ВИРЪТ

web | Пейзажи на душата

Бавно се огъваше вирът под светлините
на небето и земята...

Призори,
когато е загатване светът,
някъде в началото... Но мене ли предсказваха
знаците на рибите? - какво щастливо бъдеще...
Воден дух се носеше из юлските вселени...
Облаци учудени гадаеха живота ми,
звуци ме превръщаха
върбите отразени...

И не бях ли аз владетелят на капките и слънцето,
в този вир, създаден да се гмуркам
между образите
и прозренията?

Всичко бе идея
и каквото и да правех,
всичко беше редно - и щастлив под изгрева,
бродех из света на полусенките, а жабите
възвестяваха високо моите измислици,
за да се изпълнят от природата...

И като небето гол и рибите естествен,
разпилян сред водораслите и дългите спирали,
радостно се сливах с отраженията
на душите и предметите - и мои бяха
простите богатства на водата
и изтичащото време...

Не познавах аз законите и следствията,
нито тялото си - и живеех сякаш
в друг живот,
сънуван от реката...

Малък вир,
измислен да ме заблуждава...

Иван Методиев
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.06.2004
Иван Методиев. Пейзажи на душата. Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Иван Методиев. Пейзажи на душата. Варна, 1983.