* * *

web

Отварям бутилката
и изливам съдържанието в мивката.
Колко ли часа приятелство затрих?
Колко страстни погледа
и пиянски усмивки?
Колко ли пъти щеше да ме пожелаеш
в тази бутилка?
Колко пъти щеше да вкусваш устните ми,
изпръхнали от течността?
Изливам във мивката
своята любовна нощ.
И пускам водата.
Нека отмие всичко,
което не се е случило.
Така, както горещия душ
отмива умората ми след бурна нощ.
Тъгата е празната бутилка,
която държа в ръцете си.
Никога не успявам да излея
последната капка наслада.
Тя винаги се изпарява
…с времето.

08. 2001