Минка Параскевова

Издателство

:. Издателство LiterNet

Медии

:. Електронно списание LiterNet

:. Електронно списание БЕЛ

:. Културни новини

Каталози

:. По дати : Март

:. Електронни книги

:. Раздели / Рубрики

:. Автори

:. Критика за авторите

Книжарници

:. Книжен пазар

:. Книгосвят: сравни цени

Ресурси

:. Каталог за култура

:. Артзона

:. Писмена реч

За нас

:. Всичко за LiterNet

ИМПРЕСИЯ

Минка Параскевова

Наниз от бръмчащи слова се носеше из тъмната улица заедно с падащия на талази мрак и нестихващ детски глъч, които изпълваха пространството между скучните сиви панелки в квартала. Рееше се над балкони с олющени мазилки, стени с графити, нашарени с пластове от политически послания, прашни любовни обяснения и забравени от бога улични лампи. Опашката на низа забърса няколко опрашени стъкла на прозорци, през които денят изглеждаше безкрайно неподвижен. Времето бе изписало върху тях знаци с мистична последователност, които напомняха за човешката тленност. Словата отдавна бяха загубили своите багри, а Главните им букви висяха някак безсмислено в края. Навярно да напомнят за нещо някому.

Плачът на пеленаче на втория ред от балкони силно разтърси тялото на низа и всичките му запетайки полетяха безмилостно надолу над главите на обичайната сбирка на кварталните тайни агенти с побелели като египетски мумии глави. Езиците им неуморно заплитаха и разплитаха човешки съдби с трагикомични моменти и обрати като същински гръцки хор в атинския форум.

Внезапно изникналият вятър понесе низа стремглаво надолу към приземния етаж на нео-хеопсовата сграда - най-старата постройка в квартала. Средата на низа заседна в нажежен чушкопек и запуши. Топлите капки вечерен дъжд го спасиха, но средата му вече се беше превърнала в "черна гръмовица" с напълно изпепелено сърце. Докато се изнизваше нагоре към кръглата луна озрънка няколко грахови шушулки, които лежаха студено и неподвижно в тавата на съседската къща. Като се надигна на пръсти, за да види как се изнизва и последната му дума, забеляза, че нещо малко, кръгло и черно се носи приспивно над граховите зрънца без принцеси. Луната за миг огря черната точка с ослепителната светлина на окото си, преди нощта да я загърне с тъмната си гръд. Низът полетя свободно, след като се сбогува със своята точка и последните остатъци от деня.