И втората литературноисторическа книга на Валентина Петрова издава пристрастието й към модерното и нестандартното разглеждане на значимите развойни явления в българската литература. Посветен на проф. Любен Бумбалов заради подадената някога от него за добро ръка, сборникът представя „подлунния свят“ на голямата личност Атанас Далчев.

Като продължава някои историкокритически постановки, заявени още в „Необходимите символи на тази страшна загадка, наречена живот“, изследователката се спира на важни символни послания, носещи новаторството в корените си. И ако в творчеството на Елин Пелин („Гераците“ и „Под манастирската лоза“), Йордан Йовков („Старопланински легенди“), Георги Караславов („Снаха“), Гео Милев („Септември“) и Климент Охридски („Пространно житие“ и „Похвално слово за Константин-Кирил“) все още напипва значимите връзки между света и човека в контекста на променящото се време, във „В подлунния свят на Далчев“ усилията на В. Петрова са концентрирани около един самотник, създаващ прецедент с художествения си поглед към човека и неговия вещен свят.

Проблематизирането на Далчевата поезия става с модерна терминология. Като тръгва от символните послания на числата и цветовете, на топосите и времевите граници, В. Петрова очертава обхвата на архетипните образи, визиращи връзката между митология, фолклор и литература (като „преход от кръга към квадрата“): „Пространството у Далчев е умалено и „затворено“, но това не е символиката на съвършеното заградено място, излъчващо стабилност и сигурност; това е „квадратът“ на антидинамичността, съдържащ представата за застой и смърт, за съдбата на сътворената материя, обречена на разруха. Умален пространствено и отдалечен от космическата си същност, светът зазвучава дисхармонично“.

Търсенето на екзистенциалното в противовес на преходното, на сакралното - като отрицание на профанното, всъщност показва най-вярно посоката на критическите визии на авторката: „Надмогването на профанното време-пространство става възможно, когато лирическият Аз преодолее съзнанието за безсмислието на битието, разрешавайки драмата, свързана с „подлунния“ свят на явленията“, в който „всичко остарява и е обречено на загиване“ (и „духовните дела, както и материалните неща, и първите, уви, по-бързо от вторите“).

Убедена в необходимостта от откриването на нови ракурси към текста, търпящ банализиране от прекалените опити да се вмести в определени рамки, В. Петрова намира своя посока, като следва най-добрите чужди образци в това отношение. Като опорни текстове в книгата й могат да се посочат Библията и Речникът на символите. Интересуват я гледищата на Мирча Елиаде, Елеазар Мелетински, Жорж Батай, Гадамер, Гарл Густав Юнг, Николай Бердяев, Кандински, Лидия Гинзбург, Луи Арагон, Роже Кайоа и Добрин Добрев. Колкото и да са различни погледите на тези изследователи към литературата и нейната същност, те дават храна на въображението и конкретизират и най-абстрактните представи и понятия от сферата на литературната теория.

Търсенето на нови равнища за интерпретация се осъществява посредством предложените отправни точки към текстовете още в първата книга на В. Петрова (и по-специално - към Елин Пелин и Йордан Йовков). Митологичното мислене и символните образи, геометричните конструкции и антонимите очертават параметрите на един модерен критически език - терминологично съвременен, ориентиран към аудитория с определени литературни интереси. Риториката и диалогичността съжителстват при тълкуването на познатите архетипи и придават смисъл на прочетеното: „Художественото „митологизиране“ на Далчев преосмисля последния компонент от триделната инициационна структура, чрез която е компенсиран отнетият финал на мита - на мястото на липсващото сакрализирано пространство е сътворено съкровеното човешко пространство, населено с обичаните хора“.

Желанието да се следват установени културни модели води В. Петрова към разлагането и съединяването на няколко възможни прочита на Далчевия текст: семиотичен, херменевтичен и теоретичен. Така се избягва опасността от влизане в противоречие с познатия историко-хронологичен подход към художествените явления. Естетизацията на вещния свят и на имперсоналния лирически субект се виждат в светлината на тяхното универсално битие - за да стигнат отвъд днешния ден с прозренията за повторителността на ритуално-миметичното си присъствие: „Далчевият текст раздипля водната космология в цялата обхватност на двата противоположни символни комплекса - от падащите небесни Горни води до първичните Долни води на подземното царство, като съхранява привлекателността на архаичната конструкция и интуитивността в преоткриването й“.

Книгата „В подлунния свят на Далчев“ от В. Петрова е предназначена за специализирана читателска аудитория. Хубаво е тя да стигне до младите възприематели - ученици и студенти с литературни интереси. Затова одобряването на този литературноисторически текст от МОН може да се окаже шанс за българското училище.

© Красимира Кацарска
=============================
© Български език и литература (електронна версия), 2004, № 1
© Електронно списание LiterNet, 24.04.2004, № 4 (53)

Други публикации:
Български език и литература, 2004, № 1.