Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

КЪМ ВЪПРОСА ЗА ИЗПОЛЗВАНЕТО НА КОПИЕТО И ВОЕННАТА РЕВОЛЮЦИЯ НА XI ВЕК В ЗАПАДНА ЕВРОПА

Ивелин Иванов

web

Статията се спира на частичен въпрос от общия проблем за военната революция на XI век, и по-точно на промените в използването на копието от конния войн и навлизането на така наречения фронтален удар с копието, при който се използва цялата мощ и сила на препускащия кон и ездача. В историографията съществуват няколко становища и мнения относно долната хронологическа граница на навлизане на този нов начин на атака срещу противника и един от най-спорните въпроси се свързва с изображенията на атакуващи конници от широко известния гоблен от Байо, който представя битката при Хейстингс между норманите на херцог Вилхелм и англо-саксите на крал Харолд. Някои от историците са на мнение, че в тези изображения не може да се открие новата техника на фронтален удар, а други, че това е първото свидетелство за неговото използване. В контекста на този спор и използвайки примери с други изображения на атакуващи рицари от миниатюри и от каменни композиции или витражи в някои катедрали от XII-XIII век, авторът продължава обсъждането на този спорен въпрос. В заключение той се присъединява към мнението, че новата бойна техника на фронталния рицарски удар започва да се прилага още през втората половина на XI век и изображенията от гоблена от Байо могат да подкрепят това твърдение.

“…В историята на развитие на оръжейното дело в Европа няма период с по-голямо значение от периода на X и XI век...” Тази констатация на Паул фон Винклер, творил в края на XIX век, е валидна и в наши дни, тъй като голяма част от изследователите наричат този период с термина военна революция предвид дълбочината и значението на протеклите тогава промени във въоръжението и военното дело.

През XI век, в началото на второто хилядолетие след Христа, земите на Франция, Германия и Италия били обхванати от дълбок упадък на централната власт. Успоредно с това в обществото протичали социални промени, част от които била засилване ролята на местните кастелани1, които били добре защитени зад стените на своите замъци (castelum) и заобградени с група от войни, подчиняващи се най-вече на тях. Тези промени довели до мултиплициране на властимащите и до появата на рицарството, което се обособило като важна обществена група, обвързана изцяло с военната служба и войната като професионално занимание. Една от важните предпоставки за тези социални промени била свързана с технологичния напредък, предизвикал съществени изменения във въоръжението и начина на воюване, довели до налагането в съвременната историография на термина военната революция на XI век2.

Според Лин Уайт важните технологични промени били тясно свързани със социалните раздвижвания в обществото и конкретно с навлизането на стремето в Западна Европа, започнало през VIII в. от н.е. и довело до извършването на революция в начина на воюване и до появата на рицарството.3 Според друг изследовател на проблема, историкът Франко Кардини, не само появата и употребата на стремето в Западна Европа, а цял комплекс от взаимосвързани фактори като усъвършенстването на меча, копието и защитното въоръжение, използването на специална селекция при конете, използването на седлото, стремената и подковите довело до появата на рицаря, с което се осъществила военна революция.4 Кардини е съгласен с тезата, че стремето започнало да навлиза на Запад през VIII век, но в същото време смята, че преди това античният и ранносредновековен конен войн е използвал непознати и не достигнали до нас начини за управление на коня и на ездата, тъй като изворите говорят красноречиво за ефективността на конницата и преди масовото навлизане на стремето. 5

Според Джеймс Рос, който изследва изображенията на конни войни от въпросната преходна епоха, фундаменталната промяна в начина на воюване протекла в периода IX-XI век. Според него около 1100 година окончателно се налага така нареченият фронтален удар с копието, което се придържало здраво от конника в хоризонтално положение.6 Тази теза се подкрепя от Жан Флори, който представя редица примери с изображения на конници в атака и на тази база също стига до заключението, че новият метод на фронтална атака се налага в практиката през XI век и това било началото на нов етап в развитието на военното дело, тъй като е основният елемент за атака на тежката рицарска конница през цялото Средновековие.7

От изложеното дотук можем да се убедим, че въпросът за използването на копието от конния рицар е един от най-важните в определяне на границата между стария и новия начин на воюване в средновековна Европа. Или по-скоро новият метод за използване на копието и на фронталната атака отбелязали окончателно отстъпването на пехотата пред тежко въоръжената конница, което било характерно за военното дело в средните векове. Именно поради тази причина проблемът с използването на копието при фронталната рицарска атака съсредоточава в себе си отговора за хронологическите рамки на така наречената военна революция.

