Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ВНЕМЛИТЕ ВИ, ЧИТАТЕЛИ И СЛИШАТЕЛИ, РОДЕ БОЛГАРСКИ!

Лиляна Ставрева

web

Такива са началните слова на призива на Паисий Хилендарски към сънародниците му да бъдат радетели за език и род и да съхранят тяхната чистота.

На всички степени от развитието си народите общуват помежду си и разменят придобивките на своята материална и духовна култура. Така се създават условия за езиково въздействие и за фонд от думи, които служат за международна употреба - най-вече техническа терминология, абстрактна лексика, за материалния живот, за търговия и културен обмен. Но наред със задоволяването на такива потребности в някои области на културата (по-специално в езикознанието) има направления, които се характеризират с непримирима борба за прочистване на родния език от чужди думи. Това е пуризмът. У нас през Възраждането, още в неговите първи две десетилетия, той се създава и развива постепенно в целия предосвобожденски период. Негов най-виден представител е Иван Богоров, известен в културната история на България с разнообразна дейност в областта на журналистиката, образователното дело и словесното художествено творчество. Като участва активно със статии по важни икономически, политически и културни проблеми, той иска да запази родния език от навлизането на чужди думи със страст, която буди присмехулно отношение в различни обществени среди.

Най-важният принцип в дейността на Богоров остава изковаването на нови думи, наред с желанието и готовността сънародниците му да опознаят характерните особености на родния език. Затова като радетел за българска култура и просвета той издава своята "Първичка българска граматика" (1844); в нейното предисловие той се обръща към съвременниците си с думите: "И сега ви я подавам милички българе с надежда, че ще упъти що-годе нашите чеда да пишат и говорят уредно български".

Богоров ратува за изграждането на здравите основи на книжовния език на основата на книжовните традиции и на народните говори. Затова той пише: "Навсякъде по нашенско селяните говорят чисто български и добре изговарят думите, а пък гражданите - размесени разни народности - са си изпоразвалили езика и употребяват много чужди думи. Българският език е народен. Той живее и до днес".

У Богоров е подчертано желанието да даде простор в книжовния език на изразни средства, които идват от недрата на народа и трябва да бъдат обработени и подчинени на функциите на книжовността. Затова в статиите си той употребява думи като: кът, верига, загуба, печалба, заздравявам, оскъден, прибързан, остроумен и др. Тази препоръка на Богоров, призната като заслуга в историята на нашия книжовен език, се смесва с неодобрението на неговата страст към словотворчество в думи като междудръвник (вм. алея), напрегателен (вм. напрегнат), драсни пални клечица (вм. кибрит). В своя "Словник" той препоръчва замяната на някои турски думи с нашенски, например навик вм. адет, глупав вм. аджемия, гвоздей вм. пирон.

За филолозите може да представлява интерес желанието на Богоров да замени названието на възприетите препинателни знаци като: капка вм. точка, кривичка вм. запетая, две капки вм. двоеточие, питна бележка вм. въпросителен знак, чудна бележка вм. удивителен знак, кривички вм. кавички. Тези названия той смята присъщи на българското равнописание (правопис). Словесните чудатости на Богоров са изложени в неговите съждения в "Чисто българска наковалня за сладкодумство" (1878-79).

Забележителен е фактът, че почти никой от Богоровите съвременници не се заразява от неговата страст да изковава нови думи и да се бори яростно против чуждиците, макар че и преди него някои книжовници ратуват за прочистване на езика (Неофит Рилски, Неофит Бозвели). Но, от друга страна, са много ревностните последователи на Богоровата мисъл, че "за да пише и списува човек на един език, трябва да го познава много добре, ако и да е бащиния му език".

След Освобождението крайният пуризъм като книжовно явление заглъхва, защото той принизява хуманистичните традиции на книжовността, и това е съвсем естествено, защото нашият език през годините е изпитвал чуждоезиково въздействие, но никога не е бил заплашван от крайна езикова експанзия.

Във филологическата дейност на Богоров няма само странности. Той изказва и разумни мнения за отстраняването на чужди думи, които пречат на развитието на домашния словесен имот. Затова могат да се прочетат и такива негови забележки: "Колкото за ония речи, със които трябва да се дотъкми езика ни и като се разбере веке, че го нямаме, ний може да ги вземем отдето видим, че е най-добре и по-прилично за нас, та да ги прекроим според българската свойщина". И все пак през последните години от живота на Богоров словотворческата му страст не го напуска и той съставя нови думи като леснина вм. колай, напряко вм. кестерме, молба и други отдавна забравени, като: достойник вм. министър, правдарница вм. съдилище.

