Ивайло Тончев

web

Някога там, през далечната 1983-1984, аз бях на село... и открих Селската библиотека. Като в храм влизах от горещия ден в мрачното преддверие на Читалището и с боязън се качвах по тесните стълби, където на втория етаж се разполагаше библиотеката.

Там беше и кабинетът на партийните агитатори, там се намираше и селската шивачка и още куп други неща. А в дъното бяха книгите - две огромни зали с книги от 50-те и 60-те - научна фантастика, пропаганда, детски книжки, социални автори. Влизах и се губех, така обичах да чета и да се ровя из рафтовете, и да откривам... какво ли не. Седмично изчитах по 20-30 книги и после пак с количката на дядо ги пренасях обратно. Библиотекарката беше една тъпа крава, която всеки път сумтеше, че й нарушавам спокойствието и ме караше да й разказвам съдържанието, докато разбрах, че май се ориентира предимно по картинката отпред и каквото и да й кажа, все го приема, стига така да й изглежда. Без това никой не влизаше там и тя цял ден си плетеше или говореше по телефона с шивачката от съседната стая. А аз се мотаех по рафтовете и търсех... и откривах... Джек Лондон, Кир Буличов, огромната купчина съветски автори на фантастика. Много обичах книги за това как малко пионерче си конструира ракета и аха да я направи, идва сив субект от ЦРУ и само с помощта на предан другар от БКП или КПСС, или и двете заедно, ракетата излита, пълна с щастливи комунисти, а не със съмнителни субекти от мафията, ЦРУ и въобще "не наши хора". Аз естествено се шашках всеки път, когато пионерчето задъвчеше дъвка или му предложеха да се повози в западна кола, кой знае как изникнала из софийските улици.

А всеки път, когато излизах доволен от библиотеката, се сблъсквах с... него... Героят от Лайпциг - огромен чугунен колос, поставен в мрачния коридор от някой подранил перестройчик. Аз внимателно го гледах и се страхувах, боже, колко беше страшен. Един път обаче го видях на светнали лампи и др. Димитров ми се стори доста жълт и изморен. Сякаш му беше втръснало да бъде там и да плаши хората, които излизат от шивачката или библиотеката.

Един ден, без да помисля как и защо, изпил една лимонада, отидох да връщам книгите си. Избрах си нови и едва излязъл от библиотеката, разбрах, че ще се напикая. И то на секундата. Нямаше време за мислене и се скрих бързо зад Димитров и се отдадох на най-невинното удоволствие на света. Без да мисля какво означава да препикаеш Лайпцигския лъв, аз се запасах пак и... едва тогава ме жегна..., боже, ами, ами ако ме откриеха??? По миризмата на урината!?

Отворих прозореца да се измирише и сърцето ми се разплака..., боже, ако ме усетеха. Седях омаломощен..., ами ако са ме видели... и ако сега бързат вече към милицията и аха, ще ми откъсне ухото сега тежката ръка на селския милиционер. Като питат сладкарката какво съм пил и аха, ще ме хванат... Тичах към къщи и целият като вейка треперех...

Едва след два дни се осмелих да мина пак до библиотеката. Димитров гледаше разбиращо и благо, сякаш нищо не беше станало.

Аз се успокоих, без да знам, че съм първият дисидент в село Гита. Перестройката идваше с бързи стъпки насам!

© Ивайло Тончев, 2003
© Издателство LiterNet, 15. 10. 2003
=============================
Първо публикуване, електронно.