АНТОЛОГИЯ НА ВЕЧНИЯ ДУХОВЕН ХОРИЗОНТ

Красимира Кацарска

web

Второто допълнено издание на „Незаглъхнали извори“ с подзаглавие „Христоматия по методика на обучението по български език и литература“ със съставител доц. Райчо Русков съдържа наблюденията, разсъжденията, разработките и препоръките на различни български учени върху системата от устни и писмени упражнения в училище. Подредени по хронологичен ред, статиите проследяват етапите, през които преминава методиката за изучаване на художественото слово и на българския език. Като много представителни могат да се посочат имената на известни автори, като Добри Войников, Иван Вазов, Константин Величков, Александър Теодоров-Балан, д-р Кръстьо Кръстев, д-р Иван Д. Шишманов, Елин Пелин, Ран Босилек, Димитър Осинин, Любен Георгиев, Николай Райнов, Малчо Николов и Иван Хаджов. Доловени са и правилно са отразени опасностите, които крие неправилният подход към литературните текстове, и са посочени пътища за тяхното преодоляване.

Статиите в сборника представят различни подходи за изучаване на български език чрез художествени творби - но само след осмислянето на авторовите послания в контекста на конкретната епоха. Затова съвсем основателно книгата започва с грижата на Добри Войников за езика и завършва с препоръки за нов прочит на авторите от задължителната програма.

Преместването на долната времева граница на създаване на публикуваните текстове (1874-а, а не 1884-а, както е в първото издание) дава възможност на читателя да разбере някои от тенденциите в мисленето за езика на образованите българи от последните години на чуждото потисничество. Материалите, писани до 1941 г., предоставят възможност да се проследи развитието на методиката ни за изучаване на български език и литература.

Като достойнство на „Незаглъхнали извори“ може да се посочи изборът на статии, които търсят опора на методическите постановки в конкретни художествени произведения. В сборника е отделено място и на материали, визиращи необходимостта от култивиране на изразителното четене (с. 13, 110, 114, 119, 202, 215, 218, 225, 226, 227, 237 и 242).

Подборът на статиите издава стремежа на доц. Райчо Русков да се открие връзката между езика и четенето, взаимната обвързаност между устното и писменото слово, както и обвързаността между урока и живота, училището и обществото, литературата и другите изкуства.

Сборникът „Незаглъхнали извори“ може да се осмисли и като доказателство за връзката между епохите, осъществявана чрез образованието по български език и литература.

Оригинално е хрумването на съставителя доц. Райчо Русков да посочи - макар и твърде лаконично - длъжностите, заемани от представените автори в сборника, - министри на народната просвета, академици, професори, писатели, главни експерти в Министерството на просветата, преподаватели и образцови учители в Стажантския институт и учители. За улеснение и ориентиране на читателите в книгата са поместени и някои откъси от отзивите, получени за първото издание на книгата, от проф. Жечо Атанасов, проф. д-р Славчо Иванов и проф. д-р Христо Първев. А това вече е гаранция за стойността на антологичния труд на моя преподавател по методика на обучението по литература в СУ „Св. Климент Охридски“ от 70-те години на 20. век доц. Райчо Русков.

© Красимира Кацарска, 2003
© сп. Български език и литература, 2003
© Издателство LiterNet, 09. 10. 2003
=============================
Публикация в сп. "Български език и литература", кн. 1, 2003.