През всички епохи от човешкото развитие промяната във военното дело била свързана с изнамиране на достатъчно ефективен начин за атакуване и разкъсване, пробиване на неприятелската линия или строй, което било необходима предпоставка за крайната победа. През Античността такава роля играели тежките катафрактарии, в модерната епоха - бронетанковата техника, а в Средновековието - рицарството. Тъй като в периода VIII-IX век отбранителното въоръжение ставало все по-солидно, изискванията към атакуващото въоръжение и тактика се повишили. Основното атакуващо оръжие за нанасяне на първия фронтален удар срещу противника било копието, което, насочено хоризонтално и придържано здраво с ръка, нанасяло страшен удар с цялата тежест на конника и коня. В това се състояла и техниката на фронталния удар, която според някои от изброените дотук автори, се наложила през втората половина на XI век. В последвалия период копието претърпяло развитие. Първоначално то било с дължина около 2.50 метра, но постепенно увеличавало дължината си и през XIV век било вече 4.50 метра. Най-често използваният материал за направата му бил ясенът, като дървото било оцветявано предимно в зелен и син цвят. В долният си край копието завършвало с железен накрайник за подпиране в земята или в специално гнездо на стремето. Острието на копието било най-често с триъгълна форма, а понякога било конично и наподобявало кинжал с два малки странични стопора. Най-ценните и качествени остриета в средните векове били изработвани в Кастилия, Бордо и Поату.8

Други съвременни автори като Виктория Сирло смятат, че новата техника на фронтален удар може да се забележи в писмените и художествени паметници най-рано през XII век и че ранните извори като Песен за Роланд и Гобленът от Байо не дават ясни доказателства за използването на новата техника. Според нея първото недвусмислено изображение на фронтална атака е от 1140 година, като новият метод навлиза в периода между 1136 и 1180 година.9 Според Виктория Сирло новият метод на фронтална атака се характеризира с четири последователни фази, които се откриват отчетливо в запазени до наши дни изображения. При първата от тях конникът държи копието си във вертикално положение, при втората спуска своето копие в хоризонтална позиция, притиска задния му край под мишница и пришпорва коня. Третата фаза е нанасянето на самия удар в галоп и с хоризонтално насочено копие, а при последната фаза противникът е свален на земята или мъртъв при успешно насочен удар. Според авторката, при такава атака силата на удара е толкова голяма, че копието се чупи и описанията от тази епоха дават примери за това.10

Както се убедихме от изложеното дотук, и двете мнения се основават на писмени описания и иконографски изображения от въпросната епоха, но въпреки това остава спорен момент в тълкуването или по-точно в търсенето на отговора за времето на налагане на новата техника на рицарска атака. Ето защо, преразглеждайки известните доказателства и на базата на други свидетелства ще се опитаме да отговорим възможно най-логично и достоверно на поставения въпрос.

