въздействащият пример е, разбира се, Г. Раковски. До някаква степен изборът на образец става несъзнателно, доколкото елинската (и римската) митология е най-познатата по това време подобна структура. От друга страна, съществува и желание да се "изобличат" неточностите на тази система и тя да бъде заменена с нова "своя" структура, изградена от същите и сходни елементи. В някаква степен процесът е аналогичен с наложилата се през втората половина на ХХ в. идея за "деконструкцията".

Към средата на ХІХ век зачестяват познатите и по-рано опити да се превеждат имената на елинските богове, първоначално също при преводни текстове (например у Софроний), а след това и в оригинални творби, главно в поезията (Н. Геров, П. Славейков и др.). Особен случай представляват писаните на гръцки поеми на Григор Пърличев от 60-те години, в които наред с фигури и отпратки към елинския пантеон има и съзнателно стилизиране по модела на Омир.

По-късно се появяват и опити да се използват елински митологични фигури, които носят някакъв ироничен смисъл или са част от някакъв ироничен дискурс; един характерен пример предлага комедията на Д. Войников "Криворазбраната цивилизация" (1871). Ироничните употреби на елинските митове също са доста старо явление, познато още от късната Античност, големият древен образец е "Батрахомиомахия" ("Войната на мишките и жабите", VІ-V в. пр.н.е.), приписвана на Омир.

Наред с доминиращия тип цитиране и адаптиране на елинската митология, който принадлежи към "високите" пластове на културата, се срещат и някои варианти, свързани с по-популярни жанрове и пластове на книжнината. Всички тези явления са свързани както с новородения национализъм, така и с идеите на Просвещението.

* * *

Ключово място в популярната рецепция на елинската митология заема непретенциозната книжка "Пития или гледание за щастие. Превождал от греческии Анастасий П. П. Гранитский. Уроженец Казанский в Болгарии. Напечата ся сос настояние Георгия Андреевича. В Цариград. В Типографии Т. Дивичиана. 1849". Нейният преводач Анастас Гранитски (за него вж. Аретов 1991) съзнателно се насочва към по-масова читателска аудитория. Не се изисква много смелост, за да се твърди, че тя би имала доста широка публика и днес. Не заради любопитните стихове в нея, а заради предлаганата система за надникване в бъдещето. С помощта на няколко операции (писане на точки, броене и пр.) читателят може да получи отговорите на 16 съдбовни въпроса. Гадателната процедура напомня за прочутата старокитайска "Книга на промените" ("И дзин"), но всъщност е позната за българската книжнина от миналите векове1.

От гледна точка на рецепцията на елинската митология особено интересен е хороскопът, както и двете стихотворения, като и в двете има отпратки към елинската митология. В първата част е поместено четиристишие, в което България е асоциирана с муза от Парнас:

        О ти Болгария! мати наша мила,
Утеши ся чи приближаваш до Парнаса;
        Защо синове твои тичат днес съ сила
Да призоват у тебе премудра Мусса.

(Пития 1849: 12)

Второто стихотворение "Пития, жрица Аполонова, в Делфах просвещена, жена и слугиня прелюбезна" е по-голямо, без директни отпратки към България и може да се предполага, че е превод и е взето от прекия източник, използван от Гранитски.

Читателю мой благоразумний!
        не буди ти в жалости прискорбний.
Пития жрица Аполлонова,
        тебе благи надежди подоба.
В Делфах богиня просвещенна,
        жена и слугиня прелюбезна,
Несчастливи щедро утешава,
        счастливи же весело забавлява.
Вси нейни изложения са басни;
        обаче превосходно са красни;
Понеже она чрез познание,
        прилепва добро внимание.
Да би на отчаянни будощност,
        возлюблена соделала радост;
Щото да ся чудят премудрому,
        дивному промислу Божиему?

