БЪЛГАРИЯ. ПОГЛЕД ОТВЪН

Николай Аретов

web

Раймонд Детрез от Гент (Белгия) е изследовател, който се откроява сред не особено многобройните днешни чужди българисти. При това той е човек, тясно свързан с България, специализирал българска филология в Софийския университет и активен участник в редица проекти и научни форуми в България, автор на много сериозни изследвания, които тук все още не се радват на популярността, която заслужават. На едно място си позволих да напиша, че в началото на 80-те години Р. Детрез бе първият, който осъществи пробив в традиционните представи за оформянето на българската нация. И това породи, да кажем така, хладни реакции и неразбиране. Книгата му за Григор Пърличев Криволици на мисълта (ЛИК, 2001) бе посрещната по-добре, спомням си една пространна рецензия на А. Хранова, но едва ли е прочетена докрай и осмислена от изследователите на Възраждането и балканските национализми. Използвам думата "балкански", тъй като българистичните наблюдения на Р. Детрез не само винаги са поставени в така необходимия балканистичен контекст, но и той е автор на трудове и анализи, посветени на балканския възел днес. Надявам се, че в близко бъдеще българските читатели ще имат възможност да се запознаят с болезнено актуалната му книга Косово. Отложената война.

Повод за тази бележка е една друга книга на Р. Детрез - България. Исторически речник (2006). Тя е част от много интересно изглеждаща поредица за европейските страни. Досега са излези 47 тома (някои от тях преиздания), нерядко писани от местни автори. Началото е поставено през 1993 г. с книга за Португалия, а през 1997 г. като шестнадесети том е публикувано първото издание на труда на Детрез. То е изчерпано, а новото второ издание е актуализирано и представя лица и събития буквално до наши дни, включително и датата на предполагаемото ни приемане в Европейския съюз. Тя ни е до болка известна, но едва ли е така позната на потенциалните читатели на справочника.

Основната част от книгата е речникът, който започва с "Абагар" и завършва със "Звено" (на английски изписано ‘Zveno’). Съзнателно маркирам проблема с транслитерацията, тъй като вече използвах този речник, за да намеря утвърдената английска форма на някои български имена.

За мен, а предполагам и за други, е особено интересна на първо място гледната точка на един задълбочен и добронамерен българист към редица ключови личности и събития в българската история и култура. И нямам предвид толкова споровете как е определена националната принадлежност на този или онзи, колкото за това доколко тези спорове звучат сериозно, погледнати отстрани. (За успокоение на по-чувствителните към тази проблематика ще спомена, че трудът на Р. Детрез няма да предизвика тяхното недоволство.)

Сред другите раздели на книгата специално внимание заслужават Хронологията на българската история, стегнатото цялостно представяне на България (22 страници). По-пространната Библиография включва и раздел интернет ресурси, както и списъците на владетелите, министър-председателите и техните кабинети. Не без усмивка се чете списъкът на политическите партии и организации, някои от които звучат любопитно на английски. (Например Димитровска пионерска организация "Септемврийче"... ама то и на български вече звучи странно.) Акцентът е поставен върху партиите от 90-те години на ХХ в., някои от които бях (почти) забравил. Така че, оказва се, че тази много полезна за чуждата публика книга има какво да предложи и на българския читател.

© Николай Аретов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 28.11.2006, № 11 (84)

Други публикации:
Литературен вестник, № 33, 18-24.10.2006.