Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Ноември  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ИМПРЕСИЯ

Минка Параскевова

web

Наниз от бръмчащи слова се носеше из тъмната улица заедно с падащия на талази мрак и нестихващ детски глъч, които изпълваха пространството между скучните сиви панелки в квартала. Рееше се над балкони с олющени мазилки, стени с графити, нашарени с пластове от политически послания, прашни любовни обяснения и забравени от бога улични лампи. Опашката на низа забърса няколко опрашени стъкла на прозорци, през които денят изглеждаше безкрайно неподвижен. Времето бе изписало върху тях знаци с мистична последователност, които напомняха за човешката тленност. Словата отдавна бяха загубили своите багри, а Главните им букви висяха някак безсмислено в края. Навярно да напомнят за нещо някому.

Плачът на пеленаче на втория ред от балкони силно разтърси тялото на низа и всичките му запетайки полетяха безмилостно надолу над главите на обичайната сбирка на кварталните тайни агенти с побелели като египетски мумии глави. Езиците им неуморно заплитаха и разплитаха човешки съдби с трагикомични моменти и обрати като същински гръцки хор в атинския форум.

Внезапно изникналият вятър понесе низа стремглаво надолу към приземния етаж на нео-хеопсовата сграда - най-старата постройка в квартала. Средата на низа заседна в нажежен чушкопек и запуши. Топлите капки вечерен дъжд го спасиха, но средата му вече се беше превърнала в "черна гръмовица" с напълно изпепелено сърце. Докато се изнизваше нагоре към кръглата луна озрънка няколко грахови шушулки, които лежаха студено и неподвижно в тавата на съседската къща. Като се надигна на пръсти, за да види как се изнизва и последната му дума, забеляза, че нещо малко, кръгло и черно се носи приспивно над граховите зрънца без принцеси. Луната за миг огря черната точка с ослепителната светлина на окото си, преди нощта да я загърне с тъмната си гръд. Низът полетя свободно, след като се сбогува със своята точка и последните остатъци от деня.

 

 

© Минка Параскевова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 10.11.2020, № 11 (252)