web

Моя силна и непокорима крепост,
Колко бавно те превземах аз!
Никога не те превърнах в пепел -
Само себе си изгарях аз.
И със своя огън непокорен,
И със неговата силна мощ,
Покорявах сънищата твои,
Ставах твоята безсънна нощ.
Станах твоята звезда незнайна,
Твоят дъжд под клепките валял,
Твоя малка, но човешка тайна,
Твоят лъч на устните изгрял.
Твоят вятър, който отдалече
Призори събужда твоя ден.
Бях във мислите ти и в мечтите,
Исках да сънуваш само мен...
И когато станах победител
На очи, на мисли, на черти,
На безсънни нощи и тревоги,
На изстрадан и изплакан ден...
Аз разбрах - без теб не мога!
Победителят май беше победен!

© Мария Бакърджиева, 2003
© Издателство LiterNet, 18. 04. 2003
=============================
Първо издание, електронно.

Стихотворението получава Поощрение на средношколския конкурс за поезия "Възкресения 2003".