Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
НОЩТА НА ФИЛОСОФА
web
Нощта - убежище на неприлични мисли,
нахлу през кухненския ми прозорец.
Попи в завесите, от полилея висна
като обесник. И проскърца столът.
Нощта е мащехата на деня -
минорен, саможив и зле възпитан.
Открадна мои мисли. Разпиля ги
между жени, достойни за обичане.
Така съм пуст! Напомням на брега,
на който след сношение пиянско
осъмва бременна нощта
и все по-трудно ражда бъдещ залез.
Избутан по ъглите, настрана
заспива недолюбен хоризонтът.
И, тихо, като шепот на жена,
напуска ме животът.
© Красимир Йорданов, 2003
© Издателство LiterNet,
24. 04. 2003
=============================
Първо издание, електронно.
|