Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

КИТАЕЦЪТ

Минка Параскевова

web

2.

Баба ми, слаба, но още запазена жена, често сполетяна от спомени, разказва за съдбовната си среща с китаеца.

- Много обичам конете. Можех да яздя, но не така изкусно като чичо ти Добрин.

Погледнах я. Очите й се смееха. Имаше дълги и красиви черни мигли, с които нежно пърхаше, докато нанизваше думите като мъниста.

- Бях на шестнайсет. Три месеца и половина сънувах един и същи сън, който и деня ми изпиваше. Красив черен кон препускаше диво из улиците и ме преследваше. Ама, защо? И аз не знам. А пък ми харесваше, но бягах от него. Тогава, още дете, не познавах мъжка ласка, не знаех какво е това любовта. А любовта, дете, е копринен конец - леко се увива, ама здраво държи.

Тя стана, отвори шкафа и отново я извади - кърпата. Държеше я все така сгъната, така както й я подарил.

- Коприна е. Истинска китайска коприна. За спомен. Не стоя дълго. Имал жена и дете. Но оттогава взеха да ни викат “Копринковите”.

1.

Погали ме по лицето и ми каза, че имам гладка като коприна кожа. После ми облече черно расо и ми каза, че съм четвъртата й. Задърпа ме нагоре по стълбите, краката ми се омотаха в полите на расото и я оставих да ме тегли нагоре. Не знам колко продължи цялото изкачване (сигурно две-три минути!), ама на мен ми се стори дълго като цял човешки живот. Виждах ясно напрегнатите й черти по слабото мускулесто лице. Носеше прическа а’ла гарсон. По-късно баба ми каза, че сме изглеждали като голяма черна копринена буба, устремила се към порция с хрупкави листа. От малка нося фамилията Копринкова. А по-късно научих името й - Свилена. Снимахме във Свиленград.

1 ½.с

Пиша вече десетата си книга. Нито една от предишните ми девет не е публикувана. Обичам да ставам рано преди изгрев и да оставям кожата ми жадно да отпива въздушни кристалчета свежест. А киното ми е хоби. Участвала съм в поне дванадесет филма, но все в незабележими роли. Преди два дни ми позвъниха вкъщи. Спешно! Не можах добре да асимилирам. Баба ми е била спешно приета в болница. И през ум не ми е минавало, че е шизофреничка. Толкова години и така незабележимо!... Китаецът е бил част от “другия” й живот. Но той никога не беше живял така живо както в детското ми съзнание.

Започнах следващия параграф с: “Любовта и животът имат различни измерения”.

Затворих плътно вратата след себе си. На вратата на химическото висеше табела с надпис “Ревизия”.

 

 

© Минка Параскевова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 18.08.2004, № 8 (57)

Разказът е отличен на конкурса за разказ "Зимни литературни вечери "Витошко лале" (2004).