Особено интересно е представянето на астрологията, на която е посветена втората част от книжката. То започва с краткото въведение "Волшебство чрез ороскопи или ороскопия" (Пития 1849: 44) и е последвано от, също кратки, текстове за дванадесетте зодии. От гледна точка на рецепцията на елинската митология е важно да се отбележи обвързването на отделните зодиакални знаци с елински митологични фигури. Те не са задължителен елемент от процеса на предричане на бъдещето на отделния индивид; всъщност те не са и основен елемент от астрологията, доколкото въобще съществува една "канонична" астрология. Както е известно, корените на астрологическите идеи са свързани с древна Месопотамия и Вавилон, откъдето се разпространяват в целия древен свят и около ІІІ в. пр.н.е. или дори по-рано достигат до Елада, където са радикално преосмислени в духа на Платоновата и Аристотеловата философия. Тук се оформят и представите за дванадесетте зодиакални знака и техния смисъл, както и връзките с фигурите от митологията. След това зодиакалната символика получава различни варианти, включително във Византия и в Западна Европа от времето на Средновековието2. Връзките между елинските богове и астрологията са част от астрологическите вярвания (макар и не съществена) и практически нямат отношение към същинската елинска митология. Парадоксално е, че началото на популяризирането на елинската митология в България е свързано с подобни не особено представителни адаптации. От друга страна, струва ми се, книжката на Гранитски е един от първите, ако не и първият опит за представяне на астрологията в новобългарската книжнина.

Гранитски започва с "Весей", които той свързва с "теглило сос блюда на Темида" (Пития 1849: 45). Статията в Уикипедия посочва и повече възможни асоциации: освен Темида (и дъщеря й Астрея), още Аталанта, Афродита/Венера, Хера/Юнона и др.3 Енциклопедия Британика колебливо свързва Везни с Астреа, дъщерята на Темида (Libra 2002).

За "Скорпио" Гранитски пояснява: "Това созвездие рожденно от Ориона, и преображенно от Диана на Скорпия носи сос себе си злото поведение и лукавството." (Пития 1849: 47). Енциклопедия Британика предлага две тълкувания на този зодиакален знак, като първото е идентично с тълкуванието у Гранитски; второто отпраща към скорпиона, който подплашил конете на Слънцето, карани от неопитния Фаетон (Britannica 2002). В Уикипедия тълкуванията са три, като последното съответства на варианта на Гранитски, а другите отпращат към Хадес и към Арес/Марс (Scorpio б.г.).

Стрелец е свързан с "Херон Кентавр поучил Ахилею художество стреления" (Пития 1849: 48). Двете енциклопедии предлагат същата асоциация, допълнена с отпратки към нордическата и вавилонската митология (Britannica, 2002; Sagittarius б.г.).

Любопитно е пояснението при Козирог, което използва латинския вариант на името на върховния бог и в същото изречение въвежда като пояснение гръцка дума, изписана на гръцки: "Козата Амалтия, подонницата Юпитерова, положена на небето, като Созвездие, носи неразмиышление (άπερισχεψία)"4 (Пития 1849: 49).

За тази зодия Британика предлага следното пояснение, в което не става дума за Амалтия, а за Пан и чудовището Тифон (Britannica 2002). Амалтия обаче присъства в поясненията на Уикипедия, наред със Сатурн и Аристей (Capricorn б.г.).

Водолей е свързан с "Гонимид син Троев грабнат от Зевса, за да залива нектара (вино богов) на бозите, положи ся между созвездията" (Пития 1849: 50). Двете енциклопедии предлагат различни интерпретации на този знак, като в Уикипедия името на Ганимед присъства, редом с други асоциации (Aquarius б.г., срв. Britannica, 2002).

При Гранитски зодия Риби се свързва с "делфините, които пренесоха Амфитрита Посидону, положиха ся между созвездията и носят кротост" (Пития 1849: 52). Двете енциклопедии предлагат друга митологична асоциация, която отвежда към Афродита, Ерос и чудовището Тифон.

Краткото представяне на зодия "Овна" също е свързано с основната митологическа асоциация на тази зодия, но фактически само я назовава, без да влиза в детайли: "Овен е оний, кой носи златната кожа (χρισούν δέρτς), представлява же радост" (Пития 1849: 53).

Малко по-подробно е представянето на зодия "Телца", което следва основната елинска митологична асоциация: "Юпитер приел образ Телца, грабнал Европа, чесо ради и това животно положило ся между созвездията. Носи же дерзновение и сила" (Пития 1849: 54). Уикипедия предлага и други асоциации с елински и не елински божества: Афродита, Хера, Ищар, Изида, Пан, Дионисий и др. (Taurus б.г.).

При "Близнацов" отново е маркирана основната митологична асоциация: "Кастор и Полидевкес положени между созвездията носят приятелство" (Пития 1849: 55). Тук също Уикипедия предлага повече възможности, като между тях са елинските Хермес и Асклепий (поотделно, не като двойка), двойката Аполон и Артемида, римските Ромул и Рем, нордически божества и дори славянският Велес (Gemini б.г.).