В пътя на годините културната общественост отдавна е простила чудачеството на Богоров и затова при оценката на неговото дело се цитират мислите на Марин Дринов: "Ний трябва да благодарим, че има един Богоров, сега само Богоровци ни трябват. Те ще ни разсмиват, но ще ни стряскат и поправят, защото всички сега грешим против чистотата на езика".

В последните години на нашия век проблемът за чистотата на езика се свързва с дейността на видния наш езиковед акад. Александър Теодоров-Балан. Още в началото на своята научна дейност той изявява своето схващане за чистотата на езика твърде широко. Затова грижата му за нея се проявява не в борба срещу чужди думи и изрази, а в подбора на български по дух изразни средства и във внасянето на нови елементи от българските диалекти в българския книжовен език. Без да бъде краен пурист, той изхвърля ненужни според него думи като: кауза, натурален, порядък, сервирам, третирам, консумирам. Нямат място според него съчетания като: началник-влак, държа реч - съставени по чужд образец.

Чистотата на езика Балан схваща като подчертаване на красотата му в речника и граматичната структура и в неговото благозвучие. Без да е увлечен от словотворчески крайности, той създава нови думи, за които сега никой не подозира кой е техният творец. Такива са: заплаха, предимство, почва, украса, борба, дейност, гледище, становище, летовище, хижа.

В периода, когато се създава българската филологическа наука, друг виден езиковед - проф. Стефан Младенов, пише: "Неразумно и смешно постъпват ония, които пълнят езика с непотребни чужди думи. Мнозина си мислят, че ще минат за много учени и речта им за по-красива, ако употребят някоя чужда дума, вместо "простата" от своя език".

По-нататък в първите десетилетия на следосвобожденска България между строителите и ревнителите на българския роден език видно място заема известният публицист и историограф Симеон Радев. Неговите разбирания за чистотата на езика и досега споделят хора от високите културни среди на България. Те не са ограничени пуристи и сектанти и напълно приемат становището на Симеон Радев: "Трябва да правим разлика между чуждите думи, употребявани без нужда - от мързел на ума, от невежество, от своего рода мегаломания, и тия, които са излишни. Има наистина понятия и душевни състояния, има начини на действия и отсенки на мисълта, за които нямаме свои думи и сме принудени да ги заемем от чужди езици". На основата на такива схващания се основава убеждението, че в някои области на бита и обществените изяви употребата на чужди думи не може да нанесе вреда на точната, целенасочената и съдържателната реч.

Опитваме се дотук да изложим съществените моменти от борбата за чистотата на езика в миналите десетилетия, за да може в нашето съвремие да се използват пълноценно някои идеи и внушения за истинска и умерена позиция в нея. Защото в настоящия момент този въпрос се поставя плахо и неакцентирано както в писмеността, така и в речевата практика. В тази насока у нас са забележителни занемаряването и крайното свободомислие.

За да бъде обстоен анализът на схващанията за чистотата на езика, би трябвало да посочим отношението на художествени творци по тоя проблем. Достойно за отбелязване е, че повикът за безусловно изгонване на чуждите думи никога не е излизал от средата на нашите писатели. И в хора на заклинателите на чуждиците никога не се е чувал гласът на Вазов, Михайловски, Славейковци. Към тях могат да се причислят Т. Траянов, К. Христов - познавачи на чуждите литератури, които знаят какво значи красота, живописност и енергия на езика. По този повод Пенчо Славейков пише: "Езикът ни е дивен и в него е залогът на онова хубаво, което ние ще създадем. Във всяка негова дума има меч, млат, длето и мускули". В такава насока е и признанието на Йордан Йовков: "Кога пиша, всичкото ми внимание е в това - да направя езика си колкото може по-прост, по-естествен, по-самопонятен, за читателят, като мине през него, без да усети, да се спре върху изображението".

В наши дни малцина проявяват такова внимание към словото, особено в публицистиката. В текстове с хуманитарно направление неприятно впечатление оставя прекомерното натрупване на чужди думи, които, ако не са елемент на словоизлишество, могат пълноценно да съществуват самостоятелно. Читателят често пъти бива подразнен от текстове, в които на десет реда има повече от двадесет думи и словосъчетания като: сакрализирана красота, исторически емпирии, критически метатекст, различни визии, йерофонен образ. Естественото езиково общуване, нарушено от словоизлишеството, характеризира писмената реч на хора, които искат да демонстрират обща и езикова култура. В публицистиката може да се посочат много такива случаи.

