РИБАТА

web | Пейзажи на душата

Понятията, които са край нас, изгубват смисъл,
когато рибата премине. В свят на тишината
превръща се светът - това е вътрешната същност,
в която рибата сега учудено се взира,
а после най-нехайно
я разпръсква със опашка...

И висшето, и низшето една природа става,
щом перките на рибата
го смесят със водата...

Царице на природата, ти знаеш всички тайни...
Какво е мисълта за теб - единство на душата
с природните закони... Ти народите събличаш...
Коралови горички сред епохите засаждаш...
И радостно се носиш из плътта на океана
към оня свят, към който ние
кретаме унило...

Чрез кръговете водни ти тълкуваш битието...
И вътрешния свят за теб на външното е равен...
Отварят се хрилете ти и бавно се затварят,
тъй хаосът издишва световете и ги вдишва...
И нямат брой звездите и вселените, но де ли
човек от самотата си
сред тях да се укрие?

Да можех като тебе да се слея с естеството...
Да можех, о, за миг да можех аз да те последвам
в неясните ти пътища - ти, скитнице, прозряла,
че думите са само прах, закриващ същината,
че в същност тишина е било
словото първично...

Иван Методиев
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.06.2004
Иван Методиев. Пейзажи на душата. Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Иван Методиев. Пейзажи на душата. Варна, 1983.