"Ракът, който убол Херакла, като убивал гидрата на езеро Лерна, станал созвездие и носи неугождения." (Пития 1849: 56). И "Лев леса Немейскаго, кога Херакул получил да надвие, смести ся между созвездията и носи храброст" (Пития 1849: 57) са също двете основни тълкувания на тези два зодиакални знака в контекста на елинската митология. При Рак Уикипедия само маркира възможна асоциация и с Персей (Cancer б.г.), а при Лъв - с Хелиос, както и с египетския Ра и други божества (Leo б.г.).

При Деви асоциацията очаквано е с "Астреа положена между созвездията носи стыд", но нейната история отсъства. Британика (Britannica 2002) споменава още вавилонската и асирийска богиня Ищар и елинската Персефона, която е спомената и в Уикипедия (Virgo б.г.).

Така в един популярен текст от десетина страници малък формат са въведени: Темида, Ориона и Диана, Херон Кентавр и Ахил, козата Амалтия, подонницата Юпитерова, Гонимид син Троев грабнат от Зевса, Амфитрита и Посидон, "златната кожа", Юпитер и Европа, Кастор и Полидевкес, Херакъл, гидрата на езеро Лерна и Лев леса Немейскаго, Астреа. Стихотворенията прибавят към тях още Парнас и муза, Пития, Аполон и светилището в Делфи. Един явно доста дълъг списък, трябва да се признае, при това в него отсъстват всякакви други митични асоциации, освен някои римски, които са си варианти на елинските.

* * *

Представителна за една от формите на адаптиране на елински митически фигури е книгата "Повести сравнения. За приятелството на древните елини и славяни. Преведе г. Пантелаки Х. К. Кесимов Терновец. В Типографията Ц. вестник, 1853". Преводачът Пандели Кисимов (1832-1905) не посочва източник и доскоро той не бе установен. Всъщност текстът доста точно следва диалога на Лукиан (ІІ в. от н.е.) "Теоксарис или за приятелството"5. Това не е първият български превод на древния автор, десетина години по-рано е публикувано и "Соновидение или живот на Лукиана Самосатеа" (Любословие, 1844, № 4-5; вж. Аретов 1990: 86 и сл.; Преводна 2002: 10, 16), преведено вероятно от Константин Фотинов или от Емануил Васкидович и И. Константинов.

"Повести сравнения" е изградена като разговор между "Мнисин и Стрелко, първий Елин, а вторий Скит (Славянин)". В български контекст двамата персонажи могат да се възприемат и като своеобразни варианти на елински митически фигури, преди всичко на Аполон, който и на други места се появява под подобни имeна6. В оригинала имената са Токсарид и Мнесип. Първият е историческа фигура - скитски мъдрец и лечител (VІІ-VІ в. пр.н.е.), живял и в Атина7. Двамата разказват истории за прояви на приятелство в своите племена. Отсъства противопоставяне между двата етноса, идеята е обща, а беседата завършва с прокламиране на дружбата между героите. Потърсена е динамичната хармония между славяни и елини. И това е силната страна на творбата - стремежът да се навлезе в две различни морални системи, те да бъдат представени без прибързани присъди.

Българският вариант на текста следва доста точно оригинала, повечето имена8 и реалии9 са запазени, включително и при малобройните отпратки към митични фигури10. Най-важната промяна е асоциирането на скитите със славяните, тя се откроява най-ясно при въведените еднотипни вътрешни заглавия - Повест первая, Повест вторая - като половината (четири) от тях имат пояснението "за скитското", т.е. старославянското приятелство. Този тип дискретна намеса в текста, която подчертава тезата на Кисимов за отколешните връзки на славяните и елините, е сходна с опитите да се реконструира стария славянски (български) пантеон по елински образец.

* * *

В началото (през ХVІІІ и първата половина на ХІХ в.) в съответствие със средновековната (и византийската) традиция отношението към елинските богове е негативно, тъй като те са възприемани като езически реликти, които подлежат на осъждане. С навлизането на модерната епоха настъпва промяна на отношението, която е свързана с уважителното класицистично отношение към Античността. Без да е доминиращо, присъствието на елинската митология в българската книжнина от ХІХ в. представлява интересен и далеч не еднороден феномен. То не е толкова свързано с "истинската" елинска митология и нейните изследователски интерпретации, колкото с универсалния език на европейската култура от модерната епоха. Нещо повече, използването на елинските митични фигури е доста разнообразно и съответства на най-различни актуални цели. Любопитно е, че присъствието на елински митични фигури се открива доста често в популярни и неканонични текстове, преди още да се появят новобългарските преводи на ключовите древногръцки творби, които пренасят елинските митове от Античността до модерната епоха. Най-ранните текстове, които носят митологичните вярвания, постепенно достигат до българските читатели, но елинските митологически фигури се използват в различни контексти и с различни цели.

