Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
В ЛЮЛКАТА НА ОТЧАЯНИЕТО
web
Ах, колко страда душата ми болна,
че пълна е с обич голяма,
а никой не иска от нея да вземе,
защото очите... Очите ги няма!
Ах, няма ли милост съдбата жестока!?
В мрака самотен нима ще остана?
Нима аз не мога страстно да любя?
Ех, само очите... Очите ги няма!
Мойто момиче е само мечта.
Аз вече разбрах, че това е измама.
Сърцето ранено до гроба ще страда,
защото очите... Очите ги няма.
С любов се лекува всякаква болка.
По-лека е тя споделена от двама.
Ще виждам с очите на мойто момиче,
но може би... и него го няма.
© Ивайло Величков, 2003
© Издателство LiterNet,
13. 04. 2003
=============================
Първо издание, електронно.
|