 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Докосваш топлите устни на кафето
и поемаш аромата на минутите...
Хубаво е да ги пилееш ей така.
Да си отделиш чаша кафе
за празни приказки.
С приятел или псевдоприятел.
Да си почуруликате,
да подишате въздух -
без значение какъв -
отровен от коли или отровен от цигари,
да се посдърпате даже...
Черна негърска напитка е кафето.
Има нещо тъжно в нея.
Не знам какво е,
но и не желая да знам.
Сега не съм скъперница на време.
Хубаво е, че има устни до моите
и някакъв, някакъв импровизиран Смисъл,
който ме устройва.
А минутите нека ми се плезят!
© Милена Митева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 18.09.2011, № 9 (142)