Излишеството на български и на чужди думи най-вече в съвременната публицистика с философско, изкуствоведско и всяко друго съдържание Симеон Радев нарича "научна бомбастика", и то преди няколко десетилетия (1941). А как би определил сега безсмисленото словоизлишество на много и излишни публицистични предавания. Словоизлишеството създава трудност за читателя, който често трябва да отваря речника за чужди думи, за да проникне в същността на прочетеното.

Не само в научни и изкуствоведски студии, но и в радио- и телевизионните предавания се допускат нарушения на чистотата на езика. Това са случаи, при които се демонстрира познаване на чужд език. То личи особено в музикалните предавания в подчертаната склонност на говорителите, когато цитират английски думи и словосъчетания - същите тези говорители, които надве-натри преглъщат български думи и словосъчетания и винаги неправилно поставят ударения на нашенски най-често срещани думи: научен, училища, краища и др. И тъкмо в такива предавания постоянно се напомня при избора на музикални парчета (неподходяща и грозна дума за художествена творба) "Изберете българското". Не искам да засягам въпроса за езиковата грозота на рекламите, названията на предприятия, фирми, предмети, увеселителни заведения. За тях могат да се наблюдават и съберат примери за една пространна езиковедска монография.

Всеки обзор на становища за чистотата на родния език трябва да насочва читателя, от една страна, към опознаване на културната история и на творческата филологическа мисъл и, от друга - към незачитането на книжовните и стиловите норми на езика. Такова опознаване насочва към необходимостта от мерки за опазване на правилността, красотата и богатството на нашия език на съвременния етап. Сега равнището на езиковата култура на българите от всички възрасти е твърде ниско. Затова трябва да се предвиждат начинания преди всичко в областта на езиковото обучение. Съдържанието на учебните програми за нашите училища показва правилно разбиране за основите и развитието на езиковата култура. Но малцина са преподавателите, призвани за такава отговорна работа. Защото особено младите проявяват интерес повече към подготовката на своите ученици по литературни проблеми, а по езиковите работата остава на заден план. Наблюденията над езиковото обучение сочат едно благоприятно обстоятелство - експерименталната работа с ученици от по-голяма възраст показва техния интерес и несъмнени възможности за опознаване на характера и развитието на изразните средства на книжовните стилове на езика - предимно на художествения и научния стил.

Нашето всекидневие постоянно поставя за обсъждане въпроси, които се отнасят до изграждането и самобитността на българското езиково богатство, но е недостатъчен интересът на повечето граждани към българското слово и неговата правилна употреба. Може би участието в такива начинания ще се постигне по-късно, когато културните дейци ще се освободят от много задължения и грижи за материалната и семейната издръжка. Към задължителните промени за повишаване на езиковата култура се отнасят и задачите на публицистиката. Към по-висока езикова култура трябва да насочва обстойна и строга критика на публицистични материали, които показват непознаване на българското слово от пишещи амбициозни автори и липсата на усет у тях за стилово-езиковите особености на различните публицистични жанрове.

За да се повиши равнището на езиковата култура на хората от различни обществени слоеве, трябва остро да се почувства необходимостта от публични обсъждания на езикови проблеми във всякакъв вид програми. Сега у нас за млади и стари се устройват всякакви развлекателни програми по радиото и телевизията (музикални, словесни, театрални). Защо да не се посветят моменти от тяхното съдържание на красотата на езика или на неговото замърсяване.

С мисълта за повишаване на езиковата култура на нашия народ трябва да живее всеки, който участва в изграждането на новия живот в нашето съвремие. Всеки родолюбив българин трябва да се чувства призван да се бори срещу небрежността, отклоненията от нормативните изисквания на езика, да помогне за запазването на неговата самобитност, красота и усъвършенстване.

 


Бел. ред. Докато подготвяхме този брой, ни съобщиха, че на 14.08.2005 г. дфн Лиляна Ставрева е починала. Редакцията изказва съболезнования на близките й.

 

 

© Лиляна Ставрева
=============================
© Български език и литература (електронна версия), 2005, № 4
© Електронно списание LiterNet, 25.10.2005, № 10 (71)

Други публикации:
Български език и литература, 2005, № 4.