Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ДОБРИЯТ УЧЕБНИК ОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА "ДОПИСВАНЕ"

Мариана Милева

web

Ефективността на един учебник се определя от множество фактори, които действат едновременно - рецептивната среда (т.е. типът училище и интелектуалното равнище на учениците, формирано на базата на определен вид предварителен подбор), мотивацията на учениците, достъпността на съдържанието, структурата и композицията на урочните статии, организацията на съдържанието в учебника. Комплексността на тези фактори прави твърде рискован всеки опит за категорично мнение по въпроса, дали един учебник е достатъчно ефективен, защото единствено практиката би могла да покаже дали той като средство в обучението може да помогне за осъществяване на предварително набелязаните цели.

Един от вариантните учебници за 11. клас по български език е учебникът на изд. „Анубис“ с ръководител на авторския колектив Т. Бояджиев. Този учебник притежава няколко основни белега, които в голяма степен биха подпомогнали обучението по български език. Учебното съдържание в урочните статии е преодоляло някои досегашни залитания в посока на прекалено академичното поднасяне на информацията. И съдържанието, и стилът на отделните урочни единици са достъпни, с добре намерен баланс в употребата на термини, чийто брой в отделната урочна единица е около четири-пет, т.е. съобразен е с рецептивните възможности на учениците.

Друга особеност е стремежът съдържанието на повечето урочни статии да подпомага социализацията на единайсетокласниците. Учебните единици, свързани с журналистиката и с извличане на информация от писмен текст, са ориентирани към усвояване на практически опит.

Не на последно място предимство на учебника са пределната графична яснота и ред на изложеното съдържание - на левите страници са разположени урочните статии, а на десните - упражненията. Сред тях има и задача, придружена с шеговита рисунка, която разчупва иначе сериозния характер на урочното съдържание. Стремежът за разнообразяване на упражненията се разчита и в каретата „Проверка и оценка“.

Упражненията обаче са недостатъчни като количество. Този факт „отваря“ един сериозен въпрос: дали учебникът трябва да предоставя на учителя готови варианти на упражнения, или само да го насочва, т.е. да му дава възможност за по-голяма инициатива. От гледна точка на педагогическата практика и опит този въпрос е по-скоро реторичен, защото всяка аудитория е различна и изисква свой специфичен вариант на обучение, т.е. необходимо е учителят да бъде гъвкав в подготовката на уроците. Затова и упражненията във всеки конкретен урок той би могъл по-тясно да обвързва с житейската практика и в същото време да ги подрежда по подходящ начин - например най-напред упражнения, които проверяват дали са осмислени преподадените знания; после - упражнения за редактиране, и накрая - упражнения за създаване на собствен текст на базата на съответния урочен материал.

Възможно е да се отправят и някои незначителни препоръки. Например при урока „Реклама“ би могло да се обърне специално внимание на българския принос в рекламната практика - т.нар. „позиция на Чилов“ в печатната реклама, с цел да се формира позитивно отношение към родни постижения. Разбира се, подобни допълнения биха могли да бъдат правени и от самия учител.

В началото на 21. век, за който се твърди, че е векът на технологичните нововъведения, знанията би трябвало да се поднасят достъпно и гъвкаво, за да може училището да отговори на динамично развиващите се процеси в обществото. А добрият учебник, какъвто е представеният в настоящия отзив, само би улеснил това.

 


Бояджиев, Т., В. Попова, Вл. Жобов, Т. Колев. Български език за 11. клас. София, Анубис, 2001.

 

 

© Мариана Милева, 2002
© сп. Български език и литература, 2002
© Издателство LiterNet, 20. 01. 2003

=============================
Публикация в сп. "Български език и литература", кн. 1, 2002.