Един от документите, или по-скоро източниците, който споменахме по-горе, е известният Гоблен от Байо, който представя сцени от сражението между норманите на херцог Вилхелм и англо-саксите на крал Харолд при Хейстигс през 1066 година11. Този гоблен, който е изготвен по поръчка в близко след битката време, дава обективна представа за начина на воюване на конниците и боравенето им с копието, като пред нас се разкриват няколко начина на използването му като средство за нападение и атака. На първо място можем да отделим една група изображения, в която конниците са опрели на рамо копия в наклонено положение, на второ - група конници, които държат копията си в ръка, също наклонени, на трето - конници, които държат копията си в хоризонтално положение над рамо, като копия за хвърляне, и на четвърто - конници, които държат копията си опрени с долния край на стремето, във вертикално положение. От друга страна, можем да разделим изображенията на конници - конници по време на езда и конници по време на атака, като можем да видим и три случая на използване на копието в атака. В първото изображение то е използвано като копие за хвърляне, или в старата, още антична традиция, характерна и за германските племена в началото на нашата ера. При второто изображение копието е използвано за удар отгоре-надолу, хванато с приповдигната и сгъната ръка, което донякъде било предопределено от факта, че норманите при Хейстингс се сражавали главно срещу пехота. В третия от описваните случаи копието е използвано като пика, здраво придържано в хоризонтално положение, което напомня много въпросния и спорен фронтален удар на рицарството през класическото средновековие. Но това не е единствено и изолирано изображение в гоблена, което може да се свърже с фронталната атака. В една от сцените на гоблена е представена атака на норманите срещу англо-саксите в нейното поетапно развитие. Докато конниците от челото атакуват, зад тях други накланят своите копия в хоризонтална позиция, а последните, най-отзад, държат копията си във вертикално положение и поставени с долния си край на стремето. Ако обобщим тези изображения, то на първо място трябва да отбележим, че Гобленът от Байо дава информация за успоредно прилагане на три начина за боравене с копието: като копие за хвърляне, като пика и като копие за нанасяне на фронтален удар. На следващо място трябва да отбележим, че в някои от сцените наистина откриваме прилагането на новата техника на атака, макар че тези изображения са количествено по-малко от другите, представящи старите техники. Явно копието се е свеждало в хоризонтално положение малко преди достигане на противника и момента на удара, тъй като неговата дължина от около четири метра и немалкото му тегло не позволявали на конника да го придържа дълго време в хоризонтално положение. В сражението при Хейстинс от 1066 година се сблъскали две армии с различен начин на воюване и то не толкова в количественото съотношение на конницата, колкото във въоръжението, построяването на войската и тактиката на сражението. Конницата била позната и на англо-саксите, но те предпочитали да воюват пеша, така постъпили и при Хейстинс, където построили плътна стена от щитоносци на един хълм, където изчакали нормандските атаки.12 Тактиката им се оказала неудачна, тъй като била напълно отбранителна и норманите на херцог Вилхелм, които използвали широко стрелците с лък и конницата, извоювали важна победа. Фронталната конна атака с насочени хоризонтално копия била част от тази победа и макар че, в интерес на истината, не я предопределила изцяло, била един от ранните примери за използване на тази нова техника на воюване.

Друг източник на информация за ранно използване на новата техника на фронтална конна атака можем да открием в някои иконографски изображения от XII век. Предварително трябва да изтъкнем съображението или по-скоро предположението, че тези изображения са следвали реалността с известно закъснение, тъй като се били плод на официалната, църковна култура и политика. Казано по-точно, канонизирането на новите явления и процеси е било свързано с известно време, години, а понякога с десетилетия.

Такива изображения откриваме в псалтира на Едвин, изготвен през 1150 година, в Утрехтския псалтир от XIII век, в Уинчестърската библия от 1150/60 година, представящи рицар, който пронизва с копието си Авесалом, син на Давид.13 Наред с тези, можем да посочим още една подобна в иконографията си миниатюра от манускрипт от абатството Бек, датираща от 1138-1139 година и представяща рицар, който насочва своето копие със знаме на върха в момент, когато започва атаката.14

Освен във вид на миниатюри по страниците на средновековни ръкописи, доказателства за новия начин на рицарска фронтална атака можем да потърским и в каменните изображения и релефи от храмовете и катедралите на средновековна католическа Европа. Такава е скулптурната композиция от катедралата в Ангулем, която пресъздава битка на рицари с мюсюлмански конници и датира от XII век. Авторът на тази композиция, без съмнение запознат достатъчно и с военното дело на епохата, пресъздава много точно положението на ръцете, които придържат тежките копия в момента на атаката.15 Подобно изображение, което датира от XII век, откриваме и в катедралата на Модена. То представя рицар в атака, който е насочил своето копие със знаме на върха в хоризонтално положение, а други конници зад него държат своите копия в наклонено положение като копия за хвърляне или като пики.16 Съществуват и други изображения, които представят отделни моменти или цялостна атака по метода на фронталния удар с неподвижно и здраво прихванато хоризонтално насочено копие. Всичко представено дотук ни дава основание да предположим с доста голяма убеденост, че започвайки с гоблена от Байо и продължавайки през XII век, ние откриваме все по-ясни изображения на новия метод на фронтална рицарска атака. Предпоставките или условията за неговата поява и налагане в сраженията били свързани с технологичните нововъведения, които променили въоръжението и оттук стратегията на боя. Стремето, седлото с висок заден край и подковите давали достатъчна сигурност за движението на коня и устойчивостта на конника при езда и най-вече при пряк сблъсък с противника. Фронталният удар с копие бил опасен, защото можел да свали от седлото или нарани атакуващия, който чрез копието си също изпитвал силен удар и тласък в момента на удара върху тялото на врага. Както отбелязахме по-горе, копието почти винаги се пречупвало при такъв силен удар, но въпреки тази почти сигурна загуба на копието, рицарството предпочело този метод на атака. Основният мотив за широкото му използване бил сигурният ефект при успешното му и точно нанасяне. Ударната му мощ била уникална за своето време, тъй като била резултат от съчетаването на висока скорост (атаката се нанасяла в алюр) и на голяма маса (рицарят, конят и техните защитни въоръжения). Това означавало, че още при първата фронтална атака по-голяма част от ударите убивали или ранявали тежко, което било равностойно за крайния изход на сражението, т.е. при успешно проведена фронтална атака само за минути противникът понасял тежки загуби, а ефектът бил и силно психологически. Ето защо, въпреки трудното си осъществяване и нуждата от упорити тренировки, методът на фронталната атака започнал да навлиза в сраженията още през втората половина на XI век. Краят му дошъл с упадъка на рицарството като първостепенна военна сила, с появата на редовна и добре обучена пехота и на огнестрелното оръжие през XV век.