 

 

БЕЛЕЖКИ

1. По информация от Боряна Христова, на която дължа благодарност. [обратно]

2. Историческите изследвания на астрологията са многобройни и далеч не единни. За да се избегне навлизането в ненужни за конкретното изследване детайли тук се следва общата картина, представена в Britannica (2002). [обратно]

3. Тук се споменават още: the Greco-Roman goddess Aphrodite/Venus and sometimes also the goddesses Eris/Discordia, along with Hermione/Concordia, Hera/Juno, Ishtar, Freyja and Frigg, and the Aztec god Xolotl. (Libra б.г.) Отпратките в Британика са доста по-малко. Трябва да се има предвид, че в Уикипедия някои от астрологическите статии са придружени с пояснения от типа на: "Тази статия или секция може да съдържа неподходящи или погрешно преведени цитати, които не потвърждават тезите на текста. Фактическата точност на статията е спорна." (Capricorn б.г.); "Обективността на фактологическата точност на тази статия е спорна." (Scorpio б.г.); "Примерите или гледната точка в тази статия или секция може да не съответстват на широко приетите виждания по въпроса. Тази статия или секция може да съдържа неподходящи или погрешно преведени цитати, които не потвърждават тезите на текста. Фактическата точност на статията е спорна." (Aquarius б.г.); "Тази статия или секция може да съдържа неподходящи или погрешно преведени цитати, които не потвърждават тезите на текста." (Taurus б.г., Cancer б.г.); "Обективността на тази статия е спорна." (Virgo б.г.). [обратно]

4. В този контекст гръцката дума може да се преведе като "неразумно поведение". [обратно]

5. Дължа благодарност на Василис Марагоз, който ме насочи към този източник. Сравнението е направено по английския (Lucian б.г.) и руския (Лукиан 1962: 258-286) превод на текста. [обратно]

6. Етимологията на двете имена е сравнително ясна: Стрелко несъмнено идва от глагола "стрелям" и може да се тълкува като отпратка към атрибута на Аполон като стрелец с лък. Мнисин може да се свърже с глагола "мня" (мн, мисля) и безлично "мни ми се" (струва ми се) (вж. Геров 1977: 76.). [обратно]

7. Името на Токсарид може да се намери по-скоро в руски и български справочници, отколкото в английски и френски. Според бележка към друго произведение на Лукиан в същото издание "героят в Т[е]оксарис вероятно е Деметрий, известен философ киник от Суниум, учител на Демонакс". [обратно]

8. Отделни имена все пак са променени: Белита е станал Велко. От друга страна, когато става дума за река Танаис (Tanais) преводачът тръгва във вярната посока и говори за "Днестр (Танаида)"; всъщност вероятно става дума за река Дон. Преводът е точен, когато говори за "Амастра, град на Черното море" - "Amastris... on the shore of Euxine", както и когато свързва Borysthenians с река "Днепр (Бористен)". [обратно]

9. Един интересен пример: петата повест е посветена на Димитър, който учи "философията, наука киническа, от премудраго онаго Родя" (срв. "Dementrius practicing the Cynic philosophy under the famous sophist of Phodes", "Деметрий равностно занимался кинической философией под руководством знаменитаго родоскаго софиста"). На друго място след думата "акинак" (на англ. sword) е въведено пояснение в скоби: "Реч Персийска е, късо и обоюостро ножче, наречено Ханджар по Турски, а кинжал по руски." [обратно]

10. В текста се споменават Орест и Пилад, Ахилес и Патръкъл, Тезей и Пиритей (Orestes and Pylades, Achilles and Patroclus, Theseus and Pirithos), "Дия (Зевеса или Юпитера по лат.)" (Zeus the God of Friendship), Анувейски храм (temple of Anubis). На едно място дори в българския текст се появява "бог Вакх", докато в другите преводи стои по-неутралното Heaven (an insult to Heaven) или бог (рус.). [обратно]

 

 

ЛИТЕРАТУРА

Алексиева 1979: Алексиева, Афродита. Гръцката просвета и формирането на българската възрожденска интелигенция. // Studia Balcanica, 14, 1979.

