КНИГА ЗА ВРЕМЕТО И ОТВЪД НЕГО

Мариана Милева

web

В последните години появата на нови текстове почти не се възприема като събитие, ако те не носят някаква злободневност. Може би защото обществените сетива са доста попретръпнали от други, различни от естетическите, предизвикателства. Въпреки това в литературния живот не липсват интересни заглавия. За такова събитие би могла да се приеме електронната книга на Иванка Денева “Живот на възел”.

Онова, с което това издание веднага впечатлява, е стилистиката - вярна на класическата българска повествователна традиция. В нея има нещо от Елин-Пелиновата завладяваща простота на усещанията и от Йовковата психологическа дълбочина на проникновението. Изказът носи лекотата на брилянтни “упражнения по стил”. Последният израз, твърде емблематичен за т.нар. постмодерна естетика, поставя въпроса за степента на съответствие между историческото и социално време (белязано все пак от някаква, макар и по-различна, българска, модерност) и стилистиката на възсъздаването му (близка до типичната за един по-ранен, класически период в развитието на българската проза). Интересното е, че творбите в тази електронна книга звучат хармонично от гледна точка на сцеплението между форма и съдържание. Може би защото авторката не остава съвсем при традицията. Жанровите модели на нейните разкази са отдалечени от класическите сюжетни образци на разказа от първата половина на ХХ век. Те са по-скоро отделни фрагменти от цялото, разчитащи на една ярка и запомняща се поанта. Авторката сякаш бяга от сюжeтните “канони” и в повечето от творбите търси сюжетен “акцент”, най-често чрез рамкиране на композицията. Така внушенията се лишават от директност и категоричност и от претенцията да назоват някаква окончателна и неподлежаща на оспорване истина. Тези жанрови “преливания”, както и хомогенната стилистика на отделните творби поставя един нелишен от основание въпрос - не представлява ли всъщност цялата книга опит за циклизиране на отделните повествователни цялости. Като междужанрова форма циклизираната проза страда от епическата “недостатъчност” на времето и същевременно тъкмо поради това търси да я преодолее. И в книгата на Ив. Денева се рисува една фрагментарна, разпадаща се поради “преходните” обстоятелства действителност, в която обаче въпреки центробежните тенденции напира и стремеж да се споят началата. Последното очевидно е и художествената цел на авторката, защото въпреки актуалните за социалното време сюжети на творбите, книгата не звучи злободневно социално, а се стреми да се докосне до вечни категории - любов, милост, прошка...

Тематичният обхват на електронната книга (цикъла?) е изключително широк. Персонажите са селяни, интелигенти, новобогаташи, хора на изкуството, всички те подложени на изпитанията и превратностите на съдбата и времето, сблъскащи се с непоносимия ужас или безличието, с греха или добротата, познаващи висотите на опиянението или бездните на сломеността. Това са и хора от “периферията” на живота, социално маргинализирани, отхвърлени, изтикани извън “коловоза”. Идеята на авторката е да види как идещата от “архетипите” воля за живот може в днешната хаотична действителност да помогне на човека, без да робува на предразсъдъци, да превъзмогне праговете на живота и мисленето си. Разрешението на тези въпроси е кодирано в композицията на електронния сборник, който завършва с пет творби, извеждащи любовта и прошката като универсални отговори на всички човешки въпроси.

© Мариана Милева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 03.04.2006, № 4 (77)