 

 

БЕЛЕЖКИ:

1. От латинската дума castelani, държатели на кастели или укрепления, които се появявали с голяма интензивност през XI век в Западна Европа. В западноевропейската историография е добил гражданственост термина кастеланска революция, който всъщност отразява именно този процес, който бил провокиран както от силните външни нашествия на нормани, сарацини и маджари, така и от упадъка на централната власт в периода X-XI век. [обратно]

2. Този термин е придобил популярност в модерната историография по проблемите на военното дело през Средновековието и тук можем да посочим автори и трудове, в които се употребява: Contamine, Ph. La guerre au moyen age. Paris, 1980; Flory, J. L’ideologie du glave, prehistoire de la chevalerie. Geneve, 1983; Flory, J. Croisade et chevalerie, De Boeck. Paris, Bruxelles, 1998; Oakeshott, E. R. A Knight and his Weapon. Londres, 1964; White, L. Technologie medievale et transformation sociales. Paris, 1976; Wise, T. Medieval Warfare. New York, 1969; Кардини, Франко. Истоки средневекового рыцарства. Москва, 1987. [обратно]

3. Wite, L. Op. cit., p. 10-19. [обратно]

4. Кардини, Ф. Указ. соч., с. 260-279. [обратно]

5. Там же. [обратно]

6. Ross, J. L’originalite de Turoldus: le mamement de la lance. // Cahier de civilisation medievale, Т. 6, 1963, p. 127-138. [обратно]

7. Flory, J. Croisade et chevalerie…, 1998, p. 346. [обратно]

8. Gautier, L. La Chevalerie. Paris, 1959, p. 335. [обратно]

9. Cirlot, V. Techniques guerriers en Catalogne feodale: le mamiement de la lance. // Cahiers de civilisation medievale, t. 18, 1985, p. 36-43. [обратно]

10. Op. cit., p. 40. Виктория Сирло се спира на едно описание в Песен за Роланд на атака, която се повторила няколко пъти с едно и също копие и на тази база авторката смята, че това може да се приеме като доказателство, че фронталният удар, при който копието се чупи, бил наложен през XII век. [обратно]

11. Mann, J. La tapisserie de Bayeux. Oxford, 1957; F. Stenton. The Bayeux Tapestry. London, 1965. [обратно]

12. Burne, A. The Battlefields of England. London, 1950, p. 19-45. [обратно]

13. Duby, J. L’Europe des cathedrales. Geneve, 1966, p. 76. [обратно]

14. Keen, M. Chivarly. London, 1984, p. 123. [обратно]

15. Dubourg-Noves, P. Le relief de Roland a la cathèdrale d’Angouleme et sa signification. Melanges Rene Louis, St. Pere sous Vezelay. 1983, T. I, p. 517-527. [обратно]

16. Ibid. [обратно]

 

 

© Ивелин Иванов, 2001
© Издателство LiterNet, 20. 04. 2003

=============================
Публикация в сб. "Армия, държава, общество", Велико Търново, 2001.