Аретов 1990: Аретов, Николай. Преводната белетристика от първата половина на ХIХ в. Развитие, връзки с оригиналната книжнина, проблеми на рецепцията. София: УИ "Св. Климент Охридски", 1990.

Аретов 1990а: Аретов, Николай. Софроний Врачански и диалога му със света. // Литературна мисъл, 1990, № 3, с. 18-32.

Аретов 1991: Аретов, Николай. Анастас П. Гранитски. // Литературна история, 1991, № 20.

Аретов 1995: Аретов, Николай. Българското възраждане и Европа. София: Кралица Маб, 1995 (2 изд. 2001).

Бетева 1942: Бетева, Христина. Българските преводи на антични автори от 1800 до 1900 г. // Изв. Семинара при ИФФ на СУ, София, 1942.

Геров 1977: Геров, Найден. Речник на българския език. Част 3. Пловдив, 1899 (фототипно изд. София: Български писател, 1977).

Данова 1985: Данова, Надя. Към въпроса за ролята на гръцкото просвещение в процеса на формиране на българската възрожденска идеология. А. Кораис и българите. // Studia Balcanica, 18, 1985.

Данова 1993: Данова, Надя. Още за гръцкия канал за общуване с европейската култура. Случаят К. Фотинов. // Литературна мисъл, 1993, № 2.

Лукиан 1962: Лукиан из Самосы. Избранное. Москва: Государственое издательство художественной литературы, 1962.

Преводна 2002: Преводна рецепция на европейските литератури в България. Т. 3. Класическа литература. Съст. А. Николова. София: Марин Дринов, 2002.

Пития 1849: Пития или гледание за щастие. Превождал от греческии Анастасий П. П. Гранитский. Уроженец Казанский в Болгарии. Напечата ся сос настояние Георгия Андреевича. В Цариград. В Типографии Т. Дивичиана. 1849.

Повести 1853: Повести сравнения. За приятелството на древните елини и славяни. Преведе г. Пантелаки Х. К. Кесимов Терновец. В Типографията Ц. вестник, 1853.

* * *

Britanica 2002: Encyclopædia Britannica. Ultimate Reference Suite [CD-ROM edition]. Chicago: Encyclopædia Britannica, 2002.

Libra 2002: Libra. // Encyclopædia Britannica. Ultimate Reference Suite [CD-ROM edition]. Chicago: Encyclopædia Britannica, 2002.

Lucian б.г.: The Works of Lucian of Samosata. Complete With Exceptions Specified In The Preface. Translated by H. W. Fowler and F. G. Fowler. Volume III. <http://www.gutenberg.org/dirs/etext04/lcns310.txt> (14.02.2009).

Aquarius б.г.: Aquarius(astrology). // Wikipedia <http://en.wikipedia.org/wiki/Aquarius_(astrology)> (14.02.2009).

Cancer б.г.: Cancer (astrology). // Wikipedia <http://en.wikipedia.org/wiki/Cancer_(astrology)> (14.02.2009).

Capricorn б.г.: Capricorn (astrology). // Wikipedia <http://en.wikipedia.org/wiki/Capricorn_(astrology)> (14.02.2009).

Gemini б.г.: Gemini (astrology). // Wikipedia <http://en.wikipedia.org/wiki/Gemini_(astrology)> (14.02.2009).

Libra б.г.: Libra (astrology). // Wikipedia <http://en.wikipedia.org/wiki/Libra_(astrology)> (24.11.2008).

Leo б.г.: Leo (astrology). // Wikipedia <http://en.wikipedia.org/wiki/Leo_(astrology)> (14.02.2009)

Sagittarius б.г.: Sagittarius (astrology). // Wikipedia <http://en.wikipedia.org/wiki/Sagittarius_(astrology)> (14.02.2009).

Scorpio б.г.: Scorpio (astrology). // Wikipedia <http://en.wikipedia.org/wiki/Scorpio_(astrology)> (14.02.2009).

Taurus б.г.: Taurus (astrology). // Wikipedia <http://en.wikipedia.org/wiki/Taurus_(astrology)> (14.02.2009).

Virgo б.г.: Virgo (astrology). // Wikipedia <http://en.wikipedia.org/wiki/Virgo_(astrology)> (14.02.2009).

 

 

© Николай Аретов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 02.03.2009, № 3 (112)